Нов рекорд на средната работна заплата у нас - 3300 евро

Ключови думи: средна работна заплата, кнсб, България, минимална работна заплата, пламен димитров, синдикат

Средната работна заплата в България ще достигне 3300 евро – това прогнозират от КНСБ, а президентът на синдиката Пламен Димитров даде и точни изчисления за бъдещото увеличение, пише Марица бг. 

Минималната работна заплата от началото на 2026 г. ще бъде 620 евро (1213 лева), независимо от мнението на някои работодатели. Освен това синдикатът предупреждава за възможен картел при ценообразуването на млечните продукти, който влияе върху доходите и стандарта на живот на хората.

Според Димитров увеличението на заплатите ще бъде постепенен процес, но постигането на средна работна заплата от 3300 евро на месец е реалистична цел за българските работници при устойчив икономически растеж и справедливи условия на труд.

По думите му, ако след влизането на България в еврозоната за 10 години се постигне подобен ръст като в Латвия, Литва и Естония, средната заплата у нас, която сега е около 1250 евро, би трябвало да достигне 3200 – 3300 евро. 

Димитров посочи още, че данните досега показват ясно, че заплатите растат по-бързо след влизането на една държава в еврозоната, отколкото преди това, а инфлацията се повишава по-бавно.

"Това са данни, които са обективни. Дали ще се повторят в България, е трудно да кажа. Ние искаме заплатите ежегодно да растат с минимум между 10 и 15 процента“, подчерта Пламен Димитров.

Има огромна вероятност за картел при ценообразуването на млечните продукти у нас, би алармата шефът на КНСБ.

Той бе категоричен, че абсолютната цена на млечните продукти в страната ни е най-високата в Европейския съюз. „Ние наблюдаваме същите тези търговски вериги в седем държави от няколко години. Цената на кравето сирене и на прясното мляко в България в последните две години е една от най-високите – по-висока е от Германия, Нидерландия, Франция. По този повод твърдя, че там има нещо нередно,“ заяви Пламен Димитров.
     
Той посочи, че се очаква до края на месеца КЗК да приключи секторен анализ на хранителните продукти с акцент върху млечните. „Ако това наистина се потвърди, трябва най-накрая КЗК да вземе конкретни решения и санкции. И тогава да видим има ли държавата наистина железен юмрук, или само си приказваме,“ коментира още Димитров.

Наблюдаваме над 600 обекта в 80 общини всеки месец. Това се повтаря вече трети месец поред и тази тенденция за нас показва непазарно поведение както на големите вериги, така и на тези, които доставят от борсата до съответния магазин 21 стоки, които наблюдаваме.

Това, ако не се пресече, каквото и да обясняваме, че еврото ще бъде полезно и добро, отива по дяволите“, обясни президентът на КНСБ.