Как Тръмп преметна Путин

Ключови думи: Русия, Сергей Лавров, новини, Кремъл, Флагман, дипломат №1

В средата на миналата седмица министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви в прав текст, че Белият дом се подиграва с Кремъл. “Те искат тотално господство над световните енергийни потоци.” - заяви дипломат №1 на Москва. Четените вестници из Западна Европа веднага определиха тези думи като “много сурови” и като “срив в доверието на Русия към дългогодишния американски приятел.”, пише Труд.

“Целта им е кристално ясна - цитираха още Лавров “Кориере дела сера”, “Льо Фигаро”, “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и други медийни гиганти. - Те искат да поставят под свой контрол всеки важен маршрут за доставки на енергия.” В тази констатация на външния министър влиятелните всекидневници пък видяха чиста проба обвинение срещу САЩ в разработването от тяхната администрация на таен план за “узурпиране” на контрола над световния енергиен пазар. Разбира се, като начало чрез изтласкване от него на мощните до неотдавна енергийни компании на Москва като “Лукойл” и “Роснефт”. А как да стане тази работа без да се вдига много пушилка? Ами като се приспи вниманието на Кремъл и неговият господар Владимир Путин бъде прилъган с обещания за ефикасни преговори за край на войната, които обаче никога да не свършват!

“Премятане!” - отсече правилно британската финансова библия в. “Файненшъл Таймс”, който със злобна ирония обяви, че руският президент Владимир Путин и украинският президент Володимир Зеленски най-накрая се били споразумели за нещо - невъзможността да се постигне споразумение за мир, което би видяло Белия дом и неговите емисари Виткоф и Кушнер като посредници. По простата причина, че Отвъд Океана били заинтересовани единствено от това силите на двете страни да бъдат изсмукани докрай в конфликта, а чрез тях - и тези на подкрепящите ги Западна Европа в лицето на ЕС, и “поднебесната империя” Китай. Което пък може да означава, че лишавайки основните си опоненти от възможността да инвестират подобаващо средства в нови технологии, изкуствен интелект и въоръжения, САЩ като нищо един не много далечен ден ще сложат ръка не само върху световния енергиен пазар, но направо върху света.

А дългото премятане на Путин от Тръмп, защото точно за такова иде реч, като че ли започна на миналия 15 август в главния град на Аляска - Анкоридж. Проснат беше червен килим, по който с бодра стъпка марширува президентът на Русия, очакваше го едва ли не, за да го прегърне на другия край усмихнатият до уши президент на САЩ. Имаше доста силно ръкостискане и после разговор на пет-шест души, седнали върху неудобни столове почти като табуретки в полумрачна зала.

Не, участниците в срещата не изглеждаха като събрали се на тайна среща наркотрафиканти, но приличаха досущ на събрали се да уреждат дребен алъш-вериш квартални амбулантни търговци. Бутафорен пък се оказа протоколният обяд, обявен предварително в програмата на иначе междудържавния форум, но несъстоял се по някакви съвсем несъстоятелни причини според мъглявото обяснение на шерпите. И тогава може би руската камбана трябваше да задъни тревога, защото отпращането на делегацията на Москва без поне леко хапване, пийване и наздравици, си беше направо отсвирване на нужен, но достоен за пренебрежение събеседник.

Но защо Тръмп трябваше да си губи времето и да предизвиква гнева на смятащата все така Русия за враг поне половин Америка, след като си бе свършил работата още в полутъмната заличка върху неудобните столове? Обещал беше мир след две седмици с отстъпването на Донбас от Украйна на Русия, гостите май му повярваха, после обещанието се удължи на месец, след това на два, на още повече време и така до днес.

Междувременно преговарящите пратеници на Тръмп - Стив Уиткоф и Джаред Кушнер започнаха да сноват между Вашингтон, Киев и Москва, да си говорят учтиво с домакините и в руската столица като че ли започнаха много да ги приемат присърце. А припевът им бе все един и същ - работата ще стане, ама, видите ли, този непослушен Киев се запъва за Донбас. Като в същото време дума не обелваха за това, че Вашингтон продължава да му доставя масирано оръжия, за да защищава населеното иначе с потомствени руснаци късче земя.

Лека - полека мирните посредници прехвърлиха вината за упорството на Украйна в твърдата защита на останалата в ръцете є територия от Донбас на Европа, която според Уиткоф и Кушнер мътела водата и продължавала да праща оръжия и боеприпаси на Киев. Сякаш не знаеха и не знаят, че повечето от пушкалата са американски, купувани с пари на европейския данъкоплатец, като с тях се избиват руските войничета, чиято кръв изтича в оказалия се негостоприемен украински чернозем. Като останалите живи сред русначетата, донасищаха пък жадната му паст с кръв на украински войничета, ако трябва да сме последователни в макабрената диалектика на войната.

И през тези осем месеца след раздумката в Анкоридж, прекарани в безкрайни преговори за мир, съвсем безпроблемно Тръмп си взе петрола на Венецуела, която бе едва ли не руски протекторат, постепенно слага ръка на Иран, който бе станал върховата еманация на измисления от Москва и Пекин колос на “Глобалния юг” - БРИКС, на път е да гушне и руската крепост под носа на Америка от 60 години насам - Куба, обезкости Европа. А сега Лавров проплака, че Белият дом мамел, но нима неговите печени дипломати и разведки не са му донасяли, че наемател в голямата къща с короните отпред е богът на блъфирането, исполинът на сделката, безпардонният при защитата на интересите си бизнесмен и политик, който Москва бе започнала да венцехвали като миротворец?

Защото и за средно статистическия американец, да не говорим за жителите поне на половината планета, Тръмп си е Тръмп, който си върши безупречно работата, следвайки може би без да знае максимата на Оруел Кромуел: “Уповавам се на бога, но барута си го пазя сух!” Като в случая барутът е събирателно на супероръжия, авангардни технологии, изкуствен интелект и преди всичко обикновена, но завидна човешка мъдрост във варианта лукавост.

Има обаче и нещо друго - Тръмп успя да изтласка Русия от световната сцена и засега изглежда ще си поделя планетата само със Си Дзинпин, ако не преметне и него. А преди година мастите политически анализатори Отсам и Отатък Океана я делкаха на три и в Русия зацари оптимизъм, заместен сега от прокрадващия се все по-отчетливо песимизъм. Сви я в регионална сила, която води някаква мижава война вече четири години и три месеца, за съжаление без в момента да има изгледи да свърши скоро. Също както преди около половин век Иран и Ирак се биеха пред очите на света 8 години на една и съща фронтова линия, завоювайки си от време на време някакво село и изтощавайки се до крайност.

После им казаха какво да правят, те престанаха да воюват, но станаха съвсем безгласни букви в международните работи. Но нима това бъдеще очаква Русия?! - питат се сега останалите из Западна Европа нейни приятели.