Бургас е зажаднял за голям футбол и "Мачът на надеждата" го доказа

Ако искаме да имаме добър футбол в Бургас, да имаме пълни стадиони, трябва да сме обединени, а не разединени, каза Димитър Пейчев

Ключови думи: Димитър Пейчев, Ивайло Нейчев, Мача на надеждата, Бургас, новини, Флагман

Димитър Пейчев е един от основните мотори на „Мача на надеждата“ в Бургас – човекът, който изнесе огромна тежест на плещите си, за да се проведе в морския град най-голямото футболно събитие за последните 10 години. Той е част от близкия кръг на Стилиян Петров и заедно с Ивайло Нейчев успяха да го убедят, че Бургас ще бъде перфектният домакин за грандиозната благотворителна среща, и в нито един момент не го подведоха.

Г-н Пейчев, как се стигна до мача в Бургас? Емоцията сякаш все още е отминала, въпреки че двубоят бе преди три седмици.

Тази емоция не е само за нас, които организирахме мача, но и за всички, които присъстваха и бяха част него. Иначе що се касае до въпроса ви, идеята дойде спонтанно. Миналата година – през 2025 година, организирахме благотворителен турнир, отново под егидата на фондация „Стилиян Петров“, с Ивайло Нейчев на неговото игрище на Р5 в ж.к.“Изгрев“. Тази година започнахме организацията за новото издание. През декември си говорихме по телефона със Стилиян Петров. И на шега той каза, че ще направи отбор и започна да изрежда имена след имена – Димитър Бербатов, Мартин Петров, Неманя Видич, Джо Харт, Якубу Айегбени.... След като сега споменава имената в неговия отбор, му казахме: „Сигурен ли си, че всички тези звезди, които ги спомена, са за турнира?“.  Той потвърди и си дадохме сметка, че не може да доведем тези звезди на нашето игрище. И оттам на шега решихме, че можем да тръгнем да правим „Мач на надеждата“. Стилиян ни даде два дни с Милен, съответно аз и Милен Николов (от организационния комитет на мача) се срещнахме с Пламен Киряков, който ни разреши да ползваме ст. „Лазур“. След това се обадихме на зам.-кмета с ресор спорт на Община Бургас Манол Тодоров, разказахме му за нашата идея за „Мач на надеждата“, а той ме изслуша и потита: „Ама ти сериозно ли?“. Получихме подкрепата от общината и в кратки срокове успяхме да организираме всичко, което е необходимо.

Футболното чудо в Бургас: Как Стилиян Петров събуди един заспал гигант

- Имаше ли някоя голяма звезда, която в последния момент отказа да дойде и други, които бяха ангажирани?

-Имаше отпаднали, които не успяха да присъстват по уважителни причини. Например, Самарас (Йоргос Самарас, легендарен гръцки нападател, бивш футболист на Манчестър Сити и Селтик,) имаше семейни проблеми. Той отказа буквално в последния ден. Имахме разговори с Ракитич и още други звезди, но те вече бяха ангажирани около Световното първенство. Голяма част от тях заминаха една седмица по-рано, точно в този период, в който трябваше да присъстват на мача тук. Някои от английските футболисти, които играха на мача, във вторник пътуваха за Съединените щати, защото участват в разни предавания по телевизии. Може би ако не беше Световното, щяхме да докараме още по-големи имена.

- Каква е вашата равносметка, след като събрахте близо 350 хиляди евро от този благотворителен мач?

-Българинът е щедър човек с голямо сърце. България има нужда от футбола, но наистина от по-истински футбол. Нашият град показва, че хората имат интерес към най-популярната игра. На ст. Лазур бе пълно с деца, имаше хора, които от десетилетие не бяха посещавали мач. Нямаше как да не усетиш емоцията, че на тези хора футболът им липсваше. Моята равносметка е първо – щедростта на българина, това, че е с голямо сърце и е готов да подкрепя такива каузи. И второ – любовта към футбола, сега пак говорим за Цар футбол, от всички хора, от всички професионалисти. Жени, деца, възрастни хора... Получи се един страхотен празник.

- Какво си казахте, след като видяхте пълния стадион?

- И аз, и всички бяхме много, как да кажа, въодушевени, ентусиазирани. Наистина Бургас заслужава и е зажаднял за футбол. Това е моето мнение. Ако имаме възможност да запазим стадиона, защото Бургас заслужава и интересът към „Мача на надеждата“ го показа. Всъщност, всички видяхме, че Бургас все още има един много добър стадион за стандартите на България.

- Смятате ли, че има пречка бургаските клубове да се договорят с Митко Събев и да го използват? В момента Нафта го ползва, но Черноморец, например, домакинства в Несебър.

- Ние се опитвахме до някаква степен да бъдем като ментор между страните. Може би тук ще трябва малко по-сериозна намеса от страна и на клубовете, и на общината. Мисля, че ако разговорите се насочат в правилната посока, трябва да се стигне до консенсус и да играят двата отбора на стадион „Лазур“. Защо не и да го запазим, или община да го придобие.

- Доста сили положихте, за да ремонтирате стадиона за „Мача на надеждата“, но какво още трябва да се направи, за да приема футбол на най-високо ниво?

- Да, ние доста го ремонтирахме стадиона, защото не бе в добро състояние, но както се видя се справихме, въпреки кратките срокове. Според мен на „Лазур“ не му трябва много. Няма да говоря в цифри, защото трябва експерти да го направят, но с един добър козметичен ремонт стадионът може да стане един от конкурентоспособните стадиони в България и да приема мачове на най-високо ниво.

- Надявате ли се, че Бургас няма да чака нови 10 години, за да напълни отново трибуните? Последният такъв случай май беше по време на Европейското първенство за младежи.

- Искрено се надявам. С този мач показахме, че когато нещо се прави с желание от сърце, то се получава. Тук апелирам към всички хора в Бургас - футболни, нефутболни, политици – нека наистина да бъдат обединени, а не разединени, защото ние показахме, че когато сме обединени, нещата се получават. Имахме огромна подкрепа от фирми. Фирмите ни помагаха по всякакъв начин. И давам ти един много такъв пример. В 15 часа, в деня на мача видяхме, че сме забравили да сложим плодове в съблекалните на футболистите. И на мен ми се наложи да отида до първото магазинче, което беше най-близо до ст. „Лазур“. В момента, в който хората, от които поисках плодовете, разбраха каква е каузата, ми ги подариха. А те не струваха никак евтино. Казаха: „Това е нашият принос за каузата“. Хората направиха един огромен жест. Буквално ми се напълниха очите. Много фирми също ни помогнаха и искаха да бъдат съпричастни. И пак казвам, ако искаме да имаме добър футбол в Бургас, да имаме пълни стадиони, трябва да сме обединени, а не разединени. Говоря за спортни клубове, община, футболни деятели най-вече и т.н. И тогава ще се получат нещата.

-Гордеете ли се с това, което постигнахте? Събудихте един спящ гигант и показахте, че на Бургас му пука за футбола...

Горд съм от това, което направихме. Много щастлив и зареден с положителни емоции. Гледах кадрите след мача и на тях видях едни дечица, бъдещето на България, родителите им, възрастни хора... те пееха, танцуваха. Просто се радваха, че са на стадиона. И мисля, че това е правилният път. В Бургас имаме много добри хора, които обичат футбола. Но явно не можем да ги въвлечем в каузата, защото всеки дърпа към себе си. Трябва малко да се смирим, за да се получат нещата. В този мач се смирихме и направихме това, което трябваше да направим.