Средният доход достига 14 403 лв. през 2025 година
Това е ръст от 12% спрямо 2024 година
През 2025 г. средният годишен общ доход на лице от домакинство достига 14 403 лв., което представлява ръст от 12.0% спрямо 2024 г., показват данни на НСИ. За последното десетилетие – в периода 2016–2025 г. – този показател нараства 2.8 пъти.
Как се променят основните източници на доход?
Най-сериозен принос към общия доход продължава да има работната заплата. През 2025 г. тя възлиза на 8 231 лв., което е увеличение от 16.4% спрямо предходната година и почти трикратен ръст (2.9 пъти) спрямо 2016 г.
Доходите от пенсии достигат 4 224 лв. за последната година. Те се увеличават с 9.3% на годишна база, като също бележат ръст от 2.9 пъти в сравнение с 2016 г.
При самостоятелната заетост се отчита още по-осезаемо увеличение. През 2025 г. тези доходи са 1 072 лв., което е с 16.1% повече спрямо 2024 г. и 3.4 пъти над нивата от 2016 г.
В същото време доходът от трудова дейност извън работната заплата възлиза на 144 лв. и отбелязва спад от 15.8% на годишна база, както и намаление от 4.0% спрямо 2016 г.
Доходите от други социални трансфери – включително обезщетения за безработица, семейни добавки за деца и различни социални помощи – достигат 245 лв. през 2025 г. Те намаляват с 12.8% спрямо 2024 г., но остават с 36.9% над нивата от 2016 г.
Как изглежда структурата на доходите?
Работната заплата запазва водещия си дял в общия доход на домакинствата – 57.2% през 2025 г., което е с 2.2 процентни пункта повече спрямо 2024 г. и с 2.9 пункта над равнището от 2016 г.
Социалните трансфери като цяло формират 31.0% от доходите на домакинствата. Най-голям дял сред тях имат пенсиите – 29.3%, което е лек спад от 0.7 процентни пункта спрямо 2024 г., но увеличение от 1.6 пункта в сравнение с 2016 г.
Доходите от самостоятелна заетост заемат 7.4% от общия доход, като делът им се увеличава с 0.2 процентни пункта на годишна база и с 1.2 пункта спрямо 2016 г.
Гръцка баклава с три вида ядки: Тайната е в сиропа и един хитър трик
Емилия разтърси с признание за тежка катастрофа! Камелия и Цветин се оказали нейните ангели на пътя
Тайната на перфектното турско кафе! Една малка хитрост прави каймака плътен, а аромата неустоим
Съдбовен обрат за 4 зодии до края на октомври! Любов, пари и кариера поемат в неочаквана посока
Ябълков сладкиш без бяло брашно и захар! Става невероятно сочен, а ароматът му изпълва цялата къща
Монблан порасна с близо 2 метра! Ново измерване изненада учените с височината на алпийския гигант
Военни колони и бойна техника излизат по пътищата на България! Ето кога и защо
Смъртоносен потоп в Гърция! Водата завлече автомобили в морето, мъж загина на остров Родос
Торта „Панчо“ без сложни техники! Шоколад, пухкав крем и плодове в десерт, който се топи в устата
Спектакълът „Хитър Петър и Настрадин Ходжа – спасители на съвременна България“ се отлага за 26 ноември
Дипломатически сблъсък за Ива Михайлова? Скопие иска екстрадиция, но България отказва
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на екзистенциални кризи и върховни изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната кухненско-битова проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения в режим на неотложност.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически герои, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв герои да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: свобода и национална сигурност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не отвлечени международни връзки и вражди, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически моменти, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто тежки времена (те са започнали отдавна), а време на радикални и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят днес.
Можем да заявим съвсем просто и ясно – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена освободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от динамиките на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. ((Но освободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните елити, заченати в грях в началото на ”преходъ” - да загубят своята автентична държавност.))
Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и екзистенциалния въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата страна като дом на нашата обща свобода – това са двата императива, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - окончателна катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността.
В света на ултраглобалисти няма държава – това е свят на мощни корпорации като Източноиндийската компания или Нова Венеция. Свят, обитаван от хора, а всъщност биороботи без национални, расови, религиозни и дори полови различия.
Сега говорят много за електронно правителство, за „цифрова държава“, контролирана преди всичко от социалните мрежи. Дори се появи термина мрежокрация.
„Цифровата държава“ (в кавички, защото в строгия смисъл на думата тя не е държава, а е друга форма на власт) съществува отчасти редом с обичайната, институционно-йерархична държава, отчасти (при това в голяма степен) вградена в нея – формално с цел засилване на ефективността, оптимизация на процесите. По същество за унищожаването му. Защото мрежите всъщност носят наддържавен характер, „цифровата държавност“ е глобална власт.
Както отбелязва Бауман, капиталът (аз добавям – и всичко останало), превърнал се в електронен сигнал, не зависи от държавата, от който е изпратен, от държавите, чиито граници пресича и от държавите, в които се влива. Глобалната цифрова власт става надстройка над държавата от епохата на Модерна, както последната (именно за нея Макиавели измисля термина lo stato) е надстройка от XVI–XVII век над традиционните локални и регионални структурни власти, занулявайки ги в организационно-властовите отношения.
В условията на триумфа на Цифрите, ако се състои, старата държава на Модерна по принцип може и да не се разрушава до край – ще стане изкупителна жертва, на която да приписват всички грешки или нещо подобно на дресирана циркаджийска мечка.
((В условието на борбата за бъдещето, да оцелеят, да не говорим да победят, ще успеят единствено сплотените общества, тоест тези, в които има относително невисоко равнище на социално неравенство и в които, а това е важно, върховете и низините споделят едни и същи ценности и цели.))
((Разделеният дом не оцелява!)) Класически пример е гнилата империя от късното самодържие.
((Стига един тласък и стената рухва.))
((Следователно олигархичните режими са обречени.)) ((Ако населението в тях е „ресурс за прехрана“ за неспособната да си осигури развитието върхушка, то самите те стават „ресурс за прехрана“ за „по-големите риби“ на капиталистическата система. Ето такава е хранителната верига..))
Андрей ФУРСОВ