Виж дали си тъп

Ключови думи: законите на глупостта, Карло Чипола, законите на Мърфи, глупав човек, глупост

Петте принципа на човешката глупост, формулирани от видния учени Карло Чипола (1922 - 2000), са близки роднини на вдъхновяващите закони на Мърфи. Чипола обаче подкрепя своите весели послания и наблюдения с авторитета си на стопански икономист от международна величина. Вижте как изглежда глупостта в пет точки; с повече хумор, по италиански.

Първи закон на глупостта:

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи твърде банално, но животът дава много доказателства в подкрепа на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

- човек, който винаги ви се е струвал умен и разумен, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак.

- в най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете.

Втори закон на глупостта:

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни; едни са глупави, други - не и това качество е дело на природата, не на културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои са със червеникави коси, а други имат кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред ниско квалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит, нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата - същият процент лауреати се оказаха глупаци.

Трети закон на глупостта:

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг, като в същото време не носят ползи на действащия, дори могат да работят в негова вреда

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Андрей прави нещо, от което той самият губи, но Марко печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Марко, то той е умник. Ако действията на Андрей му носят полза, но вредят на Марко, то той е бандит. А глупакът Андрей прави неща, от които страдат както той, така и Марко. И точно това прави глупака опасен - ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно, той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-неподходящия момент. Няма начин да предскажете кога един идиот ще направи своя ход. Дори когато действието стане очевидно, срещу него няма защита, защото то няма рационална структура. Срещу глупостта са безсилни дори боговете, както правилно е отбелязал Шилер.

Четвърти закон на глупостта:

Умниците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците. Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П трудно разпознават опасността от зона Г, което не е съвсем учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умните, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според всеобщото мнение, глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода. Ако действате с такава мисъл, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Пети закон на глупостта:

Глупакът е най-опасният човек. Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е елементарно преминаване на благата от един човек към друг. Обществото не търпи изключителни загуби от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било гнило, но живо. На върха отново биха застанали най-талантливите. Когато на сцената маршируват глупаци, картинката се променя драстично. Те носят вреда, без да извличат изгода от това.

Важен извод

Историята показва, че обществата прогресират тогава, когато властта е в ръцете на достатъчно умни хора, които успяват да неутрализират активните глупаци и не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. Регресът се наблюдава там, където държавата разполага със същия брой глупаци, но властта е завладяна от глупави бандити, а останалото население е от наивни простаци. Тази подредба на силите засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите.