Разкайват ли се партийните грешници? Ивайло Балабанов все пак ще е почетен гражданин на Хасково

Улица, площад или културна институция ще носят неговото име
Ивайло Балабанов все пак ще бъде „Почетен гражданин на Хасково“. Заслуженото звание ще му бъде присъдено посмъртно, но на празника на града на 8 септември. Новината обявиха днес, когато се навършват 80 години от рождението на гения, на пресконференция в централата на БТА, на която присъства и кметът Станислав Дечев. Тя започна с едноминутно мълчание в чест на "Небесният гурбетчия", както бе известен в колегията по името на негово стихотворение.
Дъртите партийни грешници, които не подкрепиха предложението за званието на обичаният поет, се опитват да оправдават позорния вот в Общинския съвет с нередности, а градоначалникът подкрепи идеята на Инициативния комитет улица, площад или културна институция да носи името на бъдещия почетен гражданин.
След скандала някои от общинските съветници, които обикновено гласуват кукли на конци и приемат решения, спуснати от политическите им централи, противно на обществения интерес, мотивираха вота си с това, че предложението за почетното звание било направено, след като законният срок е изпуснат, но възниква въпроса защо тогава докладната е била допусната за разглеждане в местния парламент.
Дечев обясни, че геният на българската литература може да бъде удостоен със званието още през тази година, но ако не е на празника на града, щяло да се загуби елемента на тържественост. Нищо подобно! Ако 25-те грешници наистина се разкайват и искат да си поправят грешката, денят, в който Балабанов стане почетен гражданин, ще е празник и за Хасково, и за България.
Вие, анонимници от Хасково, прочетохте ли и едно стихотворение на Балабанов?
„Днес геният от Хухла Ивайло Балабанов щеше да навърши 80. Благодарим ти, Небесен гурбетчийо! Ти спечели сърцата ни. Само хорицата „с малките черни души“ не успя“, коментира известният бард Асен Масларски, който изпълнява „Чаши за вино“ по едно от най-хубавите стихотворения от гениалния поет.
ЖЕНАТА С БЕЛИЯ ШАЛ
Автор Ивайло Балабанов
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!






















Моля собстввника на медията да спре достъпа на рвдакторите до сайта след 18:00. Пият две ракии след работа, не знаят на кой свят се намират и влезнат и пишат само глупости вечер.