Почина актьорът Петър Петров

Петър Петров, снимка Блиц

Ключови думи: преподавател, артист, актьор, Петър Петров, професия,

13 Август 2012, Понеделник, 13:11 ч.

Няма срамна професия и няма срамен труд въобще, казваше големият преподавател и артист

На 72-годишнавъзраст ни напусна големият актьор и преподавател в НАТФИЗ проф. Петър Петров. Печалната новина бе съобщена от Нова телевизия.

Петър Петров е роден е роден на 20 септември 1939 година в София, в семейство на съдия и детска учителка Той израства в дом, в който има пиетет към театъра, музиката, живописта, но преди всичко към българската литература. Всички са щастливи, когато го приемат от първо кандидатстване през 1957 г. във ВИТИЗ, в класа на проф. Кръстьо Мирски и проф. Анастас Михайлов. След завършване работи 3 театрални сезона в Бургаския театър. След това играе 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно.

Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми - над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.

Сред запомнящите се филмови роли на Петър Петров са участията му в “Привързаният балон”, “Сърце човешко”, “Иван Кондарев”, “Дърво без корен”, “При никого”, “Царска пиеса”, “Не знам, не чух, не видях”, “Грехът на Малтица”, “Борис І”, “Немирната птица любов”.

В едно от последните си интервюта за БЛИЦ големият актьор пожела на читателите: “Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено - автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота”.