Българинът привикна, че парите в политиката са мръсни и вече и не пита откъде са

Ключови думи: Антоанета Христова, новини, Флагман, българин, политика

Проф. Антоанета Христова е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН. Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ към ISPP. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, директор е на Институт за изследване на населението и човека към БАН, вижте интервюто й пред в-к Труд.

- Проф. Христова, стартира предизборната кампания за поредните извънредни парламентарни избори и тривиалният въпрос е: Какви са първите ви впечатления, има ли нещо ново в нея, професор Христова? 
- Въпросът не е тривиален, защото тази кампания е много динамична, пълна с неизвестни. Не е имало досега толкова трудна за прогнозиране ситуация. До този момент наблюдавахме черна, объркана, жлъчна, пълна с дезинформация и манипулация предкампания и една партия, която беше очаквана с любопитство, но която мълчеше до скоро и всички останали се страхуваха от нея. Именно появата и мълчанието на тази партия, говоря за „Прогресивна България“, предизвика натрупване на напрежение и впрягане на всички сили в търсене на това за какво да се закачат останалите с цел да я атакуват. Тоест - ситуацията на неизвестност до скоро, определя и изчакването досега, което не работи за никого. Мога да обобщя, че стресовите фактори на ситуацията са доста и те създадоха нестабилност и дезориентация.

- И пак чухме заявка за борба с корупцията. От Костов досега всички премиери борят корупцията, обявяват нулева толерантност към нея, но след всеки премиер тя се засилваше, а хората продължават да се връзват. Докога? Не стана ли банално да се заканваш на корупцията и да не правиш нищо да я ликвидираш ако не изцяло, то поне частично? 
- По принцип тази тема може да бъде много банална. Дали обаче се възприема като банална, зависи от две неща. Първо, зависи от контекста, тоест от ситуацията, в която темата е станала силно проблемна в сравнение с предишни периоди. А тази тема за последните години се превърна в ежедневна демонстрация на безсилие и липса на справедливост. Мина се мярата, започна корупцията да се демонстрира и то в много груби форми основно чрез отсъствието на работа на институциите. И второ - много важно е кой говори. Така, в този контекст, ако питаме за „Прогресивна България“, Радев се заяви като единствен извън парламента, подчертавам извън парламента, който атакува лидерите на статуквото, лицата на модела, които са в парламента. В допълнение, той изглежда в момента силен, първи в рейтинга, което привлича тези, които гласуват за победителя и искат да вярват, че той има капацитет да отговори на очакванията им. Невербалното му поведение също подкрепя формирането на нагласи за успех - строго, волево, обрано, по военному излъчване. Това отговаря на популярната представа какво е нужно на България сега, но дали съдържанието ще изпълни формата и реално ще реализира ефективна борба с корупцията, предстои да видим.

- Добре, идваме до прословутата социология.“Маркет линкс“ тръгна с 33% подкрепа за партия на Радев, след това ни свали на 21%. Обаче покрай „Маркет линкс“ се строиха още доста, които казаха 31%, 30%, 32%. Как да разбираме тая игра? Ето онзи ден „Маркет линкс“ пак излезе 26 процента, но „Мяра“ на мига побързаха да ги коригират на 30 на сто одобрение. Доста е смешна тази история.
- Смешно и тъжно е, но аз за това отдавна говоря. Това, което направи Кольо Колев (социолог, собственик на агенция „Медиана“, който призна, че партиите си плащали на агенциите, б. р.) му прави чест, защото го каза най-после публично. Въпросът е защо го казва чак сега?

- Аз имам съмнения още от самото начало, от 1991 година, когато т. нар. Галъп на Кънчо и Андрей убедително предричаха шест партии в 36-то НС, пък влязоха само три...
- Точно така. И винаги се измъкват. Методология ли ще бъде, без да бъде обяснена и сравнена, с т. нар. моментни снимки ли ще се оправдават, с динамики на ситуацията ли, с нежелание на респондентите да отговарят ли?
 
- Нека да припомня, че преди години Иван Костов нарече социолозите „врачки“, а Георги Първанов ги посъветва да съберат накуп дипломите си и да ги изгорят на клада...
- А защо политиците продължават да ги ползват и са им ценни? Защото имат достъп до медиите. Тоест - е връзката политик-социолог-медия е директна, осигуряваща възможност за публичност и формиране на нагласи. Защото колкото и хората да не им вярват, колко пъти са се обръщали към мен и казват - вчера представиха едни данни, ама вярно ли е? Значи, за да зададе човек този въпрос това означава, че той все пак гледа социологически данни. Не им вярва, може вътрешно да не ги уважава, но все пак ги гледа. И щом ги гледа значи въздействат по някакъв начин.

- Въздействат, разбира се, като видиш, че един е първи през цялата кампания, ще гласува за него, да си с победителя...
- И като обявят, че има статистическа грешка плюс-минус 3%, и виждаш, че с 0.1 дадена партия може да влезе или не в парламента, започваш да си задаваш въпроси.

- Нека да припомним още нещо. През 1948 година американският Галъп предсказва победа на Джон Дюи срещу Хари Трумън в президентските избори. Няколко вестника излизат с заглавия „Дюи бие Трумън“. Но се оказва, че Трумън печели. Години след това услугите на Галъп не се ползват. Тук нашите веднага се измъкват и почват да се обясняват. Няма ли някакви санкции да се измислят за тия хора, които подвеждат обществото с прогнозите си? 
- Не, защото състоянието в момента е в полза на по-силните партии до сега. Каквото и да говорим, всичко това трябва да има регулация, а на практика - няма. Трябва да има външна рецензия на тяхната дейност. А те не подлежат в момента на никаква научноиследователска оценка на това, което са направили. По принцип трябва да се знае, че контрола и манипулирането на резултатите на изборите е пряко свързан с резултатите от междинните социологически изследвания. Не може да имаш крайни данни, а да имаш рязко различни предварителни данни. Само случайни явления, които не са били предвидени могат да нарушат планираното. Едно от решенията на проблема е отново борба за честност и масовост на изборния процес, защото само така манипулациите стават безсмислени.
 
- То е видно, че е така. В последния момент се изкарват едни партии с около 4 на сто и се вкарват други с 4.02 на сто и хоп - 11 депутати и пей сърце! Парламентарна група, която ще подкрепя онзи, който я е вкарал...
- Точно така. Всичко това трябва много сериозно да бъде поставено на масата на социологическата асоциация. Може да предложат някакъв проектозакон или да приемат процедури. Това е тяхна работа.

- Да, какви са примерно тези респонденти, които са едва ли не държавна тайна. „Труд“ направи една анкета и се оказа, че на въпроса „Участвали ли сте някога в социологическо проучване на голяма агенция?“ 91.54 процента от анкетираните отговарят категорично „Не“. Само 6.37 процента заявяват, че лично са били част от подобно допитване, докато едва 1.25 процента посочват, че техни близки или приятели са участвали, а 0.84 процента са чували за участие единствено чрез познати.
- Аз мога да кажа, че ние много често правим количествени изследвания и ползваме социологически агенции. Повечето се стараят да са коректни защото става въпрос за научно изследване, то не е за публика. Външните ни партньори изискват вече пълен контрол върху анкетьорите и изследваните лица.

- Какво значи това?
- Това означава случайна проверка и то не веднъж на анкетьорската мрежа и адресите на посещение. Това изключително много оскъпява изследването, но си струва, защото данните са по-достоверни. Не съм чувала това да се отнася за политическите изследвания.
В момента авторитетът на анализаторите и политическите изследвания е паднал много. Възстановяването му е важно, защото това е сериозна наука за обществото. Има смисъл асоциацията да се хване и да провери процедурите, етичните правила и възможността за контрол на агенциите. Това е изключително важно. Не да се защитават в гръб-гръб, както е в момента, а да се опитат да защитят специалността си.

- Как гледат хората според вас на една много скъпа предизборна кампания с пари с неизвестен или неясен произход? 
- Общественото мнение за парите в политиката е, че там парите не са чисти. Целият фон е замърсен. Всички знаят, българинът привикна, че парите в политиката са мръсни. И вече и не питат откъде са. Това е едно от нещата, които до сега ги демотивира от участие в изборите. Това е най-видимата връзка между политиката и олигархията. Но парите в предизборните кампании са много важни защото всичко - офиси, транспорт, билбордове, логистика, клипове, участия в медии, зависи от тях.

- В последната седмица се разигра една драма в ППДБ. Капитулираха ли според вас Мирчев и Божанов пред Асен Василев заради отказа му да включи Явор Божанков в листите? 
- Е, да. Това си е капитулация. Асен Василев постави категорично искане. Като лидер има правото на това предвид партийната дисциплина. А коалиционните взаимоотношения винаги ограничават партньорите. Той изглежда доста настоятелен и категоричен. На практика той изработи образ на лидера на ППДБ. Проблемът на Асен Василев не е в решенията му през последните месеци, а в неефективните и непрофесионални решения в предишния период на Сглобката (сетете се за промените в Конституцията), когато започна срива и на ППДБ и на ГЕРБ.

- Георги Първанов обвини служебното правнителство, че е извършило преврат в полза на Радев с тези смени на областни управители, полицията, ОДМВР...
- Първанов много пресилва нещата. По-голямата част от обществото има очакване за повишен контрол върху местната власт. И правителството в този смисъл върши нещо, което отговаря на очакванията. За това не може да бъдат критикувани, тъй като всичките неразбории с процедурата на избори станаха преди това, със старата власт, със старите структури. Очевидно е, че свръх задачата на това правителство е именно организацията на доколкото се може, честни избори. Но проблемът е, че за честни избори в тази държава все още не можем да бленуваме, да ги виждаме като реална картина. Според мен, все още не се говори ефективно за проблемите на честните избори.

- Какво по-точно имате предвид, професор Христова? Какви са проблемите?
- Кои са механизмите да контролираме процеса? Контролираме ли го? Примерно, имаме ли гарантирано видеонаблюдение на 100%? Второ, имаме ли обучение, което наистина да е ефективно, а не формално на хората, които ще бъдат в комисии? Имаме ли хора, които са правили грешки в комисии, които отново са там? Имаме ли възможност в деня преди изборите на проверка, и то на случайна проверка, на определен процент, и то не малък процент, на машините и техните бъгове, т. е. слаби места? Как се гарантира контрола при отчитането на разписките и т. н.? Чувала съм от експерт, който е бил в щаба и е организирал избори на една от партиите, че най-големите манипулации в техните листи са ставали през машините. Следователно ето такива неща, които са свързани с възможността да изконтролираш процеса са много важни. Как да стане това - дали чрез „бели“ хакери, които да пипнат където трябва и където те знаят, и това да бъде наистина организиран, публичен, обществен контрол или чрез друг метод? Сега ни заливат с информация за височината на параваните, което е много важно или ни обясняват как никой в държавата не може да осигури сигурността на машините освен една частна фирма, което само по себе си е потресаващо. Или темата за дебелината и качеството на хартията, която тема също не би трябвало да бъде проблемна. Така дебата става неубедителен. Дебатът за честните избори е много сериозна тема, и тя трябва да бъде напоителна в момента, да обяснява стремежа към контрол и чисти процедури. Не на вота, а контрол на процедурата, с което да мотивира хората да излязат да гласуват. Само това може да убеди гражданите, че има смисъл да гласуват.

- Май няма как да стане тази работа...
- За да се направи промяна в стила на работа, трябва да се променят хората, които изпълняват дейността, защото старите имат затвърдени стереотипи. Едно от основните правила в организациите, когато някъде не върви работата, е да смениш, даже може да не са нови, но да се променят работните места на хората, за да се изчистят стереотипите на действие. Когато имаш изграден стереотип даже и да искаш, не можеш да направи нещо ново и да реализираш промяна. А се очаква генерална промяна. Е как ще стане тази генерална промяна?