Какво следва по Конституция след оставката на кабинета?
Конституционният експерт доц. Христо Паунов обяснява какво следва за правителството, парламента и президента след оставката на Министерския съвет и как работи процедурата по връчването на мандати
След оставката на кабинета възниква въпрос какви са вариантите пред държавната власт и каква е вероятността президентът да подаде оставка, за да участва в предсрочни парламентарни избори, а вицепрезидентът да довърши мандата. Потърсихме коментар от преподавателя по конституционно право в ПУ "Паисий Хилендарски" доц. Христо Паунов.
На въпроса дали президентът може да участва в парламентарни избори, той обяснява: „Съгласно Конституцията, президентът няма право да участва в ръководството на политическа партия.“ Това изискване е сред най-строгите конституционни ограничения за държавния глава, за да бъде гарантирано, че президентската институция остава надпартийна.
Доц. Паунов уточнява: „Ако той иска да оглави своя политическа партия, трябва да подаде оставка пред Конституционния съд. И след това ще има възможността да участва в ръководена от него политическа партия, ако създаде такава. На негово място до края на мандата ще встъпи вицепрезидентът Илияна Йотова.“
В същото време президентът няма пречка като действаща фигура да подкрепи политически проект, но без да го ръководи. „Ако има желание лично да бъде лидер (ръководител) на политическа партия, ще трябва да подаде оставка“, допълва конституционалистът.
По отношение на Народното събрание след оставката на Министерския съвет, Паунов подчертава, че Конституцията задава ясно процедурата: „Ако оставката на МС бъде приета от НС, се завърта отново т. нар. ‘рулетка’ при съставяне на ново правителство, в която процедура активно участие има държавният глава.“
Президентът връчва първия мандат на най-голямата парламентарна група, втория - на втората, а третият се дава по негов избор. Ако и трите опита се провалят, се стига до служебно правителство и нови избори, но парламентът продължава работата си.
Доц. Паунов добавя и важна конституционна норма: „Съгласно чл. 111, ал. 3 от Конституцията, подалото оставка (която е приета) правителство продължава да работи като правителство в оставка и изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет или съответно до назначаването на служебно правителство.“
Така кабинетът Желязков ще продължи да управлява като правителство в оставка, докато процедурата „рулетка“ приключи.
Ситуацията ясно показва, че в моменти на политическа нестабилност Конституцията остава единственият стабилен ориентир – карта, по която институциите са задължени да се движат, независимо от политическите амбиции или кризисния натиск.
4 знака ще осъзнаят истинските си потребности към момента
Радостин Василев: Очаквайте изненади, сега е моментът Румен Радев да слезе на терен, очакваме го там
Фантастико остава в ръцете на семейството – Владимир Николов сложи край на спекулациите
Трафик с изчакване по маршрута София–Самоков заради укрепване на скатовете
Политолози: Протестите ускориха оставката, а правителството избяга ескалация в последния момент
Какво следва по Конституция след оставката на кабинета?
Варна посреща 2026 г. с Ищар - часова програма и силен музикален лайнъп
Брюксел съди България за нарушения в здравния сектор
КЗП ограничава игра, имитираща производство на наркотици, за лица под 18 г.
Българска схема с фалшиви чипове удари китайска фирма
Петкратните европейски шампионки сестри Стоеви с нов успех в Индия
