Най-прочутият български маринист пребит жестоко от созополски рибари, не му харесали картините

Освен морето, бохемът Георги Велчев е обичал и да си прави автопортрети. Две години след побоя майсторът на четката се върнал на остров Свети Иван, за да рисува вълните и скалите. Буря край Созопол е от 1938 г.

Ключови думи: Георги Велчев, Свети Иван, рибари Созопол, побой Созопол

Варненският художник Георги Велчев, който е считан за един от най-добрите български маринисти, е обиколил почти целия свят, но се завръща в България, за да рисува вълните и скалите, а Созопол е бил сред любимите му градове. 

Пожълтяла изрезка от вестник от далечната 1936 година обаче хвърля нова светлина върху неговия житейски път. Оказва се, че майсторът на четката, който се е славел и като бохем, едва не е бил осакатен от група рибари. Нападнали го докато рисувал пейзаж на остров Свети Иван и му счупили дясната ръка. 

Художникът бил отнесен до болницата, пише в дописката от миналия век. Рибарите-побойници били арестувани. 

Пожълтялата вестникарска изрезка бе публикувана днес във Фейсбук и предизвика много коментари. „Навярно созополските рибари не са останали с добри впечатления от изкуството му. Дали не може тези рибари да се пробват с рецензии за "научни" статии и да не се закачат с художници“, коментира човекът, пуснал поста в социалната мрежа, а негов виртуален приятел разказа за друг художник от Стара Загора - Светлин Стоев – Брадата, който също всяко лято ходел в Созопол, за да рисува морето. През септември 1993 г. обаче го нападнали седем бабаити. Творецът обаче изкарал ловджийския нож и леко ги разкрасил. 

Защо Велчев е бил нападнат на острова край Созопол през 1936 година остава загадка в историческите хроники пише, че той е бил високоинтелигентен и не е криел склонността си към бохемско поведение, с което предизвикал върху себе си най-тежките обвинения от страна на властващите след 1944 г. 

Още като студент на Иван Мърквичка художникът е проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации.

Маринистът е бил и пътешественик. Обиколил е най-красивите кътчета на света. Имал е изложби в Германия, Франция, Италия, САЩ. Обичал да рисува в планините на Тирол. Живял е и в Париж, и в Ню Йорк. В американския мегаполис прави осем изложби, за които получава добри отзиви. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ обаче го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай, пише Уикипедия. 

В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места – и съзерцава живота на малкия български свят. Създава в картините слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и са съизмерими единствено с платната на Александър Мутафов.