Може ли Иран да тръгне по пътя на демокрацията, стана ли по-силен Нетаняху в Израел

Все по-често се носят мълви, че в Иран има опити за обединен фронт срещу сегашното управление, израелският премиер пък е упрекван, че отдавна е преминал червените линии по отношение на действията в Газа

Ключови думи: израел, иран, война, сащ, доналд тръмп

Новината, съобщена преди броени дни от американския президент Доналд Тръмп в социалната му мрежа "Трут Соушъл", че e постигнато споразумение за спиране на
огъня между Израел и Иран, като Техеран първи трябваше да прекрати бойните действия, а Тел Авив да го последва след 12 часа, бе посрещната с всеобщо одобрение.

Обаче, това не се случи без нова намеса. Макар че израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната му е съгласна на двустранно прекратяване на огъня с Иран, часове по-късно тя наруши примирието, последва и отговор от иранците, което накара Тръмп да им се скара в типичния негов стил: "Недоволен съм от Израел. Недоволен съм и от
Иран. Но много повече съм недоволен от Израел. Израел и Иран толкова отдавна воюват, че вече не знаят какво правят".

Днес все пак, изглежда, че примирието между двете страни се задържа, като и двете обявиха, че са победили във войната. Вече дни няма и докладвани ракетни обстрели. 

Вероятно се полага началото на едно доста по-важно и постоянно примирие между двете страни – в частност, а в общ план – цялостна намаляване на напрежението в района.

Огромна победа или още от същото?

Някои вече се шегуват, че окончателното прекратяване на конфликта между Иран и Израел, сочи, че Тръмп наистина трябва да спечели Нобелова награда за мир, защото това е е една от най-дългогодишните и кървави войни по света. И определението война не е пресилено, защото сблъсък, който за десетилетия е взел хиляди жертви и от двете страни, оказал е влияние и на политиката и действията и на други държави, няма как да бъде определен по друг начин. Но възникват няколко въпроса. Какво означава край на тази война в сегашното
положение в Израел и особено в Иран?

Израел

И двете страни отбелязват това като победа, означава ли това, че остро критикуваният и в държавата си Нетаняху ще укрепи разклатените си - особено през последната година - позиции, което ще заглуши опозицията му.

Действията му отдавна са критикувани както от външните партньори на страната, включително САЩ, така и от вътрешнополитическите му съюзници. Както се случи и във вторник когато Моше Гафни - високопоставен представител на правителството и част от управляващата коалиция каза, че не разбира „каква е целта“ на продължаващото присъствие на Израел в Газа.

Израелският министър председател постоянно е упрекван, че отдавна е преминал червените линии по отношение на действията в ивицата. Крайните му действия доведоха до това, че главният прокурор на Международния наказателен съд да поиска да бъдат издадени заповеди за арест на Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант за „престъпления срещу човечеството, извършени най-малко от 8 октомври 2023 година”. Израел не признава юрисдикцията на МНС, но този акт ясно показва, че израелският премиер наистина се движи по ръба.

Още по-важният въпрос, който доста по-глобално касае и световни процеси, обаче е: означава ли прекратяването на конфликта (поне за някакъв относително по-дълъг период) между Израел и Иран, че режимът на аятоласите няма никакви изгледи да бъде свален в обозримо бъдеще.

Иран преди и след ислямистите

Преди 1979 година, докато управлява шах Мохамед Реза Пахлави, страната има съвсем различен облик от днешния. Пълната модернизация, извършена по негово време, включва и правата на жените – избирателни; възможността да не ходят забулени; да отказват да сключат брак – нещо немислимо преди 1963г. Това обаче му навлича омразата и противопоставянето на религиозната общност.

Пахлави е и съюзник с редица западни страни, най-вече САЩ, което е в разрез с вижданията на религиозните фундаменталисти в страната. Неговото детрониране е само въпрос на време, а макар че в страната има и икономически растеж, охолният живот, който водят той и приближените му, допълнително дава превес в подкрепата към религиозните духовници, чиято цел е страната да се управлява изцяло според ислямските порядки и право.

След Ислямската революция през 1979 г. нещата коренно се променят. И макар че милиони иранци посрещат с радост изгонения от страната години по-рано аятолах Рухолах Хомейни, който е във Франция по време на управлението на Пахлави, завръщането му хвърля Иран в лапите на ислямизма, а самият той разкрива лицето си на фанатичен религиозен лидер, въпреки че дълги години е представян – включително и от западни медии и политици - като дисидент в изгнание.

Шариатът е обявен за държавен закон, в страната са наложени крайни порядки, създават се паравоенните милиции, хиляди са хвърлени в затворите. Жените са най-потърпевшите – губят правата си, биват пребивани или хвърляни в затвора. Днес, близо половин век по-късно, страната все още е застинала в 80-те.

Периодично има протести, но всички те завършват по един и същ начин. Към днешна дата да си жена в Иран е не просто предизвикателство, а крие риск както за здравето на иранките, така и за живота им. Хиляди са в затворите, някои са убити, а не по-малко са и тежко ранените, защото са позволили да надигнат глас за правата си – ежегодно редица правозащитни организации изнасят потресаващи данни какво се случва в страната.

Спирането на иранската ядрена програма

беше и е основна цел както на САЩ, така и на Израел. Затова в последните седмици, когато Израел удвои ударите си срещу ислямската страна, атаките бяха предимно срещу атомни и военни съоръжения, бяха набелязани и убити ирански учени.

Големият въпрос е разполага ли вече Иран с ядрено оръжие? Миналата година Рафаел Гроси, генерален директор на Международната Агенция по Ядрена Енергия (IAEA), заяви, че буквално след седмици (април, 2024г.) Иран ще има достатъчно уран за ядрено оръжие.

Ударите на Израел през последните седмици бяха оправдани именно с предотвратяването на тази опасност, поради което целите бяха и подземното съоръжение във Фордо, ядрените съоръжения в Исфахан и центъра за обогатяване в Натанц. Но последвалата информация е доста противоречива. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) твърди, че има значителни повреди по инфраструктурата им, израелският премиер обяви, че страната му е постигнала „историческа победа, която ще се запази поколения наред" а иранските реакции са двусмислени. Първо, говорител на иранското външно министерството заяви, че американските удари в неделя са причинили значителни щети на ядрените съоръжения на страната, после обаче дойде информация и от Иран, и от Русия, че инфраструктурата на ядрената програма е засегната минимално, а обогатяването и бъдещото производство на ядрено оръжие ще продължат. Вероятно, около което мнение се обединяват и експерти, ядрената програма на Иран е забавена, но в никакъв случай не е обезвредена.

Още повече, че МААЕ призна, че нейните инспектори вече не знаят къде са 409 кг високообогатен уран, който е достатъчен за направата на 10 ядрени глави. Това е резултат от израелските атаки, които принудиха Иран да смени местоположението му, а преди това от агенцията за атомна енергия следяха декларираните запаси от уран, за да гарантират, че той не е насочен за използване в оръжия.

Ситуацията се усложнява още повече от факта, че преди броени дни Комисията за национална сигурност и външна политика на иранския парламент одобри рамката на законопроект, който изисква от правителството да прекрати сътрудничеството си с МААЕ. Това автоматично означава край на всички поети ангажименти на Иран, касаещи ядрената им програма.

Възможна ли е смяна на режима в Иран?

От години гласовете срещу режима на аятоласите и срещу върховния лидер - аятолах Али Хаменей, са заглушавани най-брутално. Оцелелите опозиционери са извън страната, какъвто е случаят и със сина на последния ирански шах Реза Пахлави, който е в изгнание.

В началото на седмицата, по време на пресконференция, той призова за смяна на режима в Иран и обяви, че ще сформира опозиционен фронт. Той предупреди международната общност да не предоставя на Ислямската република „спасителен пояс“, защото само демократичен Иран би могъл да спре разрастването на ядрената програма. 

Все по-често се носят и слухове, че в Иран има опити за обединен фронт срещу сегашното управление, в което обединение влизат политици, военни и бизнесмени. А в контекста на последните събития, когато бяха отстранени ключови фигури от режима и приближени на Хаменей, това изглежда доста по-възможно.

Още от автора: 

Ще успее ли Тръмп в битката срещу неолиберализма, завладял университетите на САЩ

Сирия - люлката на цивилизацията, заплашена от античовешкото лице на ислямизма

Започва ли златна ера за Америка?