Минималната заплата в България расте, но хората остават на ръба на издръжката

Минималната заплата не е достатъчна, за да се възпроизвеждате, да си платите сметките, каза икономистът от КНСБ Любослав Костов

Ключови думи: минимална заплата, България, Евростат, доходи

Минималната работна заплата в България остава най-ниската в Европейския съюз дори след увеличението ѝ до 620 евро. Данните на Евростат поставят страната ни на последно място по номинален размер на минималното възнаграждение, далеч под средните европейски нива.

След България се нареждат държави като Латвия, Румъния и Унгария, където минималната заплата достига около 800 евро. В другия край на класацията са Нидерландия, Германия, Ирландия и Люксембург с минимални възнаграждения над 2000 евро. Разликата показва дълбоко икономическо разделение в рамките на ЕС.

Зад сухата статистика стоят реални хора. Вече две десетилетия Мария Мишева работи като секретар библиотекар в читалището на мездренското село Брусен. Отговорностите ѝ се увеличават, но доходът остава минимален. По думите ѝ ежедневните разходи растат по-бързо от заплатата и дори малка покупка в магазина изчерпва бюджета за деня.

Синдикатите смятат, че икономическият ръст позволява по-сериозно увеличение на минималната заплата. Те настояват тя да се обвърже със заплатата за издръжка, изчислявана от Националния статистически институт. Според тях минималният доход от труд трябва да гарантира покриване на базови нужди като храна, битови сметки и нормално възпроизводство на работната сила.

Интересен е и международният контекст извън Европейския съюз. В държави като Иран минималната заплата в номинално изражение е значително по-ниска от европейската, но икономическите санкции, инфлацията и нестабилната валута водят до сериозно обедняване на населението. В този смисъл България формално стои по-добре, но усещането за недостиг при работещите на минимално възнаграждение остава сходно.

Данните показват, че по покупателна способност минималната заплата в България изпреварва тази в някои държави от ЕС. В Латвия, Естония и Чехия номиналният доход е по-висок, но реалното потребление на стоки и услуги е по-ограничено. Това обаче не компенсира усещането за бедност и несигурност у българските работници.

Бизнесът подкрепя идеята за ръст на минималното възнаграждение, но настоява за различен механизъм. Според работодателите формулата трябва да отчита инфлацията, производителността на труда и реалния икономически растеж. Те предупреждават, че административното увеличение без икономическа основа крие рискове за заетостта.