Всеки десети, обменящ левовете в евро, в последния момент взима златно кюлче

Ключови думи: лев, евро, валута, банка, злато, златно кюлче, клиент, обмяна, инвестиция

Октомври се очертава като месецът на пика на т.нар. златна треска сред българите. Само до средата на месеца броят на клиентите, които влагат средства в инвестиционно злато, е нараснал със 100% спрямо октомври 2024 г. Всеки десети човек, който застава на гише, за да обменя левове в евро, в последния момент взема решение да инвестира в злато.

Данните показват, че интересът вече преминава в истинска истерия. От началото на 2025 г. досега българските граждани са закупили златни кюлчета и монети за около 800 млн. лева. Очакванията са до края на годината вложенията в инвестиционно злато да надхвърлят 1 млрд. лева – исторически рекорд за България по отношение на личните инвестиции в благородния метал.

Освен инвестиционно злато, българите масово харчат стотици и хиляди левове и за златни бижута. Този пазар е особено активен през летните месеци, когато много българи, работещи в чужбина, се завръщат в страната. Те предпочитат да купуват златни гривни, верижки и обеци именно от България, тъй като цените тук са по-ниски. Така общият обем на вложенията на гражданите както в инвестиционно злато, така и в бижута, има реален шанс значително да надмине границата от 1 млрд. лева още преди края на 2025 г.

Експерти коментират, че този процес ясно показва, че златото все по-често се възприема като реална форма на финансова защита. Както при инвестиционното злато, така и при бижутата, освен дългогодишните клиенти, на пазара навлизат и хора, които за първи път се насочват към жълтия метал. Макс Баклаян уточнява, че профилът на купувачите на инвестиционно злато е разнообразен и включва както млади хора, така и компании, които търсят сигурност и стабилност за капитала си.

Според Любомир Корчев клиентите на златни бижута са малко по-различни. Те обикновено са по-зрели и улегнали хора, докато най-младите предпочитат да разполагат с пари в брой. Той дава пример с случаи, при които млади жени идват още на следващия ден, за да продадат златен пръстен, купен от родителите им. По думите му най-младите клиенти предпочитат пари в брой или бяло злато.

Макс Баклаян смята, че истерията около златото в България не може да се обясни основно със страха от въвеждането на еврото. Според него, макар темата за смяната на валутата да присъства в обществото, основният двигател на търсенето е глобалната ситуация. Златото отбеляза нов исторически рекорд, след като в началото на октомври премина психологическата граница от 4000 долара за тройунция, а за кратко достигна и 4500 долара – най-високата цена в историята на благородния метал. В световен мащаб интересът към златото е изключително силен заради натрупването на редица несигурности и кризи, сред които геополитическо напрежение, понижаващи се лихвени проценти и продължителна висока инфлация. Освен това централните банки по света активно увеличават златните си резерви, което допълнително влияе върху нагласите на инвеститорите и индивидуалните спестители. По думите му България е твърде малък пазар, за да може въвеждането на еврото само по себе си реално да повлияе върху цената на златото.

В този контекст Българската народна банка също увеличава златните си резерви. Централната банка е закупила 2,05 тона злато, или около 66 хиляди тройунции. Аргументите за тази покупка са свързани с изпълнението на изискванията на Европейската централна банка при присъединяването на България към еврозоната, като страната трябва да предостави част от чуждестранните си резервни активи на ЕЦБ. Това ще стане след решението на Съвета на ЕС от 8 юли за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г., обяснява БНБ на официалния си сайт.

Чуждестранните резервни активи на БНБ се състоят основно от валута и злато в съотношение 85% към 15%. Към април 2025 г. България разполага с приблизително 41 тона злато, съхранявано като част от валутните резерви на страната. Придобиването и поддържането на значителни златни резерви има ключова роля за стабилността на валутния курс и за защитата на икономиката от бъдещи финансови сътресения.