Как се мачка човешкият дух в Бургас - най-добрия град за живеене

От този „остров“ с трите инвалидни места пред главния вход на Морската градина – срещу р-т „Златна котва“ паякът непрекъснато вдига коли

Ключови думи: Поморие, Бургас, паркинг, болница, МВР, глоба, паяк, неправилно паркиране, място за инвалдии

Събота, 9 юни 2012 г., привечер, пътуваме от Поморие за Бургас. Ще празнуваме рожден ден на съпругата на най-големия ми приятел от Русия, семейството е пристигнало в България само за седмица. Настроението  е приповдигнато. В емблематичния за Бургас ресторант „Златна котва“ са се събрали и другите ми приятели. Чакат ни.  Точно до открития ресторант, при главния вход на Морската градина виждам паркинг. Виждам пътния знак за инвалиди и под него ясно маркирани: ”Три места”.  Показвам на жена ми четвъртото място, тя паркира и излизаме. Мисля си: градската управа на Бургас се е загрижила и за инвалидите. Похвално е! Покрай мен на патерици преминава млад мъж с ампутиран крак. Трогателна гледка. Сещам се за собственото си състояние и в ушите ми звучат думите на д-р Стоянов от Токуда, където бях на преглед само преди 2 дни: ”Трябва да направим самостоятелна експертиза. Не можем да се осланяме само на хистологичния анализ на д-р Главашки от Бургас, защото може да се наложи да ти ампутирам крака.”О, Господи! Сърцето ми спря! И това ли трябва да преживея?! Бургаската компания от „Златна котва“ вече ми маха. Видели са ни измежду множеството народ. Пускам най-широката си усмивка. Те не знаят за моя здравословен проблем, а и не искам да знаят. Днес сме се събрали да празнуваме. Утре е последния им ден. Ще се разделим както преди 3 години и не зная дали повече ще ги видя...

ПРАЗНЕНСТВОТО Е ПРЕКРАСНО!

Два часа по-късно си тръгваме. Колата я няма! Таксиметровият шофьор наблизо казва, че „паяка” я вдигнал.  Странно, тя беше четвърта. Наемаме го и отиваме на паркинга до басейна – в жк „Славейков“. Възразяваме, но безпредметно. Има знак! „Да, но за 3 места, отговарям аз, а ние паркирахме на  четвъртото“. Обясняват, че всъщност там можело да паркират и 5 коли, но това е положението. „Тогава вместо „3”  напишете  „5”, продължавам аз да ги поучавам. Не ние поставяме знаците, а общината, отвръщат ми от гишето. В това време идват и „бичетата”. Властта не притежава  силата на аргументите, защото истината не е на нейна страна. Гардовете пъчат гърди, готови за бой. Те не искат да знаят, а и затова им се плаща - за да не знаят, а да действат като зомбита.

Навсякъде по „белия” свят законите са конкретни и недвусмислено ясни. Затова хората ги спазват. Но ако у нас е така, паразитите на обществото ще умрат от глад. Те нямат интерес  да са ясни правилата.

ИСТИНСКАТА ЩЕТА Е ЧУДОВИЩНА!

Създавайки условия на невъзможност да се спазват законите, уродливата държава и местните управници преднамерено ни поставят в състояние на нарушители. Само преди месец станах свидетел на подобна ситуация. Пред болницата на МВР в София, не някъде другаде, а пред болницата на МВР, двама мъже поставяха скоби на паркиралите коли. Защо го правиш, попитах аз, нали утре на теб ще се наложи да докараш баща си в болницата, на гръб ли ще го носиш? Показа ми забранителния знак. Да, предположих, трябва да има коридор за спешни случаи. Но ако „от тук  - до тук” е забранено, то „от там - до там” трябва да е разрешено, както е навсякъде по света. Това е болница, а не парламент, където простосмъртните нямат достъп, а когато имат, той е за аранжирания  пиар на властта.

Иначе защо е паркинг - да беше цветна алея или трева. Отговорът е ясен: За да има нарушители и за да се развива чувството за виновност в душите на хората, да живеят в страх, без доблест и човешко достойнство, да премине животът им в тихо отчаяние на скот. Разказах този софийски случай на „бичетата” пред Бургаския паркинг за репатрирани коли. Те кимаха одобрително с глава. Вече бяха забравили да се ежат. Гледаха ме с широко отворени очи, защото откриха нов свят, който е бил скриван за тях от държавните и местни институции.  Светът, който ни прави човеци. Изобщо не споменах за собственото си здравословно състояние. Платих глобата и си тръгнах, но вече по-спокоен, надявайки се, че на „бичетата“ нещо ще им остане в главите.

*Aвторът е известна обществена фигура от Поморие, факт е, че 4 години кара без шофьорска книжка в знак на протест затова, че част от пътните знаци са поставени така, че да се превръщат в касички на катаджиите