Проф. Семов: Съсипват отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание от перверзна русофобия

Преходът свърши много отдавна и е време да спрем да използваме тази недъгава дума, заяви конституционния съдия и допълни, че изминалите 36 години са били безпътица

Ключови думи: Атанас Семов, клането в Батак, клането Новоселци, Априлското въстание, образование

Някои от процесите, които протичат в българското общество, биха могли да доведат до много тежки катастрофални резултати и по отношение на обществото, и на държавата. Едно от тези ужасни неща, е ценностната разруха на образованието. То загуби своята възпитателна функция. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ конституционният съдия проф. Атанас Семов.

Съдбовно важно е училището да върне възпитателната си функция, да отглежда хора, носещи и знаещи ценностите на своя народ, подчерта той.

„България произвежда 1 млрд. лева на ден БВП и въпреки това имаме недофинансирани болници, мизерстващи читалища и хора. Това лошо функциониране на държавата създава устойчиво вече десетилетия наред усещане за социална несправедливост“, заяви професорът.  

Водещата Цветанка Ризова пък изтъкна, че за сметка на това имаме чудесни бонуси в държавната администрация, увеличаване на заплатите в някои сектори със 70%. Според гостът й в студиото въвеждането на предмета добродетели и религия е добро, ако бъде направено по разумен начин. 

„Бездушно, така че въобще да забравиш, докато стигнеш до трамвая, се представят в българските учебници Априлското въстание, хвърковатата чета, клането в Батак, а това в Новоселската църква в Априлци въобще го няма“, подчерта той.

„10 ноември няма никакъв смисъл, ако ще сме общество, което забравя миналото си и ако допуснем да бъде съсипано отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание след няколко месеца. Това е втората най-значима годишнина, която отбелязваме след 1981 година-1300 лета от създаването на българската държава“, изтъкна конституционният съдия. 

„Обикновено Инициативен комитет се създава и се определя с постановление на Министерския съвет бюджет за целта. Това става около 15 месеца преди тържествата. Сега остават пет и все още не е направено. Започвам да си мисля, че е нарочно от перверзна русофобия, от неадекватна преценка на важното и маловажното в миналото и в настоящото. 
Толкова организирано бездействие не е възможно, ако е от мързел и неразбиране“, добави той. 

„Образованието създава граждани и работна ръка. Колкото по-добро е то, толкова по-подготвена е тя, което означава по-добро качество на труда, по-висока конкурентноспособност на икономиката и съответно по-големи доходи“, заяви професорът. 

Според него преходът е свършил много отдавна. „Иска ми се много да спрем да използваме тази недъгава дума. Краят му бе през 2007 г., когато България стана член на ЕС. Това, което правим сега, е разруха. През тези 36 години имаме един изключително противоречив и белязан от крайности процес, който отдавна не е трансформация, а е деформация и безпътица“, коментира той.

„Страшна е кризата на управленски идеи, на държавническо минало, защото лидерството е сам юнак на коня. Лидер без идеи е водач на превозно средство. Този, който няма представа къде иска да заведе държавата след 10 години и как да го направи, е чобанин“, подчерта проф. Семов. 

„Държавата има нужда не само от ценностно, но и от стратегическо мислене. Какво е ключово важно за успешното й развитие и как да бъде постигнато на възможна социална цена. Не е достатъчно да говорим как ще закърпим бюджета, а е важно за какво ще служи той и трябва за мощно икономическо развитие и подкрепа на тези сектори от обществения живот, които не могат без помощ от държавата. Такива са образованието, здравеопазването и регионалното развитие“, каза още той.