3,5 млн. българи са заплашени да останат без рента заради промени в закона за земеделските земи

Ключови думи: земеделска земя, рента, аренда, БАСЗЗ, НАЗ, Илия Проданов, едногодишни договори, Закон за арендата, зърнопроизводители, поземлени фондове

Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за арендата в земеделието изостриха напрежението между собствениците на земеделски земи и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Причината е предложението да отпаднат едногодишните договори за отдаване под наем, което според Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) ще остави 3,5 милиона българи без рента. От НАЗ обаче твърдят, че именно тези краткосрочни споразумения държат фермерите в зависимост от големите поземлени фондове.

В последните седмици зачестяват сигналите от дребни собственици, които не могат да си получат дължимите ренти или получават символични суми. Собственик от района на Любимец разказа пред „Телеграф“, че арендатори не дават повече от 25 лева на декар, а на места рентата не се изплаща с години. В същото време в Добруджа цените достигат над 100 лева, което, според фермерите, изкривява пазара.

От БАСЗЗ настояват, че премахването на едногодишните договори ще лиши милиони собственици от доходи и ще наруши конституционни принципи като свободата на договаряне и неприкосновеността на частната собственост. Според тях задължителните дългосрочни договори ще обвържат собствениците за години напред, без гаранция, че ще получават рентата си навреме. При неплащане те ще трябва да търсят правата си единствено по съдебен път – процес, който може да отнеме години и да струва скъпо. От асоциацията подчертават, че за много възрастни хора доходите от рента са жизненоважни и осигуряват средствата им за издръжка.

Председателят на зърнопроизводителите Илия Проданов контрира, че критиките са неоснователни и че именно едрите фондове имат интерес едногодишните договори да останат, за да държат фермерите под натиск. Според него новите предложения предвиждат възможност собственикът да развали договора едностранно, ако не получи дължимата рента, без съдебна процедура. Той допълва, че едногодишните споразумения са „порок“ на системата, защото не позволяват дългосрочно планиране и инвестиции в земеделието. „Рентите ще се определят от пазара и ефективността на производството, а не от натиска на фондове, които гледат на земята само като на инструмент за печалба“, заяви Проданов.

Сблъсъкът между собствениците и зърнопроизводителите поставя на изпитание бъдещето на поземлените отношения у нас. Ако предложените промени бъдат приети без консенсус, последствията ще засегнат както производителите, така и милиони дребни собственици, които разчитат на рентата като основен доход.