Освободителят на Бургас притежавал огромна библиотека – над 6000 книги
6 февруари 1878 г. е дата с памет и предупреждение, а не формален ритуал без граждани, какъвто имаше днес в морския град
Някак минорно днес отбелязваме освобождението на Бургас от османско иго, случило се на 6 февруари 1878 година. По снимките от официалните събития виждам хора от институциите – онези, които по протокол и длъжност няма как да не присъстват. Но липсват случайните граждани. Самоорганизирани. Липсва празничното чувство в сърцето. Мнозинството бургазлии сякаш са безразлични към миналото. А миналото има значение. То е памет, корен и мярка за настояще.
Шести февруари е важна дата в историята на града. Тогава в Бургас – по онова време с население под 3000 души – влизат драгуните на руския дворянин полковник Александър Михайлович Лермонтов. Двайсетина дни по-късно той е произведен в чин генерал-майор за цялостното си участие в Руско-турската война.
Въпреки днешната геополитика, въпреки новите съюзи, новите приятели и новите врагове, ние дължим почит на големите фигури от миналото. А Александър Лермонтов без съмнение е една от тях. Малко известно у нас е, че той е притежавал огромна за времето си библиотека – над 6000 книги. Да, Лермонтов е бил богат човек. Но и тогава, и днес, има богаташи, които харчат средствата си за други форми на лукс – не за книги. Библиотеката е избор. Тя е свидетелство за вътрешен свят, за стремеж към знание и култура.
Лермонтов завършва военната си кариера като член на Военния съвет на Руската империя. Погребан е в Санкт Петербург. Според завещанието, след смъртта му през 1906 година, неговата книжна колекция е дарена на библиотеката на Главния щаб на руската армия.
Приятно е да си представим, че Бургас – град, който днес с основание има претенции да бъде културен – е бил освободен от човек с такава висока и широка култура. От библиофил, за когото книгите са били не украшение, а необходимост.
Приживе кавалерийският генерал Александър Лермонтов се е радвал на заслужено уважение. Това личи и от внушителния списък с ордени и отличия, присъдени му през годините:
Руски ордени и отличия:
-
Орден „Света Анна“ III степен (1863)
-
Орден „Свети Станислав“ II степен (1867)
-
Орден „Свети Станислав“ II степен с Императорска корона (1869)
-
Орден „Света Анна“ II степен (1871)
-
Орден „Свети Владимир“ IV степен (1871)
-
Орден „Свети Станислав“ I степен с мечове (1878)
-
Монаршеско благоволение (1879)
-
Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1882)
-
Орден „Света Анна“ I степен с мечове (1882)
-
Орден „Свети Владимир“ II степен (1885)
-
Орден „Белия орел“ (1890)
-
Монаршеско благоволение (1890)
-
Височайше благоволение (1895)
-
Височайша благодарност (1897)
-
Орден „Свети Александър Невски“ (1897)
-
Знак за отличие за XL (40) години безупречна служба на Георгиевска лента (1899)
-
Височайша благодарност (1900)
-
Диамантени знаци към ордена „Свети Александър Невски“ (1902)
Чуждестранни ордени:
-
Орден „Червения орел“ II клас (1875)
-
Орден „Короната“ II клас със звезда и мечове (1880)
Затова нека днес си спомним за Александър Лермонтов с почит.
И нека се поздравим, че сме свободни хора. Докато сме такива.
Защото империите все още са живи – и на изток, и на запад. А в исторически план те имат навика понякога да дават свобода, понякога да я отнемат.
Историята не е само архив.
Тя е предупреждение.
Разбитото сърце боли и тялото: Експерт разкри 5-те фази след тежка раздяла
Евровизия няма да ни донесе нов Ренесанс и Бургас ще се опази от илюзията на Холивуд
Баба знаеше тайната: Ето как подлучените пиперки стават сочни и попиват целия аромат
Пълнолунието на 26 септември удря 4 зодии: Любовта, парите и важните решения излизат на преден план
Какво става с тялото, ако спрете хляба и пастата за 14 дни? Истината е по-различна
Дрехите миришат на цигари, кухня или застояло? 6 трика връщат свежестта без излишно пране
Трусът край Евия разтревожи Турция: Топ сеизмолог посочи разлома под Мраморно море
Забравете купешкия кетчуп: Джейми Оливър го прави у дома с домати, джинджифил и тайна смес от подправки
Петната по матрака изчезват с тази домашна смес, но има една важна подробност с ютията
Т-14 „Армата“ се появи отново: 10 години по-късно руският танк на бъдещето още чака масовото производство
Ирене Планк: България е мишена на руски хибридни атаки - Москва ни води „неприятелска“ държава
Мая Манолова готви „табло на срама“: Ще показва магазините с цени над справедливите
За четене на книги ли са му връчени всичките ордени и награди?
А ако ги е чел кога му е останало време да воюва?
Туй ли било свободата - руски и съветски протекторат!
Бандеровците като теб са МОЛИЛИ ХИТЛЕР ДА ГИ ПРИЕМЕ В РАЙХА също както сега. Премахването на монархизмът е и първопричната райха и след това колониализма да падне. И точно ти - бандерфашиста искаш да се кланяш на западните монарси както преди по фашистката им кръвна линия. Дори Сакскобурга има роднини участвали в геноциди в Африка. Така че ти с опорките си ще бъдеш денацидфиран. Рано или късно. Още Карл Юнг ти е подписал смъртната присъда на Нюрнбергския трибунал. Никакви НПОта няма да ти спасят фашистката куха бандерска манерка.
Карпатска Украйна (на украински: Карпатська Україна) е кратко съществувала непризната държава, провъзгласена на 15 март 1939 г. в град Хуст на територията на едноименната автономна област, влизаща тогава в състава на Втората чехословашка република. Непризнатата държава просъществува точно един ден – до 16 март, когато унгарските войски навлизат в град Хуст (по други данни – до 18 март, когато Унгария окупира цялата територия на Карпатска Украйна).
еин президент е Августин Волошин. Той веднага изпраща телеграма на Адолф Хитлер:[1]
„ От името на правителството на Карпатска Украйна Ви моля да приемете под внимание провъзгласяването на независимостта ни под закрилата на германския Райх. “
Премиер-министър доктор Волошин. Хуст.
Официална реакция от страна на Германия не последва. На повторното обръщение на правителството на Волошин на 15 март, консулът на Германия в Хуст посъветва „да не се оказва съпротива на унгарската интервенция, тъй като германското правителство в дадената ситуация, за съжаление, не може да приеме Карпатска Украйна за свой протекторат“
Много добре знам,че Освобождението на България е поредната война между Руската Империя и Османската Империя,а България е освободена от българи,украинци,финландци,румънци,а ,самите Лермонтови са потомци на шотландски аристократичен род .
Така,че не на простак русоробията предаване по наследство .
Русоробкомънъса и майце му ,трябва да знаят,че простак комунягите болшевики слагат края на Царска Русия и фамилията Романови,като разстрелват цялото царско семейство ,избиват интелигенцията,царските офицери,фабриканти,учени и общо няколко милиона руски поданици в последвалата гражданска война .
Хитлер хвърля Бандера и брат му в концлагера Заксенхаузен,където брат му умира,а в края на войната ,когато е видно,че Хитлер губи,Бандера е освободен с надеждата УНА УНСО да се включи на страната на Вермахта,Бандера отказва .
Най-големия брой герои от войната наградени с най-високото отличие са украинци,а най-многочислената армия от вражеска страна в състава на Вермахта са руснаци .
Не на проZzтак русоробията и аналРусфилКомънъсШизофренията !
https://youtu.be/7BEaVd5tzq8?si=CJVerW8m0g4IuSjh
Ботьо Петков е останал в народната памет като Даскал Ботю.
През 1839 г. дотогавашният учител в Калофер Неофит Бозвели заминава в Цариград да води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо Петков се премества в Калофер, заема неговото място и развива учителската си дейност. Успоредно с учителското дело пее в църквата „Св. Атанасий“ в града.
Като признателност за усърдието, калоферската община го изпраща в Одеса да учи в тамошната семинария през 1841 г. След завръщането си през 1843 г. Ботьо Петков продължава своята дейност като народен учител. В резултат от усърдната работа броят на учениците нараства значително и сградата, в която се е помещавало училището, става непригодна. Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда. През 1848 г. е открито новото училище в Калофер, придобило известност като Мъжко класно училище.
Ботьо Петков се оказва новатор в своята учителска дейност, която организира по руски образец. За първи път въвежда изучаването на руски език, първи разделя учениците по класове, създава седмично разписание и единна годишна програма за изучаваните предмети, за първи път въвежда провеждането на годишни изпити за учениците.
Ботьо Петков притежава колекция от книги, събирани в продължение на 20 години, с която спомага за създаването на богата библиотека в училището. За обогатяване на тази библиотека се свързва с калоферци, живеещи в Одеса, Букурещ или Цариград, които също изпращат книги и учебни помагала.
Благодарение на доброто обучение, което получават в калоферското училище, и усвояването на руски, френски и гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обучението си в 25 европейски града. Сред неговите ученици са екзарх Йосиф и Иван Вазов.
На Ботьо Петков е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София.
От 2001 г. насам се присъжда национална награда „Даскал Ботьо Петков“. Връчва се на 1 ноември всяка година от МОН на учител от страната, допринесъл с труда си за развитието и обогатяването на съвременното училищно дело.
Бургазлии трябва да сме доволни,че се е намерил автор,който с голямо уважение ни напомня за една много важна дата от историята на града ни.И споделям горчивината му .
Да напомни на робите български че свободата дори и даром трябва да се отстоява всеки ден.
Да имаме народна памет.
обаче е изпарал пари в строеж над 8х600 апартамента