Бургазлии, гответе се за нова буря утре
Според прогнозата на синоптиците ни очакват интензивни валежи, придружени от гръмотевични бури, най-мощните пориви и дъждове ще са в следобедните часове
Утре (понеделник) в област Бургас е обявен оранжев предупредителен код за силни валежи и гръмотевици. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), предупреждавайки жителите на Югоизточна България да се подготвят за нова вълна от лошо време, подобно на тази от петък.
Припомняме, че тогава над региона премина опустошителна буря, която нанесе щети за милиони левове и отне живота на четирима души. Най-засегнати бяха ваканционно селище Елените и Царево, където вече трети ден се извършват дейности по разчистване на речните корита, улиците и плажните ивици. Местните власти и доброволци работят неуморно, за да възстановят щетите и да предотвратят нови инциденти при следващата буря.
Според прогнозата на синоптиците, утре се очакват интензивни валежи, придружени от гръмотевични бури и силен вятър, като най-мощните пориви и дъждове ще са в следобедните часове. Има вероятност от локални наводнения, а по високите части на областта - от свличания на кални маси.
Иде страшен порой, вижте прогнозата за седмицата
Флагман апелира към всички жители и гости на Бургас и региона да бъдат изключително внимателни. Ако не е наложително, избягвайте пътувания и престой на открито. Шофьорите трябва да се движат с повишено внимание, а собствениците на имоти - да проверят водосточните си системи и да осигурят безопасността на дворове и балкони.
Бъдете предпазливи, следете актуалната информация за времето и не подценявайте предупрежденията - природата отново ще постави Бургаска област на изпитание.
Повече вижте в нашия репортаж.
























Само нахвърлях някои идеи. Ти ще си прецениш, братиньо! Поздрави от кмета на Галиче.
Страхотни сте, Флагман!
- Качих колата на високия паркинг
- Паркирах лодка на паркинга
Сабале само ще си наметна водолазния костюм и отивам на работа! Мерси кмете!
По принцип мога да си сложа чували с баласт, да играят ролята на диги, обаче защо трябва да го правя, когато в града има шахти и отводнителна система, за която сме платили десетки, може и стотици МИЛИОНИ?
Нещо не разбирам явно.
4. Отговорните политически дейци и анализатори днес следва да размишляват не толкова върху абстрактните възможности за механично комбиниране и рекомбиниране на днешни стари и нови политически субекти. Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейния смислов фундамент. Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка на всеки политически реализъм днес и на всеки размисъл за близкото и по-далечно политическо бъдеще на България.
Днешната политическа действителност продължава да дава възможности за всякакви механични и конюнктурни конфигурации и комбинации след отминалите парламентарни избори. Но трезвият анализ на днешната българска политическа безпътица, както и немалкият досега натрупан опит на левицата в политическия живот изискват от нас да осъзнаем и да заявим ясно, че само идейно обоснованите и принципни коалиционни формули могат да бъдат жизнени и морално политически обосновани.
7. За да се продължи по-нататък в днешната политическа безпътица са необходими не тактически хитрости, а стратегически идеи - идеи, които, ако ги следваме, ще могат да ни заведат в утрешния ден на България, а не да ни оставят в блатото на днешното политическо безвремие. Ние смятаме, че първата задача, която следва да решават отговорните български политици, е едновременното решаване на два изключително трагични проблема: първо, въпросът за социалното, духовно и културно-историческо оцеляване и спасяване на българското общество. Тук става дума не толкова за така често обсъждания досега „социален въпрос”, а за реалността, която се е получила като резултат от съзнателния отказ на управляващите да решават този въпрос: антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения. Накратко – антисоциалната политика представлява на практика принудителна демодернизация и води до разложение и разпад на базови социални структури и тъкани. Затова ние твърдим, че в България има вече не „социален въпрос“, а сме изправени пред необходимостта обществото да бъде опазвано от принудителното му завръщане към отживели исторически предмодерни форми. Накратко, антисоциалността на днешните управляващи клики принудително връщат България в нейната предистория, към форми на живот, характерни не за модерността, а за 19-ти век.
Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.
12. Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.
13. Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
14. В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.
15. Днес българското общество е изправено пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. Пета българска държава. За огромното мнозинство от български граждани е очевидно, че самата формула на съвременната българска държавност е порочно зачената, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова обществено опасна. Българското общество е принудено да избира между себе си и своята държава, с други думи оцеляването на българското общество днес е задача, която изисква осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на кризи и върховни национални изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната вътрешнополитическа проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
17. Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни политически и икономически изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения.
18. Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически извършител, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв субект да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: държавен суверенитет и национална отговорност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
19. Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не абстрактни международни връзки и отношения, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Има изключителни исторически ситуации, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто трудни времена (те са започнали отдавна), а време на исторически и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят от обединените усилия на политически съюзи, които предстои да се изградят днес.