Нихилизмът – българският съучастник на терора

Автор: в. Десант


Повече от седмица след взрива на летище Сарафово край Бургас става очевидно ясно, че терористичният акт е бил допуснат не само поради лошата организация на службите за сигурност, но най-вече от безхаберието на обикновените българи. Който следи редовно вестници и телевизии няма как да не установи с почуда колко изумително нахална е жаждата за слава и охотата, с която разни странни птици изведнъж се присетиха, че не само имали контакт с терориста, ами дори той им се видял много, ама адски много съмнителен. Но споделили съмненията на ума си. Зер, къде ще ходят да се морят да сигнализират органите на реда.

 

Фалшивата шофьорска книжка е била засечена дни преди взрива, но кой да каже в МВР…

В Поморие живее и работи една Афродита, не е богиня, просто е собственичка на едноименна фирма за коли под наем. Тези дни тя стана национална звезда. Кой ли не писа за нея, кой ли не я интервюира. Защото Афродита и мъжа й – Иван (бивш полицай!) са истинска медийни герои. Те, моля ви се, още седмица преди атентата разкрили, че терористът е с фалшиви документи за самоличност. Дошъл той при Афродита, поискал да наеме кола с шофьорската книжка – същата онази, дето и тя се върти по медиите вече десет дни, защото МВР не дава други снимки, но двамата с бившия полицай Иван го разобличили. Пуснали книжката на скенер, видели, че е фалшива и да не помислите, че се обадили в най-близкото поделение на МВР? Не, глупости. Как един бивш полицай ще направи такова нещо! Да ходи да споделя с новите колеги стари хватки за разкриване на съмнителни типове. Друго нещо са медиите, на тях Афродита и Иван биха разказали всичко. “Това ме учуди, онова ме усъмни, третото ме изуми”, реди Афродита, ама сега, след толкова трупове. Даже обобщава: “Новината за атентата ме потресе”. А дали спи спокойно?

В Равда пък работи един шофьор на такси. Човекът и той толкова мечтал за пет минутки слава, че едва дочакал да зърне журналистка да дойде при него и сам й се разкрил – ей-ме на, и аз се отърках у атентатора. От репортажа за него, публикуван наскоро в “Труд” се разбира, че този втори голям медиен герой превозил терориста от Равда до Поморие. По пътя двамата си казали туй-унуй. Шофьорът се усъмнил, че има нещо нередно, защото оня не свалил слушалките от ушите си и му отговарял бавно на руски език. “Имах чувството, че някой някъде слуша по мобилен телефон разговора ни, после в слушалките му диктува как момчето да ми отговори на руски”, обяснява шофьорът. Естествено чак сега.

В сайта на БНТ точно под материал за терориста на ей-този адрес: http://bnt.bg/bg/news/view/81022/kyde_e_prebivaval_teroristyt, някоя си Тодорка споделя и тя своя случка с атентатора. Била го засякла в Златни пясъци в кола, където имало и жена с къдрава коса. Те попитали с особен твърд акцент къде се намира еврейския център “Хабад”. Тодорка нарежда ”…Не знам точно къде да съобщя и дали има смисъл…” Ми отидете в плод-зеленчук, г-жа Тодорка. Там съобщете, те ще ви изслушат и ще ви пратят с кило краставици да си се приберете у дома.

Фоторобот, който българските медии получиха от Израел, сн. в. “Аарец”

Да си припомним, за онези, които са забравили, как бе заловен убиецът на Косьо Самоковеца веднага след атентата срещу него в холандската столица Амстердам през 2003 година. Още щом станали свидетели на стрелбата група най-обикновени граждани, същите като Афродита, Иван, г-жа Тодорка и бакшиша от Равда, хукнали да го гонят. Един от тях бил на велосипед и не го изпуснал от очи, като същевременно поддържал непрекъснато връзка по мобилния телефон с полицията, за да насочва униформените. Благодарение на такива истински, а не измислени герои, убиецът в момента излежава доживотната си присъда. Тук ще намерите и материал за убийството на турския консул в Бургас, от който ще видите как са реагирали обикновените българи през 1982, когато живеехме в диктатура. Сега вече има свобода. Свободата да подозираш на ума си и да чакаш петте минути слава, покачен върху трупове.