Това са зловещите последни думи, които хората чуват, когато умират
Умирането не винаги е спокойно – то може да бъде клинично натоварващо, студено и обезпокоително
Според водещ експерт по реанимация и интензивно лечение, умиращият човешки мозък може да излъчва кратък, но интензивен изблик на електрическа активност.
Като част от най-голямото проучване от този вид са записани свидетелства от хора, които твърдят, че са били наясно с обкръжението си и са слушали разговори, водени след като са били обявени за мъртви.
Идеята за „светлината в края на тунела“, която уж ни очаква в последните мигове от живота, изглежда утешителна за повечето хора. Истината обаче може да бъде много по-сурова.
Умирането не винаги е спокойно – то може да бъде клинично натоварващо, студено и обезпокоително, пише „Mirror“. С настъпването на откази в тялото, мозъкът постепенно се изключва, като дава приоритет на основните функции, необходими за поддържане на живота възможно най-дълго.
Този процес, при който съзнанието и телесните функции вече не са напълно съгласувани, би могъл да обясни различните свидетелства на хора, преживели преживявания близо до смъртта.
Едно от най-интересните и зловещи твърдения, които някои оцелели правят, е, че са чули момента на собствената си смърт. А именно, те твърдят, че са чули лекарите да казват точния час, в който са били обявени за мъртви. Въпреки че звучи невероятно, има научни доказателства в подкрепа на тази възможност.
Според д-р Сам Парние, директор на изследванията по реанимация и интензивно лечение в Медицинския факултет „Лангоун“ към Нюйоркския университет , мозъкът може да остане активен дори след като сърцето спре да бие, дори и само за кратко. Той и екипът му са изследвали пациенти, които са претърпели сърдечен арест, са били клинично мъртви, но след това са били съживени.
В най-голямото по рода си проучване са записани свидетелства от хора, които твърдят, че са били наясно с обкръжението си и са подслушали разговори, след като са били обявени за мъртви.
Д-р Парния обяснява: „Смъртта технически се определя като моментът, в който сърцето спре да работи, което прекъсва притока на кръв към мозъка. Тогава всички мозъчни рефлекси спират – включително зеничният рефлекс и рефлексът на повръщане.“
Изследванията обаче показват, че мозъкът може да излъчва кратък, но интензивен изблик на електрическа активност в тези моменти. Проучване от 2013 г., проведено в Университета на Мичиган, показа, че мозъците на плъхове, които са претърпели индуциран сърдечен арест, навлизат в състояние на значително повишена активност веднага след клиничната смърт, състояние, наречено „свръхвъзбудено състояние на мозъка“.
„Точно както изследователите се опитват да разберат сложността на човешките емоции, като например любовта, ние се опитваме да разберем какво всъщност се случва в момента на смъртта. Нашата цел е да хвърлим светлина върху преживяванията, които под някаква форма може да са общи за всички хора, когато умрат“, каза д-р Парния.
