Иво Сиромахов: В моя граждански проект хората влизат в политиката, за да дават, а не да вземат
"Недопустимо е справедливостта да бъде потъпквана", сподели той
Сценаристът и писател Иво Сиромахов коментира появилите се спекулации, че възнамерява да създаде политически проект. Ето какво сподели той:
"МОЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ
Уважаеми граждани,
От известно време отделни личности ме подканят да създам свой политически проект.
Това не е изненадващо, защото всеки българин вече има или политически проект или подкаст. Някои даже имат и двете.
Аз обаче нямам време за глупости, затова никога няма да имам политически проект.
Но имам граждански проект, в който са ме възпитали майка ми и баща ми, светла им памет. И този проект ме задължава да напиша няколко думи. Ако искате – прочетете ги.
В моя граждански проект е недопустимо държавата да се управлява от тежки простаци и изтрещелите им любовници.
В моя граждански проект е недопустимо държавната администрация да се занимава предимно с кражби и измами.
В моя граждански проект е недопустимо да бъдат пребивани жени, а после да им се обяснява, че те са си го търсили и вината е изцяло тяхна.
В моя граждански проект е недопустимо прокурори да защитават престъпници и да преследват невинни граждани.
В моя граждански проект е недопустимо да се бият учители и лекари – те трябва да са най-уважаваните хора в обществото.
В моя граждански проект хората влизат в политиката, за да дават, а не да вземат.
В моя граждански проект хората не се правят, че не забелязват отвратителната кочина, в която живеят.
В моя граждански проект грамотността е ценност.
В моя граждански проект хората не са безропотно стадо, което чака властта да му подхвърли някакви подаяния, а поредният чобанин да ги подкара с гегата.
В моя граждански проект е недопустимо справедливостта да бъде потъпквана, а посредствеността да мачка таланта.
В моя граждански проект България е страна, която понякога ражда и добри, честни, талантливи и трудолюбиви хора.
Те не са много.
Затова аз ги ценя и ги давам за пример.
Такъв е моят граждански проект.
И ще го следвам, докато съм жив".
Дания върви към пенсия на 74 години, вижте къде е България
5-годишно момче загина, след като беше ударено от ел.тротинетка в Сливен
Напомняне: Здравните картони на учениците са само електронни
Глория Петкова сложи край на мълчанието за Дани Петканов
Бивш служител на OpenAI и Anthropic: AI може да унищожи човечеството до края на десетилетието
Любовна драма или тежкият натиск след протестите: две версии за смъртта на полицая Петко Атанасчиков
Туристическите нощувки в България паднаха с 1,7%, докато ЕС отчита ръст
Скандал след България-Македония: Волейболистите от Скопие били задължени да говорят на английски
Аларма за венозни вливания у нас: Глутатион и витамин C се предлагат и извън болници
Българин оцеля на метри от Кулите близнаци: Видях хора да скачат от прозорците
Бивш помощник-треньор на Меси е вариант за ЦСКА
Отиде си Шуши - човекът, който изигра 1221 представления със Стоянка Мутафова
Това е език, който не предлага решение, а аплодисменти.
Всеки може да каже: „Аз съм против простаците, корупцията и посредствеността.“
Истинската трудност е какво предлагаш вместо това.
И тук Сиромахов не отива по-далеч от морална констатация.
Той твърди:
„Аз никога няма да имам политически проект.“
И веднага след това представя платформа с 10 морално-политически точки.
Това е почти буквално политическа декларация, само че под етикета „гражданска“.
Появява се пилотно поле за нов публичен обаз. Ако се създаде впечатление за „конфликт“ между известни фигури (Слави и Сиромахов), това привлича внимание и медиен шум — без да се носи реален риск.
Така се „опипва почвата“ за евентуален нов проект, като се изпробва реакцията на публиката.
Техника на политическата игра
„Аз не искам политически проект“ е класически ход: създава морална чистота и дистанция от критиките на институционалния провал.
В същото време се използва името и популярността на известни личности, за да се тества обществената подкрепа.
Осребряване на известността
Слави Трифонов е умел в превръщането на популярността си в политически капитал.
Дори отказвайки „политика за себе си“, той вече е събрал опит, контакти и аудитория, която може да се използва по различни начини — телевизионно, културно или политическо.
Това е класическа стратегия за преход на популярност от един проект към друг, като се запазва моралният имидж и се минимизира рискът.
Истинският въпрос е: дали това е просто PR упражнение, или се готви реален политически проект — и в това отношение медийните сигнали и „конфликтите“ са инструмент, а не цел.