Всички, които са родени между 1950 и 1990 г., трябва да прочетат това!
Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги
На първо място, ние сме оцелели и ние сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет…
Като деца, ние се возехме в автомобили, без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата …
Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.
Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това … Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото ние постоянно си играехме навън … Излизахме на сутринта и играехме по цял ден, на криеница, граничари, крадци и ченгета, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди. Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.
Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата, забравяйки, че нямаме даже спирачки.
След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели! Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище …
Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продаваме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канала, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи…
Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко!
Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси!
Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка! Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по-строги от самия закон! Последните 50 години са били най-продуктивните година в историята на света. Нашите поколения са направили най-добрите изобретатели и учени и до днес. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях!
Вие принадлежите към това поколение?
Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем!
Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят, как са израснали родителите им?
Здравейте, поколение! Всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати!
хората не правят по 2-3 деца заради скуката и липсата на интернет, а защото виждат перспектива в цялата тази работа и знаят че децата им няма да се чувстват като наказани задето не са се удушили с пъпната си връв...
Не ти завиждам :)
През 80-те години често се чакаше с часове на опашка за хляб, мляко, олио или месо. Понякога стоките свършваха, а хората се връщаха разочаровани вкъщи. Имаше дефицит дори на основни продукти, имаше купони.
Искахме да пътуваме в чужбина, но за повечето хора това беше почти невъзможно. Имаше "Желязна завеса" към Запада, за да не избягаш.
Много хора имаха страх да кажат нещо, което може да се тълкува като критика срещу властта. ДС следеше хората, а някои бяха арестувани или репресирани заради 'антидържавна дейност'. Тоталитарният режим използваше Държавна сигурност за контрол и репресии.
За да напреднеш, трябваше да си член на БКП. Без партията нямаше да получиш добра работа или възможност за образование.“ Партийната номенклатура контролираше достъпа до ресурси и възможности.
Партийните кадри си осигуряваха специални магазини с вносни стоки, пътувания и лукс, докато обикновените хора живееха в ограниченост. Имаше явен социален дисбаланс, въпреки че официално всички бяха равни...
:D:D:D:D
Радвам се, че живяхме в това време!