От кожата към ризата: Татуировката е предшественик на шевицата

Ключови думи: Татуировка, шевица

Шевицата започва от татуировките, каза в интервю за БТА художникът и реконструктор Славян Стоянов, който от години участва в археологически разкопки, изследва българската везбена традиция и организира изложби на носии. Той бе и сред организаторите на Фестивала на шевицата, чието седмо издание се състоя в Нова Загора.

По думите му началото на шевицата трябва да се търси много преди самото тъкане. „Началото й е в самата древност, като защита, като магика. Тя е започнала преди изобретяване на тъканта -  от татуировките, когато тъкачеството не е съществувало“, посочи той. 

В древността татуировките не са имали днешното значение, а са носели конкретен смисъл и функция, каза още Стоянов.

С изобретяването на тъканта и появата на тъкачния стан символите започват да преминават върху първата дреха или ризата. „В представата на хората от миналото - жена по риза, мъж по риза не се считат за облечени, а за голи. Ризата се възприема като втора кожа и върху нея преминава древната татуировка“, обясни Стоянов. Този преход може да бъде проследен и в античността – по керамични изображения на тракийски менади и жрици, където ясно се виждат символи както по дрехите им, така и татуировките - по ръцете и краката.

Според него татуировките и шевиците в древността не са били достъпни за всички. „Те са по-особен вид от обществото – жреческо или благородническо. Знае се от античните автори, че при траките татуирането е било характерно за благородниците. Днес е обратното – срещаме го при хора, които не са толкова високо в обществото“, отбелязва художникът. 

Той допълни, че символите са били свързани с посвещение и знание, предавано само на определени личности. „Буквално по тях е можело да се познае какъв е човекът – дали е жрец, владетел или воин“, каза още той.

Днес, според Славян Стоянов, реконстуираното знание за тези символи може да намери приложение, не само в балансиране на семейното пространство, но и как може да се владеят „левите и десните сили“.

„Най-силната и твърда точка е балансът. А, на нашето общество в съвремието ни липсва точно това. Ние сме на леви и десни и обикновено битката е между тях“, подчерта той.

Като пример за промяна в смисъла на символите Стоянов посочва змията. „В древността тя е символ на мъдрост, обновление и изцеление. Смяната на кожата ѝ е знак за възраждане, а отровата ѝ служи за противоотрова. Змията се движи напред, владеейки ляво и дясно – символ на баланс. Християнството обаче я пречупва в почти изцяло негативен контекст“, разказа изследователят.

На въпрос как биха изглеждали съвременните хора с татуировки в очите на предците си, той отговори: „Нямаше да изглеждат странни, но биха попитали – разбираш ли какво имаш на тялото си? Повечето биха отговорили „не.“ В древността обаче нищо не е било случайно. „То има точно предназначение, точна функция, носи точна сила и отразява какъв е човекът. Дори без той да се представи, хората, които идват към него, вече знаят кой е той“, каза още Славян Стоянов.