Историята на кученцето Мари, която трогна цяла България и доказа, че добротата няма цена

Човекът, който го намерил първо кръстил Майло, не разбрал, че е женско

Ключови думи: куче, мари, майло, орлин, ветеринарна клина, съдба, домашен любимец, флагман

Всяка стопляща сърцето история започва с момент на истинска тревога, която впоследствие се превръща в триумф на съдбата и човечността. През изминалата неделя едно малко, изключително уплашено кученце на име Мари изчезна безследно в столицата. Изплашените стопани веднага започват трескаво издирване и публикуват призиви за помощ в социалните мрежи, като дори обявяват сериозна парична награда от 1000 евро за човека, който успее да им върне жив и здрав домашния любимец. Никой от тях обаче не подозира през какво невероятно, почти невъзможно изпитание ще премине кучето.

Мари успява да избяга от ветеринарна клиника в столичния квартал „Зона Б-18“ (близо до Зона Б-5) и съвсем сама извървява внушителното разстояние от близо 8-9 километра. През какви натоварени улици е минала, как е успяла да се опази от шумните и бързи коли по пътя и колко голям е бил страхът в малкото ѝ сърце - остава мистерия. Изглежда обаче по дългия си път Мари е имала своите пазители, защото когато най-накрая спира да си почине, някой е оставил вода и дреха до нея, за да я стопли.

Умореното кученце намира убежище на стълбите в склада на магазин на ул. „Пушкин“ в софийския  кв. Павлово. Именно там я открива софиянецът Орлин Асенов, който работи в обекта. Без изобщо да знае, че кучето се издирва под дърво и камък, той веднага проявява чиста и безкористна загриженост. Първоначално Орлин остава с впечатлението, че животинчето е мъжко, на около 2-3 години, и го кръщава Майло. Спечелването на доверието му обаче се оказва трудна задача - по природа Мари е изключително предпазлива и с характер. Младият мъж публикува пост в интернет, решен да я даде само на истинските ѝ собственици срещу доказателство, а ако никой не я потърси - да я приюти завинаги в своя дом. Първоначално смята, че е захвърлена и умишлено оставена в кашон на задния входа на склада. 

„Получи се недоразумение, защото мислех, че е изхвърлено на улицата. Оказа се, че не е така. Признавам си, за краткото време, в което беше при мен, успях да се привържа към него. Но най-важното е, че се прибира при хората си", споделя по-късно Орлин.

Щастливият край настъпва, когато истинското семейство на Мари вижда публикацията му и се свързва с него, описвайки точно всяка нейни характерна черта. Истинското вълнение за Орлин идва тогава, когато разбира, че неговият нов приятел „Майло“ всъщност е 14-годишната дама Мари, показала невероятна воля за живот. Моментът на събирането със семейството й се превръща в сцена, която не се забравя - миг на чиста радост, сълзи на облекчение и доказателство, че любовта между човека и неговия верен приятел може да преодолее всяко разстояние.

Днес Мари е отново на сигурно място у дома, обградена с обич, а София има един нов и тих герой в лицето на Орлин.