Тв легендата ослепя заради лекарска грешка, храни се от „Социален патронаж“

Ключови думи: Мария Янакиева, новини, БНТ, говорител на БНТ

Много възрастни хора у нас няма какво да ядат. Ужасно е. Като видя такава беднотия, и почвам да плача“. Това сподели пред „Ретро“ легендарната говорителка на БНТ Мария Янакиева. 75-годишната любимка на поколения зрители, емблема на „По света и у нас“ от близкото минало, е записала името си със златни букви в историята на телевизията. Днес тя се радва най-много на срещите със своите правнуци. От внучката си Стефи тя има трима наследници, които живеят във Франция. Внукът ѝ пък се е установил в австрийската столица Виена. Фамилията посещава баба си основно по големите празници, както и през лятото. Тв легендата като повечето си колеги от златните години на БНТ не получила достойна пенсия. Пред „Ретро“ тя сподели как се оправя с ежедневието и бита и какво мисли за родната политическа класа.
 
 - Г-жо Янакиева, как сте със здравето?

- Не се оплаквам, добре съм. Излизам навън на въздух, макар че не мога да ходя сама. Трябва до мен да има човек, за когото да се хвана. Защото имам една сменена става, един изкуствен крак, както казвам. А пък и ослепях с дясното око. Навремето, като отидох за премахване на перде, не знам какво направиха. Разбрах после, че са бръкнали по-навътре, и ослепях с това око. Казаха ми: Това е, не може нищо повече да се направи… Не съм търсила отговорност от никого. Така или иначе вече не могат да ми върнат зрението. Обаче това е най-лошото нещо, голямата ми болка. Защото като вървиш, не знаеш какво виждаш. Пречат ми сенките на дърветата, на автомобилите, опитвах се да ги „прескачам“, не знаеш къде стъпваш. Много е лошо да не виждаш. Затова имам жена, която ме придружава. И дъщеря ми идва. Но на другите хора, на които няма кой да им помага, как се оправят? Много лошо…

- Да, на българските пенсионери им е много тежко.

- О, да. Ужасно е. Аз съм много твърд човек, но като видя такава беднотия, и почвам да плача, защото си мисля: как ще си легнат тези хора гладни? Една жена ми каза, че всичките ѝ пари отиват за лекарства. А като знам и аз колко пари давам за лекарства и ако не остане за нещо друго... Не, не, това не е живот. Може би една трета от хората нямат какво да ядат! Какво да правят?! Ужасно е. Обичам си България, прекрасна страна, но лошо управлявана държава. Мисля, че много се краде. Казват, че навсякъде се краде, но защо тук така се краде, че хората обедняват все повече и повече?

Срещат ме възрастни хора, които ме помнят, макар че вече на колко години станах, и ми се оплакват: „Госпожа Янакиева, направете нещо, вие сте влиятелен човек“. Ама какво да направя, аз вече не познавам никого там. Казвам им: Не мога нищо да направя.

Нещата са се променили, но дали е към по-добро, не се знае. Тези, които променят нещата, не се досещат за какво става дума. Една жена се оплакваше, милата, снощи по телевизията. Казва – те не знаят ние как страдаме, а нали и те имат майки и бащи. Говори за тези от парламента. Кого го е грижа за бедния човек? Абсолютно никого.

- Още ли ви носят храна от социалния патронаж?

– Да, абонирана съм за „Социален патронаж“, защото, като остана сама, не мога да се справям. Все пак е храна, не че ми е много вкусно това, което ми носят. Веднъж се обадих по телефона да им кажа, че храната е много, много лоша. И госпожата каза, че ще им обърне внимание, но… За много гладни хора може да става. Но аз ям без удоволствие това, което ми носят. Подхранвам и хора в квартала, които са по-бедни и нямат какво да ядат.

– Много хора се оплакаха от скандално завишени сметки за ток, каква беше вашата?

– И моята сметка беше много висока, да. Надписани са и сметките ми за ток, и за вода. Но не знаех къде да подам жалба. И така си остана. Не знам какво трябва да направя.

– С цените в евро справяте ли се?

– Не, не мога да се справям. Жената, която се грижи за мен, ми помага, дъщеря ми също.

- Има ли политик, на когото бихте се доверили на избори?

– На никого не мога да се доверя, защото не мога да вярвам на никого. Да! Пък и нали виждате изказванията по телевизията. Един казва едно, другият казва друго. Абе, не им пука като че ли… Ние с вас не можем да оправим света, съжалявам. То един човек промяна не прави, а пък и на хората, които трябва да направят промяната, не им се занимава. Те си гледат собствения интерес.

– Гледате ли телевизия и какво е впечатлението ви от тв водещите?

– Хората, които ме срещат, ми казват: „Госпожа Янакиева, вие как правилно говорехте!“. Днес на младите никой не им прави забележка за правоговор. По друг начин вече се случват нещата. При нас беше много строго, всичко трябваше да кажеш правилно, с интонацията да сложиш на точното място запетайката. Ние нямахме аутокю, всичко четяхме от листа, ужасно трудно беше. Изискванията бяха много високи и не съжалявам за това. Сега имат аутокю и се радвам на младите, че могат да водят по този начин.