Стискате зъби насън? Челюстта издава проблема, преди да го осъзнаете

Ключови думи: бруксизъм, стискане на зъби, сънна апнея, главоболие, стоматолог

Сутрешно главоболие, болезнена или уморена челюст и необяснимо износване на зъбите често издават бруксизъм - неволно стискане, скърцане или притискане на зъбите, което протича както през деня, така и по време на сън. Националният институт за дентални и краниофациални изследвания на САЩ посочва сред характерните признаци чувствителност и пукнатини по зъбите, увреден емайл, напрежение в челюстта, лицева болка и главоболие. Леките и редки прояви невинаги изискват лечение, но честото и силно стискане натоварва мускулите и оставя трайни следи върху съзъбието. Особеното при нощния бруксизъм е, че човек често не подозира за него, докато партньорът му не чуе скърцането или стоматологът не открие пораженията.

Бруксизмът има две различни прояви и те не бива да се смесват. При будно състояние човек несъзнателно държи челюстта стегната при работа, шофиране, силна концентрация или психическо напрежение, а според американския институт този тип се среща по-често. По време на сън процесът протича без съзнателен контрол и включва активиране на дъвкателните мускули, стискане и понякога ясно доловимо скърцане. Епизодичното стискане в период на стрес не означава автоматично заболяване, но повтарящата се мускулна активност вече изисква внимание при наличие на болка или увреждане на зъбите.

Вижте още във Флагман.бг: Кога кафето става проблем за съня и сърцето

Причините не се свеждат до един фактор и науката продължава да изследва механизмите зад състоянието. Националният институт за дентални и краниофациални изследвания свързва бруксизма със стрес, тревожност и други психосоциални фактори, наследственост, тютюнопушене, алкохол и кофеин, както и с определени лекарства. Сред медикаментите, при които е отчетена връзка, са препарати за депресия, гърчове и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Съвременните научни прегледи не подкрепят старото схващане, че неправилната захапка сама по себе си представлява основна причина за нощното скърцане със зъби.

Най-силно натоварване понасят масетерите и слепоочните мускули, които участват активно в движенията на долната челюст. Продължителното им съкращаване се свързва с болезненост при дъвчене, усещане за умора в лицето, напрежение около слепоочията и сутрешно главоболие. При стоматологичния преглед лекарят търси сплескани или изтрити повърхности, отчупвания, пукнатини, чувствителност и повреди по пломби и други възстановявания. Болката около ухото също се среща при засегнати пациенти, макар самият източник да се намира в областта на челюстните мускули или темпоромандибуларната става.

Връзката между бруксизма и врата е по-нюансирана, отколкото често се представя в популярните здравни съвети. Научен метаанализ от 2025 г. открива различия в положението на главата и шийния отдел при хора с бруксизъм, но включените изследвания са предимно наблюдателни и не доказват кое е причина и кое следствие. Други клинични данни също не дават основание всяка болка във врата да се приписва на стискането на зъби. При съчетание от челюстна болка, ограничено отваряне на устата и постоянна болезненост във врата оценката на стоматолог или лекар е по-надеждна от самодиагностика чрез стойката пред компютъра.

Още по темата във Флагман.бг: Сънната апнея - източник на неочаквани здравословни проблеми

Отделно внимание заслужава сънят, защото бруксизмът понякога върви с други нощни нарушения. Британската Национална здравна служба включва хъркането и сънната апнея сред състоянията, наблюдавани при хора със скърцане със зъби, но научните данни не доказват категорична причинно-следствена връзка между апнеята и бруксизма. Метаанализ от 2024 г. не установява статистически сигурно по-висока честота на нощния бруксизъм при пациенти с обструктивна сънна апнея, докато други изследвания описват честото им съвместно наличие. Затова силното хъркане, забелязани паузи в дишането, изразената дневна сънливост и сутрешното главоболие са основание проблемът да бъде разгледан по-широко, а не само през поставянето на шина.

При съмнение стоматологът започва с разговор за симптомите и оглед на зъбите, пломбите, челюстта и болезнените мускулни участъци. Разказът на партньор, който чува скърцане през нощта, също носи полезна информация. При съмнения за придружаващо нарушение на съня лекарят насочва към изследване, при което се следят дишане, мозъчна активност, сърдечен ритъм и други показатели, а при необходимост се отчита и активността на челюстните мускули. Така диагнозата не се основава единствено на изтрит емайл, тъй като подобни промени имат и други причини.

Вижте във Флагман.бг: Как се изследва сънната апнея и кои симптоми я издават

Една от най-достъпните мерки при дневно стискане е човек да следи положението на челюстта си в моменти на концентрация. Националният институт за дентални и краниофациални изследвания препоръчва напомняния през деня, така че зъбите да остават разделени, когато човек не дъвче. Намаляването на кофеина и алкохола, отказът от тютюнопушене и работата върху стреса също присъстват сред препоръките на институцията. При болезнена челюст британската здравна служба съветва временно да се ограничат дъвките и твърдите храни, които добавят още натоварване върху дъвкателната мускулатура.

Нощната шина има различна задача - тя поставя физическа бариера между зъбите и ги предпазва от износване и счупване. Американският институт посочва, че подобни интраорални средства ограничават пораженията и при част от пациентите намаляват мускулната активност, но не отстраняват непременно причината за бруксизма. При нарушения на темпоромандибуларната става доказателствата за ефект върху самата болка остават ограничени, затова NIDCR препоръчва устройствата да не променят трайно захапката. Ако шина причинява нова болка или влошаване, тя трябва да бъде оценена от стоматолога, който я е назначил.

Прегледът не бива да се отлага при напукани или силно износени зъби, постоянна чувствителност, повтаряща се болка в челюстта, лицето или около ухото, както и при оплаквания от нощно скърцане. NIDCR посочва стоматолога като основния специалист за първоначалната оценка, след която при нужда се включват специалисти по нарушения на съня, физиотерапия или контрол на стреса. Полисомнография се назначава при конкретни показания, когато лекарят търси съпътстващо нарушение на съня или се нуждае от по-точна оценка на нощната мускулна активност. Редовните стоматологични прегледи остават един от най-сигурните начини пораженията да бъдат забелязани, преди износването на емайла и възстановяванията да стане сериозно.