"Магазия 32" отваря своите врати за креативни находки и визия за Бургас - Европейска столица на културата 2032

Това не е физическо място, а концептуално „хранилище”, от което градът да черпи артистични вдъхновения

Ключови думи: бургас, европейска столица на културата, магазия 32, хранилище за идеи

На 10 февруари официално беше обявена първата процедура за набиране на идейни предложения във връзка с програмата на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата 2032. Инициативата се проведе в Бизнес инкубатора и беше организирана от Фондация „Бургас 2032“. По време на специална пресконференция бяха очертани рамките, както и богатата палитра от възможности за творчески и артистични идеи, които ще влязат в цялостната програма.

Изпълнителният директор на Фондация „Бургас 2032” Руска Бояджиева приветства всички артисти и хора с желание да  се включат каузата и обясни повече за символичното идейно хранилище, което отваря вратите си официално именно днес: - "Магазия ’ 32.

"Това е втория и основен етап, при който ще генерираме, съхраняваме, подреждаме, надграждаме и споделяме артистични отговори на общочовешки теми и предизвикателства, които откликват на местната общност, регионалната проблематика и широкия европейски контекст. Ще складираме творчески находки, които са провокирани от и фокусирани към града и региона, през призмата на Бургас, България, Европа и света.", обясни изпълнителният директор на проекта. 

Подаването на идейни предложения ще се осъществи в периода от днес до 5 май т.г. Могат да участват артистични проекти, творчески намеси, образователни и доброволчески дейности, креативни практики и посоки, които да могат да се развиват в период от 2028 г. до 2032 + г. Макар формата за подаване на проектни идеи да е отворена за целия период на инициативата, препоръчваме, преди да започнете разработването на Вашето предложение, да се включите активно в Етап 1.

"Отворената покана поставя началото на същинския етап по изграждането на кандидатурата на Бургас и ясно показва, че този процес няма как да се случи без активното участие на културната общност, творците, организациите и гражданите. Това е покана за идеи, за диалог и за съвместно мислене, в което няма твърди рамки и жанрови ограничения. Инициативата съзнателно отваря широки граници и насърчава хибридни колаборации между различни видове изкуства, културни практики и обществени сфери, защото именно в тези пресечни точки се раждат най-силните и автентични послания. Целта ни е събраните предложения да отразят идентичността на Бургас, неговия културен потенциал и смелата му визия за развитие в европейски контекст и то не само до 2032 година, но и след това.“, подчерта заместник-кмета по Култура и вероизповедания Диана Саватева.

В линка може да се запознаете с критериите:

https://burgas2032.com/pokana_magazia32/

Процедурата на подаване на проектни идеи включва попълване и подаване на формуляр за кандидатстване, в който се описват параметрите на Вашата идея, с кого и как предвиждате да бъде реализирана, връзката на проекта с ценностите на европейската културна идентичност и проблематика, устойчивост във времето и възможности за надграждане.

Формата е модерна и изцяло дигитализирана, създадена с мисъл за улеснение на творците.

В центъра на темата са поставени хората. Хората на и в Бургас, тяхното право на достъп до култура, образование, до възможности за професионална и личностна реализация. Индивидуалните и колективни предизвикателства на съвремието поставят критични въпроси, свързани с навлизането на изкуствения интелект, кризите и връзката между поколенията, нашите способности за приспособяване, но и устояването на ценности. В този контекст сме още по-чувствителни към приобщаването и стремежа никой да не бъде изключен нито по отношение на обхвата, нито по отношение на темпото на развитие.

„Магазия 32“ очертава пет основни тематични области, които задават идейната рамка на културната програма за кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата 2032. Те са дълбоко свързани с местната идентичност, съвременните предизвикателства и европейския културен контекст.

Никой не остава назад / No One Left Behind
Където в центъра  се поставя човека и неговото право на достъп до култура, образование, професионална и личностна реализация. 

От природа към култура към природа / Nature to Culture to Nature
Темата разглежда дълбоката взаимовръзка между човека и природата.  Климатичните промени до устойчивостта на ценностите. Бургас, обграден от солена, сладка и бракична вода, стои на пресечната точка между природата и културното развитие. Регионалните особености - морето, езерата, планините и селските традиции и  ролята ни като пазители на природата. Какво ни дава тя и какво даваме ние в замяна? Как културата може да изследва, без да разрушава?

Плаващи граници / Liquid Border(s)
Темата въвежда понятието за граничнос, която е реална и символична. В контекста на геополитическа несигурност, културата е инструмент за разбиране на променящите се граници. Бургас е град на периферията, но и врата към Европа, но първото пристанище за тези, които идват от изток или юг. Какво означава да принадлежиш на флуиден, променящ се град? 

Места - Пространства - Прозрения / InSitu – InSites – InSights
Темата е посветена на наследството, което е видимо и невидимо, живо и индустриално, старо и ново. Бургас носи хиляди „отпечатъци“ от древността и рибарското минало до социалистическата унификация и амбицията на съвременна туристическа дестинация.

Пазители на душата / Guardians of the Soul
Обединяващата тема, която свързва смислово всички останали. Това е матрицата, чрез която програмата на Европейска столица на културата 2032 търси дълготрайна стойност, която е отвъд събитията, календара и отчетността. Това е културата, която остава, мисленето, което се променя, резултатът, който не приключва с края на годината. Ако никой не трябва да остава назад, тогава днес трябва да мечтаем за това, което искаме да бъдем утре. 

Къде е мястото на културата в разрешаването и адресирането на тези предизвикателства? Ако никой не трябва да остава назад и как културата може да адресира въпросите за бъдещето на труда, за приспособяването към променливия свят? Тук поставяме акцент и върху културната демокрация, правото не само на достъп, но и на активно участие в културното развитие, като следващо ниво на разбиране за „публика“ и „потребители“ на културно съдържание.