Разкайват ли се партийните грешници? Ивайло Балабанов все пак ще е почетен гражданин на Хасково
Улица, площад или културна институция ще носят неговото име
Ивайло Балабанов все пак ще бъде „Почетен гражданин на Хасково“. Заслуженото звание ще му бъде присъдено посмъртно, но на празника на града на 8 септември. Новината обявиха днес, когато се навършват 80 години от рождението на гения, на пресконференция в централата на БТА, на която присъства и кметът Станислав Дечев. Тя започна с едноминутно мълчание в чест на "Небесният гурбетчия", както бе известен в колегията по името на негово стихотворение.
Дъртите партийни грешници, които не подкрепиха предложението за званието на обичаният поет, се опитват да оправдават позорния вот в Общинския съвет с нередности, а градоначалникът подкрепи идеята на Инициативния комитет улица, площад или културна институция да носи името на бъдещия почетен гражданин.
След скандала някои от общинските съветници, които обикновено гласуват кукли на конци и приемат решения, спуснати от политическите им централи, противно на обществения интерес, мотивираха вота си с това, че предложението за почетното звание било направено, след като законният срок е изпуснат, но възниква въпроса защо тогава докладната е била допусната за разглеждане в местния парламент.
Дечев обясни, че геният на българската литература може да бъде удостоен със званието още през тази година, но ако не е на празника на града, щяло да се загуби елемента на тържественост. Нищо подобно! Ако 25-те грешници наистина се разкайват и искат да си поправят грешката, денят, в който Балабанов стане почетен гражданин, ще е празник и за Хасково, и за България.
Вие, анонимници от Хасково, прочетохте ли и едно стихотворение на Балабанов?
„Днес геният от Хухла Ивайло Балабанов щеше да навърши 80. Благодарим ти, Небесен гурбетчийо! Ти спечели сърцата ни. Само хорицата „с малките черни души“ не успя“, коментира известният бард Асен Масларски, който изпълнява „Чаши за вино“ по едно от най-хубавите стихотворения от гениалния поет.
ЖЕНАТА С БЕЛИЯ ШАЛ
Автор Ивайло Балабанов
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!
Студент от БДУ "Асен Златаров" получи международна награда за личностно развитие
Автомобил се запали на АМ „Тракия” (ВИДЕО)
Арестуваха за домашно насилие един от Ергените
Тази бизнесдама остави 50 души без заплати, обяви, че живее много трудно
богатството съвсем не е порок:
Каквото имаш - имаш го от Господ,
каквото нямаш - нямаш го от Бог.
Но не мисли, че си богопомазан.
В предишния живот си бил бедняк.
Сега си богаташ, но си белязан
със още по-висок кармичен знак.
За друго, по-голямо изпитание,
си прероден на грешната земя.
Богатството е новото страдание
на твоя дух… Дано да проумя,
че със Христова орис си наказан,
че трябва да решиш - сега и тук,
дали във финикийската съблазън
ще вложиш Божи смисъл, цел и дух;
достойна ли е вълчата природа
на алчността; дали не е вина
че имаш двайсет ризи в гардероба,
а ближният до тебе - ни една…
Приятелю, високо изпитание
те чака в този твой кармичен кръг…
Богатството е винаги страдание
и винаги е тежко като кръст.
Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глудниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.
Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.
Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа и турците не стигнаха Париж.
Принос към европейската история
Ивайло Балабанов
Моля собстввника на медията да спре достъпа на рвдакторите до сайта след 18:00. Пият две ракии след работа, не знаят на кой свят се намират и влезнат и пишат само глупости вечер.