Почина най-влиятелният вицепрезидент на САЩ, архитект на "войната срещу терора"

Дик Чейни бе част от администрацията на Джорд Буш

Ключови думи: Дик Чейни, новини, Джейк Шърман, САЩ, вицепрезидент

Бившият вицепрезидент на САЩ Дик Чейни почина на 84 години. Основателят на Punchbowl Джейк Шърман обяви смъртта на 46-ия вицепрезидент на САЩ.

"Той беше на 84 години. Бившият вицепрезидент почина от усложнения от пневмония и сърдечно заболяване“, се казва в изявлението.

46-ият вицепрезидент, който служи заедно с републиканския президент Джордж У. Буш в продължение на два мандата между 2001 и 2009 г., в продължение на десетилетия беше влиятелен и поляризиращ играч във Вашингтон.

В последните си години обаче Чейни, все още твърдолинеен консерватор, въпреки това беше до голяма степен отлъчен от партията си заради силните си критики към президента Доналд Тръмп, когото той нарече "страхливец“ и най-голямата заплаха за САЩ.

Той бе считан за най-влиятелният съвременен вицепрезидент на САЩ и главен архитект на „войната срещу терора“. Новината съобщи неговото семейство, цитирано от CNN. Чейни беше на 84 години и беше 46-ият вицепрезидент, който служи заедно с републиканския президент Джордж У. Буш в продължение на два мандата между 2001 и 2009 г. 

Преди мандата му като вицепремиер той e началник на кабинета на президента Джералд Форд (1975 – 77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978 – 1989) r министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989 – 1993). Като министър на отбраната той отговаря за Операция "Пустинна буря" през 1991 г. След атентатите от 11 септември 2001 г.  играе ключова роля в определянето на политиката и изпълнението на войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във войната в Ирак.

В продължение на десетилетия Чейни е една от най-влиятелните фигури във Вашингтон.

В края на политическа си кариера той подаде последния си вот на президентски избори през 2024 г. за либералната демократка и своя колежка от „клуба на вицепрезидентите“ Камала Харис.

Чейни страдаше от сърдечно-съдови заболявания, преживя серия инфаркти, но въпреки това водеше пълноценен, активен живот и живя още дълги години в пенсия след сърдечната трансплантация през 2012 г., която определи в интервю през 2014 г. като „самия дар на живота“.

Дик Чейни се радва на доходоносна кариера в корпоративния свят, когато Джордж У. Буш му възлага задачата да провери потенциалните кандидати за вицепрезидент. Търсенето завършва с това, че самият Чейни полага клетва като опитен втори човек до неопитен нов президент, който влиза в Овалния кабинет след оспорвани избори.

Въпреки че рисунките, представящи Чейни като истинския президент, не отразяват точно вътрешната динамика в обкръжението на Буш, той изпитва удоволствие от огромното влияние, което упражнява зад кулисите, пише CNN.

За терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Чейни казва, че те са оставили у него непреодолимото чувство за отговорност, че трябва да гарантира подобно нападение никога повече да не се повтаря. Представите обаче, че той е единствената движеща сила зад войната срещу тероризма и американските авантюри в Ирак и Афганистан, са подвеждащи, пише още изданието.

Съвременни и исторически сведения за администрацията показват, че Буш сам се определя като "Решаващия" („The Decider“).

Кой е Ричард (Дик) Чейни

Ричард Брус Чейни е роден на 30 януари 1941 г. в Линкълн, Небраска. Докато живее в малкото планинско градче Каспер, Уайоминг, той среща своята любов от гимназията и бъдеща съпруга Лин Винсънт. Чейни е приет в Йейлския университет със стипендия, но се мъчи да се приспособи и да поддържа добри оценки. По негово собствено признание, той бива изключен.

Връща се на запад, за да работи по електропроводи, и е арестуван два пъти за шофиране в нетрезво състояние. В повратна точка за Чейни, Лин му поставя ултиматум, като „ясно дава да се разбере, че не е заинтересована да се омъжи за електромонтьор в окръга“, разказва той пред „Ню Йоркър“.

„Започнах да се старая и да се посвещавам на работата си. Реших, че е време да направя нещо от себе си“, споделя той пред списанието.

Чейни се върнал в училище и получил бакалавърска и магистърска степен по политически науки от Университета на Уайоминг. Двойката се оженила през 1964 г.

Чейни оставя след себе си Лин, дъщерите си Лиз и Мери Чейни и седем внуци.

Чейни започнал да усъвършенства вътрешните си политически игри – в които станал майстор – като помощник на Никсън.

По-късно е избран от Доналд Ръмсфелд за негов заместник-началник на кабинета на президента Джералд Форд, а след това наследява своя ментор и близък приятел на този пост през 1975 г., когато Ръмсфелд напуска, за да стане министър на отбраната.

Чейни играе важна роля за възстановяването на партньорството им през 2001 г., когато призовава Ръмсфелд да се върне от политическата пустош в Пентагона.

Двамата сформират необичайна задкулисна коалиция в администрацията на Буш по време на войната срещу тероризма и войната в Ирак – много към разочарованието на по-умерените членове на администрацията, включително тогавашния държавен секретар Колин Пауъл и съветника по националната сигурност Кондолиза Райс – която поема поста от Пауъл през втория мандат.

Докато демократът Джими Картър е в Белия дом, Чейни решава да се кандидатира за Конгреса и е избран за единствения представител на Уайоминг в Камарата на представителите през 1978 г. Чейни изкара шест мандата, издигайки се до позицията на заместник-председател на малцинството в Камарата, като трупа голяма подкрепа от консерваторите.

През 1989 г. президентът Джордж Х. У. Буш, който е работил с Чейни в администрацията на Форд, го назначава за министър на отбраната, наричайки го „доверен приятел и съветник“. Той е потвърден от Сената с 92 гласа „за“ и нито един „против“.

Като шеф на Пентагона Чейни проявява значителни умения в ръководенето на американската инвазия в Панама през 1989 г. и операция „Пустинна буря“ през 1991 г. за изтласкване на иракските войски от Кувейт.

След мандата си като министър на отбраната Чейни за кратко обмисля да се кандидатира за президент на изборите през 1996 г., но в крайна сметка се отказва.

По време на президентството на демократа Бил Клинтън Чейни се присъединява към базираната в Далас компания Halliburton Co. като неин главен изпълнителен директор.

Едва когато младият Буш реши да се кандидатира за президент, Чейни е избран да ръководи търсенето на кандидат за вицепрезидент на републиканците и, след като първоначално отказва поста, в крайна сметка е добавен към листата на Републиканската партия.

„По време на процеса стигнах до заключението, че този избор е най-добрият възможен“, каза Буш във филма на Си Ен Ен от 2020 г. „President in Waiting“.

Чейни носи богат опит и знания в области, в които критиците се оплакваха, че Буш е слаб. Като бивш губернатор на Тексас, Буш няма опит като избран представител във Вашингтон и има малко познания по военна и външна политика в сравнение с Чейни.

В началото на президентството на Буш Чейни ръководи работна група за разработване на енергийната политика на администрацията и се опита да запази документите й в тайна в борба, която продължава през целия първи мандат на Буш и стигна чак до Върховния съд на САЩ.

Той обаче е в противоречие с Буш по въпроса за еднополовите бракове, като заявява, че решението трябва да се остави на щатите. През 2004 г. по време на обществено събрание той споменава за първи път публично сексуалната ориентация на дъщеря си Мери, според „Вашингтон пост“.

„По отношение на въпроса за връзките, моето общо виждане е, че свобода означава свобода за всички. Хората трябва да са свободни да влизат във всякакви взаимоотношения, които желаят“, казва той.

Във последните години отношенията му с Буш се усложняват, включително поради отказа на Буш да помилва шефа на кабинета на Чейни, Скутър Либи, който е осъден за лъжесвидетелство и възпрепятстване на правосъдието през 2007 г. след разследване за това кой е разкрил самоличността на агент на ЦРУ.

В един от най-известните моменти в личния му живот, Чейни случайно прострелва партньор по лов в лицето със сачми, причинявайки относително леки рани.

Здравословните проблеми на Чейни започват през 1978 г., когато на 37-годишна възраст претърпява първия си сърдечен удар, докато се кандидатира за Конгреса. Следват още три през 1984 г., 1988 г. и ноември 2000 г., само няколко дни след преброяването на гласовете за президентските избори във Флорида, което води до победа на Буш-Чейни.

Чейни по това време заявява, че ще бъде „първият, който ще се оттегли“, ако разбере, че не е в състояние да изпълнява задълженията си, и дори подготвя писмо за оставка, в случай че бъде счетен за неспособен.

Чейни изкарва двата мандата на Буш и присъства на встъпването в длъжност на Барак Обама през януари 2009 г. в инвалидна количка.

Година след петия си сърдечен удар през 2010 г. Чейни получава сърдечна помпа, която поддържа органа му до трансплантацията през 2012 г.

След като напусна поста си, Чейни се връща към личния живот и написва два мемоара –  за личния си живот и политическата си кариера и за борбата си със сърдечното заболяване, както и книга заедно с дъщеря си Лиз. Той се превъръща в един от най-острите критици на президента Барак Обама от Републиканската партия, който основава предизборната си кампания на обещания да сложи край на войните и други промени от това, което той наричаше провалена политика на администрацията на Буш-Чейни.

Години по-късно Чейни осъжда собствената си партия – особено реакцията на нейното ръководство на атаката срещу Капитолия.

„Дълбоко съм разочарован от неспособността на много членове на моята партия да признаят сериозния характер на атаките от 6 януари и продължаващата заплаха за нашата нация“, посочи той тогава.

В един забележителен момент демократите се наредждат, за да поздравят бившия републикански вицепрезидент и да му стиснат ръката, а бившата председателка на Камарата на представителите от Демократическата партия Нанси Пелоси прегъръща Чейни. Бившият вицепрезидент разкритикува републиканските лидери в Конгреса, като заявява, че те не приличат на лидерите, които той помни от времето си в тази институция.

Това есцена, която би била немислима две десетилетия по-рано, и илюстрация за това как необичайните промени в американската политика, предизвикани от Тръмп, водят до това бившите ожесточени политически врагове да намерят обща кауза в борбата за демокрацията.

„Това не е лидерство, което прилича на което и да е от хората, които познавах, когато бях тук в продължение на 10 години“, казва Чейни.

Той продължава да критикува Тръмп и през следващите години и стига дотам, че подкрепя тогавашния вицепрезидент Камала Харис, демократ и опонент на Тръмп, в президентската кампания през 2024 г.

Той заявява, че ще гласува за Харис поради „задължението да постави страната над партийните интереси, за да защити нашата Конституция“. Чейни подчертава презрението си към Тръмп по това време и предупреждава, че „никога повече не може да му се има доверие по отношение на властта", въпреки че Тръмп печели президентските избори няколко месеца по-късно.

Войната срещу тероризма

11 септември 2001 г. От бункер дълбоко под Белия дом Чейни преминава в кризисен режим, ръководейки реакцията на САЩ, който изведнъж се оказва във война след нападението над Световния търговски център в Ню Йорк. Чейни издава извънредната заповед да се разреши свалянето на всеки следващ отвлечен пътнически самолет, ако се насочи към Белия дом или сградата на Конгреса на САЩ. За мнозина честите му пътувания към „неразкрити“ места извън Вашингтон, за да се запази президентската линия на наследяване, засилват представата за него като за всесилна фигура, водеща тайна война от сенките. Неговият ястребов подход и крайни възгледи за страна, изправена пред смъртна заплаха, не са изключение по онова време – особено в травматичния период, който включва писма с антракс и стрелби от снайперисти около Вашингтон, окръг Колумбия, засилващи общественото чувство на страх, макар и несвързани с атентатите от 11 септември.

Атаките водят до американската война в Афганистан за сваляне на талибаните, които са убежище на "Ал Кайда", макар че лидерът на терористичната група Осама бин Ладен успява да избяга. Скоро Чейни започва да настоява за разширяване на американското настъпление към Ирак и неговия лидер Саддам Хюсеин, чиито сили той помогна да бъдат изтласкани от Кувейт по време на първата война в Залива като министър на отбраната в правителството на президента Джордж Х. У. Буш.

Вицепрезидентът предупреждава за предполагаемите програми на Ирак за оръжия за масово поразяване, за (уж) съществуващи връзки с „Ал Кайда” и за намеренията на страната да снабдява терористи със смъртоносни оръжия за нападение срещу Съединените щати. Това изиграва огромна роля в подготовката на американската инвазия в Ирак през 2003 г.

По-късни конгресни доклади и други следвоенни разследвания показват, че Чейни и други представители на администрацията са преувеличавали, изопачавали или неточно представяли погрешни разузнавателни данни за програмите за оръжия за масово поразяване, които Ирак в крайна сметка не притежавал. Едно от най-известните твърдения на Чейни — че главният извършител на атентатите от 11 септември, Мохамед Ата, се е срещал с иракски разузнавателни служители в Прага никога не е потвърдено, включително и от независимата комисия, разследвала атаките от 11 септември.

Но Чейни настоява през 2005 г., че той и други високопоставени служители са действали въз основа на „най-достъпната разузнавателна информация“ по онова време. Макар да признава, че недостатъците в разузнавателните данни са станали очевидни впоследствие, той твърди, че всяко обвинение, че информацията е била „изопачена, преувеличена или измислена“, е „напълно невярно“.

Конфликтите в Ирак и Афганистан водят САЩ по мрачен правен и морален път, включващ „засилени разпити“ на заподозрени в тероризъм, които критиците заклеймяват като изтезания, пише CNN. Но Чейни, който е в центъра на всеки аспект от глобалната война срещу тероризма, настояваше, че методи като „уотърбординга“ са напълно приемливи. Той също така е открит защитник на задържането на заподозрени в тероризъм без съд в базата „Гуантанамо Бей”, Куба – практика, която критиците в страната и в чужбина определят като посегателство срещу основните американски ценности.

Чейни се превъръща в символ на прекомерите антитерористични действия, на лошото планиране и фатално погрешните предпоставки, които превъръщат първоначално успешната инвазия в Ирак в кърваво блато, пише още CNN.

Той напуска поста си презрян от демократите и с рейтинг на одобрение от 31%, според изследване на Pew Research Center.

До края на живота си Чейни не изразява никакво разкаяние, убеден, че е направил единствено това, което е било необходимо, за да отговори на безпрецедентното нападение срещу САЩ, при което загинаха близо 2800 души и което доведе до почти две десетилетия външни войни, разделили нацията и преобразили нейната политика.

„Бих го направил отново без колебание“, казва Чейни, когато през 2014 г. е изправен пред доклад на Комисията по разузнаването към Сената. Заключението на документа е, че методите на засилен разпит срещу заподозрени в тероризъм са били жестоки, неефективни и са навредили на авторитета на САЩ в очите на света.

Относно войната в Ирак той каза пред CNN през 2015 г.: „Тогава това беше правилното решение. Вярвах в това тогава и вярвам в него и сега.“