Мисията ни е да сеем знания, а макар и с рани, лалета в цимента винаги ще има

„Пукнатини и рани“ е най-песенната ми стихосбирка, споделя поетесата от Айтос, която е печелила два пъти наградата на публиката на „Бургас и морето“ с песни по нейни стихове

Ключови думи: Татяна Йотова, поет Айтос, Бургас и морето, Бургас премиера, Бургас песен, Бургас книга

Лалетата в цимента са рядкост, но пукнатините, през които пробиват към слънцето, се неподвластни на тяхната жажда за светлина, казва Татяна Йотова. „В един миг тези пукнатини стават хранители на живота им. Нищо, че може да се превърнат и в рани. Лалета в цимента ще има“, добавя най-обичаната поетеса сред учителите в Айтос. 

Цветето, изникнало в пукнатината, я вдъхновява да напише едни от най-хубавите си стихотворения и песни. 

Татяна Йотова е и сред бардовете, печелили наградата „Срещу вятъра“ от „Солени ветрове“. Има два издадени музикални албума и около 20 книги. 

Новата й книга „Пукнатини и рани“ ще бъде представена в сряда от 18 часа в зала „Георги Баев“ на Морското казино в Бургас. 

-Премиерата на новата ви книга в Бургас е чакано събитие за почитателите на изпятата поезия, но защо я озаглавихте „Пукнатини и рани“?

-След изследователската по своеобразен начин книга за креативни учители, загрижени родители и преоткриватели-деца – „Умотворителница“ с езиково-литературни предизвикателства – задачи, игри, се роди лирическата творба „Пукнатини и рани“.

Кръстник на книгата е поетът Веселин Веселинов (с важна роля в израстването на книгата), с когото като на шега си говорихме да се включим в Програмите на Министерството на културата за финансиране на творчески проекти на литературни издания. И той изневиделица предложи това заглавие, което ме плени, въпреки тежката си семантика. И спечелих конкурса. 

Татяна Йотова представя „Пукнатини и рани“ в Бургас

-Кое преобладава в стихосбирката – раните ли и от какво са породени?

-Няма да разказвам за съдържанието на книгата. Който желае, може да я съпреживее. Ще кажа само, че съдържа 44 стихотворения в два раздела според заглавието. 

Творбите са съвършено нови, с няколко изключения, които съм редактирала, за да доусъвършенствам и стила, и словесната палитра, и идейните посоки, както и знакови произведения, релевантни на темата, без които не би била пълна втората част. Приятели споделиха своите виждания за отделни произведения – признателна съм им.

В песента, с която спечелихме „Бургас и морето“, има магия

Имам огромна благодарност към Емил Темелков, човека дърворезбар, чиито творения ме намериха в социалните мрежи, свързах се с него и открих приятел, сетивник. Неговите дърворезби сякаш бяха другият глас, другият образ на стиховете. Толкова синхрон, макар и в съвсем различно време, пространство, живеене… Емил ми подари, буквално, фотосите на своите ръкотворни, одухотворени изделия. Първата дърворезба, която прикова погледа ми, е зеленооко момиче – тя стана и корично изображение. 

За работата на издателство „Захарий Стоянов“ на акад. Иван Гранитски и за графичното оформление на художничката Милена Трайкова думите ще носят отново благодарственост и респект за високия професионализъм и естетическа визия. 

-А какво ви вдъхнови? 

-Вдъхновенията – тези божествени присъствия, изникващи отвсякъде с различни образи, форми, думи, сънища, жестове, невидимости… Мислиш, че си се сбогувал с период на творене в живота си, дори понякога го обръщаш на бягство от този начин на вглеждане в битийното и вътребушуващото, но се мерне знак и бързаш да запишеш хрумналото, защото знаеш, че след миг, от него няма да има и прашинка.

Едно от вдъхновенията, които ме изумиха, беше поникналото в една циментова пукнатина в двора, колкото косъм тънка, лале – ярко червено островърхо лале с жълти вертикални линии. Как това лале беше изразило себе си в пълнота, като своите събратчета, растящи в съседство в наторената благодатна почва – аз недоумявах. Бях виждала какви ли не треви, пробили покриви, мъхове в асфалта, бръшляни между тухли, но това изящество, фино източено от нищото винаги ще ми напомня за силата на живота и красотата. 

Изпроводих – след кратка бликнала любов между нас – и последното му паднало листенце, после клюмналото, изсъхващо стъбълце. Не можех да извадя луковицата, защото беше зазидана в дебелия цимент. Но всяка пролет го чакам да цъфне. И то идва с островърхата си червена на жълти райета шапчица, за да ми каже, че любовта е тук. Как става тази магия, никога не разбрах. Но пукнатината стана колкото два косъма.

-Някои от тях превърнахте ли ги вече в песни?

-Когато се завзирах в огледалото на книгата, с почуда разбрах, че това е най-песенната ми стихосбирка. Даже не си бях давала сметка, че стиховете на някои мои песни, издадени в двата ми албума с изпята поезия „Закъсняла молитва“ и „Песента на токчетата“,  не са излизали в книга. Дотолкова песните са ме обсебили! Затова и на много читатели ще им се сторят познати думите. Но ето, броейки (само засега, защото навярно песните ще се увеличат), отсях 9 песни – някои в песенните албуми, други – все още неаранжирани, непреминали през звукозаписно студио, „сурови“. Ще съм щастлива, ако певци пожелаят да изпеят някои от тези песни. Аз мисля, че са запеваеми, шлагерни. И не са просто текстове, за да се назова текстописец, а живородени стихове, облечени в мелодия...

-Учителят е като добър градинар, но навярно много от вашите приятели и почитатели ще кажат, че тяхната роля в живота е като на лалето в цимента от новата ви книга... 

-Накъдето и да ме е отплесвал пътят ми, с каквото и да съм се занимавала, зная, че съм посявала семена. През учителската професия, през творчеството – словесно, театрално, песенно, през моментите на общуване със света и със себе си, моето нещо е да посаждам: знания, любови, прошки, посоки, радости, сълзи, думи, примери, решения, стремеж към доброправене… Сред толкова, толкова много срещи с детските светове (а всяко дете е свят!), със зрелите хора, който е могъл, изкласил е своето… лале и го носи в себе си. Който не е могъл, може би е открил друг сеяч. Или е закърнял… Но знам, че няма да спра да раздавам онези, на пръв поглед малки, дарове, които поставят здрави основи, пък който иска – нека надгражда. С усилия, труд, преоткривателства, човечност, жертви... 

-Някои вярват, че ние българите имаме здрави корени, но от началото на т.нар. преход цветята на демокрацията растат в градини, далеч от пределите на България. Може ли някога да се превърне студеният цимент в красива градина?

-Лалетата в цимента са рядкост, но пукнатините, през които пробиват към слънцето, се неподвластни на тяхната жажда за светлина. В един миг тези пукнатини стават хранители на живота им. Нищо, че може да се превърнат и в рани. Лалета в цимента ще има.