Административната ножица вече реже: Властта пренарежда водите, еврофондовете и здравния контрол

Кабинетът започва интересна реформа

Ключови думи: Румен Радев, Александър Пулев, Ангел Кунчев, административна реформа, РИОСВ

Обещаната от правителството административна реформа вече слиза от политическите декларации към конкретни структури - режат се щатове, прехвърлят се правомощия и се пренареждат цели системи за контрол. Само през последните дни официални проекти показаха сериозни промени при управлението на водите и одита на европейските средства, докато здравното министерство продължава да е разтърсвано от спорове за собственото си преструктуриране. На 27 август премиерът Румен Радев изрично постави „оптимизацията на администрацията“ сред непосредствените задачи на управляващите. Така заявената още през пролетта „болезнена административна реформа“ вече започва да придобива измерими последици.

Вицепремиерът Александър Пулев предупреди още през май: Предстои болезнена административна реформа

Една от най-дълбоките промени се подготвя в управлението на водите. На обществено обсъждане е проект за изменение на Закона за водите, според който контролните правомощия на четирите басейнови дирекции трябва да бъдат прехвърлени към регионалните инспекции по околната среда и водите. Басейновите дирекции ще останат концентрирани върху управлението на водните ресурси и предварителните процедури, докато текущият и последващият контрол ще бъде съсредоточен в РИОСВ. Мотивът е да се прекрати дублирането, при което един и същи оператор може да бъде проверяван от две различни структури и да представя сходни документи на две места.

На хартия логиката изглежда ясна. България има 15 РИОСВ, които само през юни са извършили близо 2450 проверки на повече от 2100 обекта, докато четирите басейнови дирекции също поддържат собствен значителен контролен апарат. Прехвърлянето на тази дейност към инспекциите би могло да сложи край на паралелните проверки и да очертае по-ясно кой носи отговорност. Българската стопанска камара вече потвърди, че именно прехвърлянето на контролните функции от басейновите дирекции към РИОСВ е сред централните промени в публикувания на 21 август законопроект.

Но около реформата се появи и сериозно опасение. Тома Белев от „Зелено движение“ предупреди, че разделянето на разрешителните и последващия контрол между различни администрации може да създаде точно обратния ефект - едната институция да поставя условията, а другата да отговаря за изпълнението им и при проблем отговорността да започне да се прехвърля. Паралелно в системата се разпространява неофициална информация, че сегашните 15 РИОСВ могат впоследствие да бъдат окрупнени по райони за планиране. Такъв официално публикуван проект към момента не открихме, затова евентуалното намаляване на броя на инспекциите трябва да се разглежда като непотвърдена информация, а не като взето решение.

Втората вече документирана реорганизация е в Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ към финансовия министър. На 24 август Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане промени в устройствения правилник на агенцията. Сегашните три дирекции се преструктурират, като европейските програми ще бъдат разпределени между дирекция „Одити на средства за регионално развитие“, дирекция „Одити на средства за социална политика и вътрешни работи“ и дирекция „Одити на средства за иновации и териториално сътрудничество“.

При тази реформа вече има и конкретно съкращение - общата щатна численост се намалява с пет позиции. Това връща приблизително размера на агенцията към нивото от 2023 г., когато в нея са били разкрити 72 щатни бройки. Идеята е основната одитна работа да бъде разпределена по-равномерно между трите дирекции, вместо основният товар да пада върху едно звено, а останалите да изпълняват специфични и методологични функции. Предстои общественото обсъждане да приключи на 23 септември.

Ангел Кунчев напусна поста заради несъгласие с реформата на здравния контрол

Най-взривоопасният фронт остава здравеопазването. Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев подаде оставка на 26 август след 15 години на поста, като официално посочи две причини - достигането на пенсионна възраст и несъгласието си с подготвяната реформа в държавния здравен контрол. В мотивите си той стигна значително по-далеч и заяви, че не желае да участва в процес, който според оценката му ще доведе до разрушаване на системата на РЗИ. Здравният министър Катя Ивкова отхвърли обвиненията за „чистка“ и настоя, че преструктурирането цели по-добър контрол и повече ресурс на терен.

Същинският спор е около намерението сегашните регионални здравни инспекции да загубят част от своята организационна самостоятелност и да бъдат преструктурирани като териториални звена. Кунчев предупреди, че подобна централизация крие риск при епидемии и други извънредни ситуации, когато местните структури трябва да реагират незабавно. Паралелно сериозно напрежение предизвикват плановете за обединяване и преструктуриране на системата на спешната медицинска помощ, включително въздушните медицински екипи. Именно тук ще се види дали концентрацията на функции означава по-добра координация или по-дълга командна верига.

Петко Салчев също напусна Министерството на здравеопазването

Към кадровото напрежение се добави и освобождаването на заместник-министъра Петко Салчев на 14 август. Министерството официално съобщи единствено, че той напуска по собствено желание, затова не е коректно оставката му автоматично да бъде приписвана на административната реформа. Бившият здравен министър Илко Семерджиев твърди, че и други директори на ключови дирекции са напуснали екипа заради несъгласие с подготвяните промени, но за тези твърдения към момента няма пълно официално потвърждение.

Слухове за съкращения вече обхващат и социалната администрация - Инспекцията по труда, Агенцията за социално подпомагане и други структури с ниско заплащане и хроничен недостиг на кадри. Тук обаче картината все още е различна от тази при одитната агенция и водния сектор. Няма публикувани нормативни промени, от които да се установи колко позиции се премахват, дали става дума за реално заети места или само за закриване на свободни щатове. Докато такива документи не бъдат представени, числата остават в сферата на вътрешната информация.

Посоката на правителството обаче вече е видима. През май вицепремиерът Александър Пулев предупреди, че „болезнените решения“ трябва да бъдат взети още тази година, а през август премиерът Румен Радев отново постави оптимизацията сред основните задачи пред кабинета и парламента. Големият тест няма да е колко чиновници ще бъдат съкратени, а дали след прехвърлянето на функции гражданите и бизнесът ще получават по-бърза и ясна услуга. Ако едновременно бъдат намалени хората и увеличени територията и правомощията на оставащите звена, административната реформа лесно може да се превърне от оптимизация в централизация с по-малък капацитет на терен.