Царево ще посрещне Нова година без фойерверки. Идва ли времето за нова тенденция в България?

Новогодишното пирошоу е красиво, но разделя обществото на два лагера

Ключови думи: Заря, Четири лапи, фойерверки, новини, Флагман, новогодишна заря

В навечерието на Нова година все по‑остро се дискутира дали зарята и фойерверките са истински празничен символ или остаряла тенденция, която трябва да бъде променена. От една страна мнозината продължава да виждат в шумните и цветни фойерверки неизменна част от празничната радост, която събира семейства и приятели и отбелязва символично края на една година и началото на нова.

Това е възприятие, дълбоко вкоренено в културните представи за празнуване и много хора с нетърпение очакват този момент, когато небето се осветява от ярки проблясъци, коментират застъпниците на традиционната заря. За тях зрелището е емоционален, визуален и социален ритуал, който носи усещане за общността и весело начало на новия цикъл.

От друга страна обаче всички по‑гласно се чуват критики за вредителите, които фойерверките причиняват не само върху околната среда, но и върху животните и уязвимите хора. Според експертни организации и защитници на животните шумът от пиротехниката може да доведе до силен стрес, паника и дезориентация у домашни любимци, диви животни и птици, които често водят до нараняване или смъртни случаи след всяко празнуване. Тези реакции на животните са следствие от много по‑чувствителни им слух и инстинктивно поведение при внезапни, неочаквани сигнали за опасност, които не могат да се интерпретират като част от човешкия празничен контекст.

Община Царево например обяви, че по време на празниците ще бъде отменена традиционната заря, като аргументът е на първо място хуманното отношение към животните и желанието да се намали стресът, който силните шумове причиняват на домашните любимци, безстопанствените животни и дивите видове.

В официалното съобщение на местната власт подчертайте, че шумът от фойерверките не е празничен за животните, а „опасност“, която провокира страх и дезориентация, като призова гражданите и гостите да изберат по‑отговорен начин за отбелязване на празника и да пазят общата среда спокойна. Тази позиция е в синхрон с призивите на различни организации като Фондация „Четири лапи“, които от годината насочват вниманието към негативните ефекти от пиротехническите продукти.

Поддръжниците на зарята от своя страна често отбелязват, че с подходящи мерки за безопасност и организиране, лицензирани шоу програми шумът може да бъде управляван и ограничен, така че да се минимизират опасностите за хора и животни. Те също така настояват, че забраната на фойерверките може да ограничи традициите и усещането за празник, особено в по‑малките градски общности, където частните и импровизираните салюти са дългогодишна практика.

Дискусиите в публичното пространство, включително и в социалните мрежи и медиите, показват, че има и умерени позиции, които предлагат компромис: например да се разрешат само нискошумни фоайерверки или да се организират централни, професионални пиротехнически шоута с предварително обявени часове и места, като по този начин се предизвиква хаосът и потенциалният стрес за населението и животните.

Подобни предложения са обсъдени и в други страни, включително в Швейцария, където инициативите за ограничаване на силните фоайерверки са удовлетворени, а в Германия множество граждани подкрепят идеята за забрана на частната употреба на пиротехника именно заради опасенията за безопасността и околната среда.

Не на последно място, екологичните аспекти също влизат в дискусията: пиротехниката отделя в атмосферата на метали, химикали и фини прахови частици, които създават замърсяване на въздуха и могат да представляват риск за здравето не само на животните, но и на хората със сърдечно‑дихателни проблеми и малки деца. Тези аргументи често се използват от активисти, които настояват за преосмисляне на начина, по който се организират празничните събития.

В Бургас въпросът също така намира и сред обществените настроения, като част от гражданските приветствия организират зрелищни фоайерверки на площад „Тройката“ и други публични места, докато собствениците на домашни любимци и природозащитниците призовават за по‑алтернативни форми на празнуване.

Докато един гледа на фойерверките като на културен и социален празничен символ, друг разпознава в тях източника на ненужен стрес и риск за животните и уязвимите групи. Въпросът дали се пропускат към тихи или по‑екологични форми на празнуването остават отворени, а тенденциите в различни страни показват, че разговорът за реформиране на традицията едва ли ще отслабне и през следващите години.

Още по темата:

Великденската заря в Бургас беше малко по-продължителна, но не я отчитам за грешка, каза сливенският митрополит Арсений 

Фойерверки избухнаха сред зрители в Дюселдорф, 19 са ранени

Бургазлийка зове Общинския съвет: Забранете зарята, пиратките и бомбичките на ЧНГ!