„Черната смърт“ отворила пътя на турците към Европа

Ключови думи: чума, черна смърт, 13 век, турци, османска империя, европа

Тези дни огромен интерес сред читателите предизвика новината за двете дечица, погребани в некропола в Южния квартал на Перперикон през ХIV в. Ще припомня, че те са положени в набързо направен гроб сред руините на отдавна изоставени антични сгради едно до друго, рамо до рамо. Децата са абсолютно еднакви на ръст, на видима възраст 6-7 години. Макар да е спазен християнския ритуал с посока изток-запад, очевидно тези, които са ги погребвали, са бързали много и затова телата се откриват в доста разкривени пози, пише проф. Николай Овчаров за trud.bg.

Вероятно става дума за починали по едно и също време близнаци. Но от какво са могли двете братчета или сестричета да загинат едновременно на такава крехка възраст? Явно става дума за епидемия, а по това време бушува най-страшната болест в историята на човечеството - “Черната смърт” или чумата, отнела през 40-50-те години на ХIV в. живота на близо 24 милиона души в Европа. А сред първите засегнати страни на Стария континент са били балканските страни - Византийската империя и Българското царство.

През далечната 2012 г. при разкопките край една от църквите от ХIII-ХIV в. на Перперикон бе открит скелета на положена в земята млада жена, прегърнала мъртвото си невръстно дете и разположена с него буквално в позата на св. Богородица с Младенеца. Това е много характерна образна молитва срещу ужасната болест, косила нееднократно хората през епохата на Средновековието в цяла Европа. По този начин живите се опитвали да изпросят подкрепата на св. Богородица и да оцелеят в покосяващата ги наред епидемия. Може би най-добрият пример на този странен ритуал бях намерил четири години по-рано в некропола на изчезналото селище Галица при днешното с. Нисово, Русенско. И той обаче не помогнал на хората там да оцелеят в края на XVIII -началото на XIX в., при последната голяма епидемия на “Черната смърт” по нашите земи.

Чумата от ХIV век е със сигурност е най-мощната и смъртоносна пандемия в човешката история. Според авторитетния историк Уйлям Макнийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. Съвременната наука вече знае, че чумният бацил Yersinia pestis навлиза в чревния тракт чрез два вида бълхи. Те се развиват върху повечето гризачи, но най-често предпочитат черния плъх. Важно условие е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, защото иначе бацилът е много слабо активен.

Днес учените вече са наясно с причините за появата и пътя, по който “Черната смърт” достигнала Европа. В края на ХIII в. климатът рязко се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг. А там минавал прочутият “Път на коприната” - главната търговска артерия, свързвала Изтока със Запада. Както и при съвременната пандемия с “ковид”, първоначално е поразен Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хебей - измрели близо 90% от нейните жители. Арабският историк Такюддин ал-Макризи пише: “Тогава Китай съвършено обезлюдя”. През 1332 г. от чума умират дори китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда - Ак-Сарай, на долното течение на река Волга.

Друг арабин, Ибн ал-Варди, отбелязва, че в първите 15 години чумата свирепствала на Изток и едва след това тръгнала към Европа. По “Пътя на коприната” епидемията достигнала Кафа - голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, за да отбранява тяхната фактория в този район. Оттам вече било лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.

Още през 40-те години на ХIV в. епидемията обхванала и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Друг историк - Никифор Григора - пише как “в повечето домове всички умирали заедно”. Според сведения от венециански хроники, загинало около 90% от населението на Константинопол. Това очевидно е преувеличено, но все пак броят мъртви несъмнено бил голям. Чумната епидемия от 1347 г. обезлюдила и цялото Беломорие. Например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват срещу настъпващите тогава османски пълчища. В Серес починал от чума даже Вселенският патриарх Калист.

През есента на същата година епидемията засегнала чувствително и днешната територия на България. Последвали няколко вълни, като третата избухнала през 1369 г. и върлувала цели 8 години. Откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра показва как в два гроба от края на ХIV в. се наблюдава абсолютно необичайното за християнството кремиране - очевидно в опит за ограничаване на заразата. Известен е и масовият гроб в подземието на една църква на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Там безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се е правело само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашавали живота на големи групи от хора.

Върлуващата болест накарала цар Иван Александър да организира няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се разпространили различни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А силното обезлюдяване на градовете несъмнено спомогнало прииждащите от Азия турци да завладяват сравнително лесно градове и крепости. Косвено за това говори и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки падането на столицата Търновград - “И най-после превзе града (турският военачалник - Н. О.), но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.” Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума.

Историкът от Великотърновския университет Ивелин Попов говори за цели шест вълни, преминали у нас до края на ХIV в. А известният български специалист по Средновековието проф. Христо Матанов е категоричен, че китайската епидемия е една от главните причини за падането на България под османска власт. “В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри - казва той, - показва едно почти тотално обезлюдяване. Огромните демографски загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците.”