България, Унгария и Гърция са с най-ниски заплати в ЕС

Ключови думи: България, Унгария, Гърция, ЕС, заплата

Българските заплати отбелязват два рекорда - те са най-ниските в ЕС и в същото време са сред най-бързо растящите. Това показват обобщените данни на Евростат за 2024 г.

У нас годишната средна работна заплата (СРЗ) е била 15 387 евро - при 39 800 средно за Евросъюза. Следващите по ниски заплати са Гърция - 17 954 евро, и Унгария - 18 461 евро. Трите държави от ЕС с най-високо годишно заплащане при пълен работен ден са Люксембург (83 000 евро), Дания (71 600) и Ирландия (61 100). С други думи, пред миналата година средностатистическият българин е заработил 4 пъти по-малко от датчанина и ирландеца.

В същото време обаче страната ни е с изпреварващ ръст на възнагражденията, като в отделни тримесечия дори изскача на първо място в ЕС. По данни на Евростат заплащането за пълен работен ден през 2024 г. се е качило с 5.2% средно за ЕС, а в България - с цели 13.9 на сто. Само Румъния и Полша са с още по-впечатляващи повишения - съответно с 16.7 и 16.6 процента.

Данните показват ясна икономическа логика - в държавите от Източна Европа трудовите доходи са по-ниски и се стремят да настигнат нивата в Западна Европа.

„България, както и много страни от региона, има стабилно икономическо представяне, но прекалено бързият ръст на заплатите повишава инфлацията,“ коментира Хелге Бергер, зам.-директор на Европейския департамент на МВФ, цитиран от БТА. Бергер посочва, че в Румъния бързото увеличение на доходите е придружено от растящ натиск върху бюджета, след като правителството два пъти повиши минималната заплата преди изборите през 2024 г. – ход, който стимулира инфлацията и дефицита. И че България е изправена пред сходна дилема – как да повишава доходите, без да губи конкурентоспособност, докато се подготвя за въвеждането на еврото.

Темата за вдигането на заплатите е особено актуална в България в момента, защото е свързана и с ръста на цените, и с пренията за бюджета догодина. Управляващите търпят сериозни критики заради лесното раздаване на пари в публичния сектор. Пак по данни на Евростат за второто тримесечие на тази година България е №1 в ЕС по вдигане на разходите за труд (възнаграждения и социални осигуровки). Боде очите фактът, че в частния сектор скокът е 12.8%, а в публичния е по-голям - 14.6 на сто. Това вече противоречи на икономическата логика - още повече че средната заплата в обществената сфера и без друго е по-висока.

Бизнесът недоволства - и с основание, че трябва да носи на гърба си все по-голям и все по-скъп държавен апарат. Освен това необоснованото вдигане на заплатите в публичната сфера - далеч над ръста на икономиката, принуждава фирмите също да вдигат заплатите. Това води до засилено вътрешно търсене и ръст на инфлацията, а освен това заедно с липсата на работна ръка сериозно вреди на конкурентоспособноста на българския бизнес.

С оптимизъм

Според икономиста Георги Ганев все пак трябва да гледаме позитивно и да отчетем тенденцията на бързо настигане. "Факт е, че сме с най-ниската средна приравнена към пълно работно време номинална заплата в ЕС. Но пък изоставането ни е намаляло чувствително и вече не сме на 6 обиколки от предпоследните, а примерно на две", подчертава доц. Ганев и илюстрира думите си с графика: