Докога Бургас ще търпи „Фрапорт“?

Вчера концесионерът бодро и нахално оповести, че посрещнали току-що милионния пътник - жена от Германия. Даже подранили с рекорда спрямо 2024 г.

Ключови думи: Летище Бургас, Фрапорт, Летище Варна, пътник летище Бургас

В разгара на лятото, когато България по традиция изпада в апатично политическо и гражданско безвремие, а революции правят само сърбите – и то студентите им, на бургазлии бе поднесена с ледена безучастност една новина, която звучи не просто като абсурд, а като откровена подигравка. Летище Бургас ще бъде затворено от ноември до април. За пореден път. Причината? Отново и отново – рехабилитация на пистата.

Дежавю, което боли. Защото е знак не само за лошо управление, но и за арогантна незаинтересованост към стратегическата роля на това летище. Какво точно се „ремонтира“ толкова години наред и защо съоръжението не само не блести с модерност, но реално деградира в сезонна спирка, подобна на онези прашни жп гари по забравените трасета на времето?

Да, Летище Варна работи. През есента. През зимата. През цялата година. И то със същия оператор, получил чрез концесия изключителното право да управлява и двата морски аеропорта на България. Един договор, два различни стандарта. 

Случайност? Едва ли. 

Докато от „Фрапорт Туин Стар“ удобно говорят за ремонти, на терен текат протести. Служители на бургаското летище настояват за по-достойно заплащане. Става дума за хора, които работят в тежки условия, често под напрежение и без ясно бъдеще. А същевременно, „Райънеър“ – един от ключовите играчи в световния въздушен трафик – директно обвини концесионера в прекомерно високи такси, които не само спират разширяването на маршрути, но на практика отказват авиокомпаниите да се развиват в региона.

Всичко това е резултат от една системна липса – липсата на визия. „Фрапорт“ не просто не инвестира в бъдещето на Летище Бургас, компанията го редуцира до бездушна лятна касичка. И ако досега този модел можеше да мине за временно неудобство, днес е ясно: той се е превърнал в стратегия. Опасна, грешна и напълно неприемлива за един от водещите туристически и индустриални центрове в България.

И тук идва логичният въпрос: докога ще търпим това?

Дали Бургас трябва да чака още много години, докато изтече концесията? Или най-после ще се намери политическа воля, експертна компетентност и обществено единство, които да поставят под съмнение легитимността на това споразумение?

България е правова държава – или поне така твърдят основните ѝ институции. Нека тогава дадем шанс на закона да покаже сила. Да се потърси екип от юристи – не бюрократични чиновници, а истински акули в морето на корпоративното право – и да се разрови в концесионния договор. Клауза по клауза. Ред по ред. Изпълнено ли е всичко? И ако не – да се търси прекратяване по съдебен път. Концесиите не са вечни. А когато вредят на обществения интерес, е задължение на държавата да ги преразгледа.

Местната власт в Бургас прави усилия. Организира събития, работи за удължаване на сезона, инвестира в реклама и туристическа инфраструктура. Но какво от това, ако пътят към града е блокиран от собствените му затворени въздушни порти? Туризмът не започва с хотел, започва с полет. 

Бургас заслужава повече. Заслужава летище, което работи целогодишно. Летище, което обслужва не само чадъри и сезонни евтини чартъри, а и бизнеса, културния обмен, технологичните инвестиции. Заслужава инфраструктура, която отразява потенциала му – като втори най-голям черноморски град и безспорен икономически стълб на югоизтока.

Търпението има граници. А на концесиите се слага край. Въпросът е сега, не утре. Докато Бургас още има сили да изиска онова, което му се полага.

Целогодишно летище. Нищо по-малко.