Натюрморти от думи светят в инсталациите на Кирил Прашков

Автор: Добромир ДОСКАЧАРОВ, снимки и видео: автора


Съвременното българско изкуство познава малко артисти, които успяват по нашенски самобитен начин да предизвикат посетителя да се замисли върху тях. В културен център Морско казино в Бургас гостува изложбата „Поезия наоколо“ на художника Кирил Прашков по покана на книжарници „Хеликон“ като част от фестивала „Четящия човек“.

Още с влизането в помещението, обладано от творбите на Прашков, посетителят е принуден да спре, за да не стъпи върху купчината кабели на пода (виж видеото). При по-обстойно взиране нагънатите бели жици започват да се движат, превръщайки се в думи. Според Кирил Прошков свързаните в края на всяка дума уреди кореспондират с думите, образувани от кабелите, които ги захранват. Енергията, която протича до вентилатор, лампа и ароматизатор нагъва жицата и образува израз, който навежда на екзистенциални въпроси. А отговорите всеки сам избира какви да бъдат, както повелява всяка една форма на съвременно изкуство. Прашков има способността да извежда теоретични проблеми под формата на художествени произведения, в които връзките между изразни средства и материали, между образи, цитати и метафори винаги са аргументирани от първоначалния замисъл. Идеите му освен да пълзят по пода, могат и да висят от тавана. Две думи от медна тел, закачени като на везна се въртят бавно от движението на въздуха в помещението. „Образ“ и „Подобие“ са понятия, чието противопоставяне отдавна вълнува художника и тази дилема той разрешава като две висящи плетеници , които никога не се допират, но са неразделно свързани и противостоящи.

На една от стените две огромни пана, натъпкани със сено, създават усещане за летене над окосена нива. Думите в тях са добавени на парчета хартия, които не толкова покриват, колкото карат сухата трева да изпъква. Този природен модернизъм изпъква ярко сред електрическите творби в помещението, една от които стои на стената срещу него. „Белким, санким, чунким“ изписват нагънатите кабели, захранващи електрически крушки, а сянката им на стената ги повтаря в друго измерение като заклинание за светлина или надежда нещо да се случи.

А всъщност нещата са се случили отдавна и е трябвало само да бъдат записани. Така Кирил Прашков взима своите спомени и ги натъпква в шишета от грапа, запушени с коркови тапи. Всеки желаещ да ги научи може да отвори шишетата и да прочете ситния текст, изписан на пластмасовата лентичка, намираща се вътре в тях. Прашков е нарекъл стъклената си творба „Натюрморт“, но тя съвсем не е мъртва, а е населена с мисли и изживявания, които още живеят както в него, така и в хората които го познават. Реставараторът Климент Атанасов казва за него, че е един от първите български творци, предпочел съвременни форми на изкуство пред класическите. Нивото на внушение, което постига Прашков с творбите си е трудно достижимо и за бургаската публика ще остане незабравимо.