80% от младите хора у нас са пробвали поне веднъж забранена субстанция

Ключови думи: младежи, подрастващи, дрога, употреба на наркотици, субстанция

Близо 80% от всички млади хора са пробвали поне веднъж някаква забранена субстанция, каза за БТА Даниела Лазарова, психолог в Лабораторията за психично здраве и превенция на Военномедицинска академия. Лазарова, заедно с лекари и известни спортисти, участва в кампания на Министерството на труда и социалната политика и на Държавната агенция за закрила на детето срещу употребата на райски газ, вейпове и наркотици. Кампанията предвижда в началото на октомври в училища в страната да бъдат излъчвани видеоклипове, в които лекари разказват за вредата от употребата на райски газ, вейпове, дизайнерска дрога. Лекарите, включили се в инициативата, са от Военномедицинска академия, от болница „Пирогов“, както и техни колеги от Варна, Стара Загора, Перник, Бургас, Пловдив, Пазарджик, Русе. Спортистите, подкрепящи кампанията, са Невяна Владинова, Боряна Калейн, Димитър Кузманов.

Родителите не търсят помощ навреме

Късно се взимат мерки, каза още Лазарова. По думите ѝ, когато става дума за някаква зависимост, проблемът не е само на употребяващия, а на цялото семейство. Тези пациенти имат нужда от медицинска помощ и от социална и психологическа подкрепа. Искам да работя с родителите, защото обикновено децата са симптом на семейството, добави Лазарова. Много често децата, чрез употребата на психоактивни вещества, индикират, че в семейството има проблеми, каза още тя.

Презадоволените деца също имат сериозни дефицити. Обикновено родителите на тези деца смятат, че грижата към детето се изразява в задоволяване на всичките му потребности и даването на пари. Детето обаче не получава достатъчно внимание, а то има нужда от любов и внимание.

Ако дете използва забранена субстанция, за да се интегрира в група, търсим причините в себеусещането на детето, но всъщност родителите са тези, които от най-ранна детска възраст започват да изграждат усещането у детето за себе си. В ранна възраст детето трябва да бъде стимулирано, да знае, че е добро. Ако у него не се изгради това усещане, след това то може да няма достатъчно самочувствие да се утвърди в една компания и започва да взима „модерни“ неща, с които да привлича вниманието и да търси начин да се внедри в групата, посочи още Лазарова. По думите ѝ децата не знаят какви са реалните поражения от райския газ и от вейпове. Когато им обясня какво се случва с мозъка и с белите дробове в резултат на райския газ, вейпове и наркотици, децата гледат с ужас, но продължават да смятат, че на тях не може да им се случи, каза още психологът.

Връзка родител – дете

Ако връзката между родителите и детето не е достатъчно стабилна и ако те са много грижовни и свръхпротективни, това задушава детето и то има нужда да започне да се бори за своя авторитет и автономия. Ако родителите са свръхвзискателни, детето започва да търси начин да бъде опозиция, да се докаже като автономно и тогава обикновено пробва да взима някаква субстанция. Ценностната система на децата не е достатъчно изградена и зряла, каза Лазарова в отговор на въпрос защо детето се опитва да се докаже чрез негативни действия. Възрастовият период, в който се опитват да се доказват, е периодът на бунт, на оспорване, на оспорване на авторитети, на доказване по различен начин. В началото на тийнейджърската възраст приятелите започват да стават по-важни отколкото са родителите. В тази възраст, ако дете бъде попитано кой обича повече - майка си или най-добрия си приятел или приятелка, то няма да посочи майка си. Децата смятат родителите си за глупави, старомодни и неразбиращи, добави Лазарова.

Родители, приятели с децата

Родителите не трябва да бъдат само приятели с децата си, тъй като родителят трябва да може да поставя граници, от които детето има нужда. За да е спокойно едно дете, то трябва да има граници, тъй като те му създават усещане за сигурност. Не може децата да са само приятели с родителите, но не може и родителите да са само твърдите рестриктивни авторитети, тъй като това нарушава контакта с детето. Родителството е много трудно, а ние непрекъснато се учим. Доброто справяне в отглеждането на едно съвсем малко дете не означава, че след това ще се справяме добре. Непрекъснато трябва да се учим сякаш сме нов родител на ново дете, тъй като децата ни се променят, добави Лазарова.

На нивото на детето – нагоре или надолу

Много е важно да умеем понякога да сме на нивото на детето, да се вълнуваме от интересите му и разбиранията му, дори да не ги разбираме напълно, съветва тя. Дали това да сме на едно ниво с детето е „слизане“ или „качване“ към неговото ниво, много е важно изграждането на добра комуникация и любящи отношения, даващи усещането на детето, че то е харесано такова каквото е. „Слизането“ на нивото на детето или „качване“ до нивото на детето показва зрялост от страна на родителя. Комуникацията в тази възраст означава и проява от страна родителите към детски интереси, дори те да изглеждат като „абсолютни глупости“.

Промяна в поведението

Родителите търсят помощ, когато настъпи рязка промяна в поведението на детето. Обикновено тя е индикация, че нещо се случва. Децата може да станат изключително агресивни, бурни, вербално заливащи, отнесени, демотивирани, апатични, да настъпи промяна в теглото им. Подобни промени могат да настъпят дори и при нормално протичащ пубертет, без прием на забранени субстанции, но родителите трябва да могат да направят всичко възможно и да разберат какво се случва. Ако не успеят, нужно е да потърсят компетентни специалисти.

Работа с родителите

В някои случаи се налага по-сериозна работа с родителите, тъй като много ангажираните родители, в желанието си да дадат най-доброто от себе си, не обръщат емоционално внимание на децата си. Има майки, които поставят непосилно високи изисквания към детето, имат високо ниво на тревожност, свръх вгледани са в детето и са задушаващи, каза още Лазарова. В такива случаи трябва да се работи доста и с майката. Докато с майката се отработи поведенческия проблем, работя и с детето, но с него не говоря против наркотика, тъй като бих станала като всички други, посочи тя. Целта ми е да вкарам детето в амбивалентност – да започне да се чуди дали иска или не иска да продължава да взима субстанцията, обясни Лазарова. При високопарно говорене и сложна терминология децата бързо губят концентрация. Ако си достъпен, ако им покажеш приемане и разбиране на интересите и желанията им, ако говориш на техния език, ако играем заедно, те споделят лични неща. Някои деца спират да взимат неразрешени субстанции, но други – не, за съжаление. С някои родители постигаме успех, но има и родители, които не са готови да чуят истината и си тръгват, тъй като не могат да я понесат, когато я чуят от мен, каза още Лазарова.