Защо този път режимът на аятолласите в Иран ще падне

Мъж носи ранено момиче след израелска бомбардировка. Докато иранците атакуват жилищните квартали, Израел настоява, че насочва ударите си основно към инфраструктурни обекти и към ядрените центрове на аятоласите. Но това е война, в която сигурност няма

Ключови думи: израел, иран, война

По света има успешни диктатури. Такива са режимите в Сингапур, ОАЕ и това, към което се е устремила в момента Саудитска Арабия. Те са управлявани от просветени диктатори, които са си поставили за цел да създадат икономически ефективно общество, което гарантира битово доволство на населението, срещу което иска от него да преглътне липсата на някои важни свободи, най-вече тези на словото и политическите събирания.

Повечето диктаторски режими обаче не са ефективни. Те нито се грижат за икономиката, нито ги е грижа за населението. Срещу тиранията, която обществото трябва да приема, не му предлагат нищо. Тяхното продължаващо съществуване се дължи само на страха и желязната ръка, с която го налагат. Иран е тъкмо такъв пример.

Илон Мъск включи Starlink над Иран

През 1979 година, след като излъгаха големи части от населението и политическите си съюзници (основно комунистите, които сериозно им помогнаха за идването на власт), аятоласите наложиха масов терор и забраниха почти всичко, за което човек може да се сети - музиката, балета, операта, киното, партиите, модерните облекла и прически. Саморазправиха се, разбира се, и с комунистите – голяма част от тях бяха безмилостно убити, други успяха да избягат зад граница. През 1980 г. Аятоласите забраниха за известно време и университетите, останали последните гнезда на съпротива срещу религиозната им тирания. Оттогава управляват Иран с терор и кръв. Всеки опит за съпротива приключва или с дълго гниене в затвора, или на бесилката. Нещастниците в Иран ги бесят на огромни кранове – да се виждат отдалече и да всяват ужас сред останалите. Ето така тази власт успява да се задържи вече 46 години.

Но нищо на този свят не е вечно, дори режим, основан върху религиозни догми, разчитайки, че „волята на Аллах“ ще го крепи завинаги. Във всяка диктатура с времето се появяват пробойни, които тя вече не е в състояние да запушва с терор. Раждат се нови поколения, които са твърде далеч от първоначалния ентусиазъм, с който режимът е бил налаган. Иранската диктатура започна да се пропуква преди около 17 години.

Постепенно бе разрешена поп музиката (все пак с уговорката, че жени нямат право да пеят сами и пред мъже), по телевизията започнаха да излъчват западно кино (макар и доста цензурирано – всеки намек за интимност между мъж и жена бива изрязван от филма), жените масово замениха задължителните чадори с панталони, върху които носят цветни дрехи, а ислямската забрадка, особено в големите градове, масово е поставяна все по-небрежно, отпускайки огромни кичури коса да се веят свободно на вятъра.

Тези промени, видими за обикновения турист в Иран, доведоха и до изменения вътре във властващата религиозна клика, които не са така лесно доловими. След като първото поколение ислямски революционери на власт си отиде, мястото му бе заето от обикновени нагаждачи. Хора, за които ислямският строй не значи нищо, но се преструват, че му служат, за да им носи кариерно развитие и пари. Неефективните диктатури имат склонност да се обграждат с такива екземпляри, които им гарантират лоялност, наместо с компетентни служители, които умеят да работят. Така се стигна до момента, в който иранските служби за сигурност просто проспаха сегашното израелско нападение. То им дойде като гръм от ясно небе. Затова в първата нощ на израелски бомбардировки бе очистена огромна част от военното командване на Иран.

Служителите на разузнаването на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР, най-важната военна структура, създадена от аятоласите като паралелна армия, на която разчитат да пази идеологическия религиозен строй) също дължат позициите си или на идеологическо послушание, или на силни семейни или лични връзки сред управляващите. Ако в днешен Иран човек не е истински вярващ (или поне не е добър в това да се преструва на такъв) и няма роднини или добри приятели в КСИР, които да гарантират за него, няма никакви изгледи да стане дори обикновен затворнически служител в някой от многобройните центрове за задържане на Корпуса.

В такава система способностите, уменията и дори обучението за боравене с оръжие са последен приоритет. Първи е верноподаничеството. Най-малко подходящите хора могат да достигнат високи постове, докато по-квалифицираните кандидати, които се считат за недостатъчно идеологически верни на режима, въобще не се допускат в системата. По-старите българи помнят прекрасно същата картина, така характерна и за неефективната комунистическа диктатура.

Избрани заради декларираната вярност, тези „революционните стражи“ не стават за нищо и наместо да пазят строя, лесно могат да го провалят. Именно тази драма наблюдаваме в момента - израелските тайни служби МОСАД се чувстват в Иран като у дома си. Срещу себе си те имат не силно иранско разузнаване, а обикновена шуробаджанащина. Това, разбира се, не значи, че ислямската диктатура е загубила жаждата си за кръв и терор. Ни най-малко. Липсата на ефективност тя замества с параноя – вижда врагове навсякъде. Затворите и в момента са пълни с иранци, арестувани по обвинения, че работят за Израел. Много от тези хора правят фалшиви признания под принуда, което от своя страна създава впечатлението у властите, че са уловили истинските шпиони.

Препълването на управленските редици с най-обикновени нагаждачи и роднини все пак не е единствената причина Иран да изглежда смешен пред израелското разузнаване. Както всяка диктатура, и тази на аятоласите не е способна да предложи положителни стимули на онези обикновени хора, които биха могли да ѝ помагат. До голяма степен ислямската власт ненавижда населението си, подозира го, че е склонно към предателство. В отговор и населението ненавижда властта си. Дори религиозни хора, с които авторът на тези редове разговаря, докато бе в Иран, се изказваха крайно неласкаво за управляващите. „На власт е някаква секта“, бе краткото и ясно заключение на един от тях.

Така иранското разузнаване не може да разчита на обикновените хора да го сигнализират, ако забележат нещо съмнително. Нещо повече - „стражите“ вярват, че населението може да бъде тласнато към сътрудничество с властта единствено чрез сила. Израел се възползва от това лошо и неефективно управление, довело и до ужасна икономическа ситуация в иранската държава. От друга страна точно омразата към религиозните власти и беднотията е способна да накара много иранци да помагат на вражеското разузнаване. Което те и правят. Както се разбра, много от дроновете, с които Израел атакува важни обекти в първите две нощи на бомбардировки, са били изстреляни от самата територия на Иран. Различни източници сочат, че те дори са сглобявани вътре в ислямската република.

Нови смъртоносни атаки в Израел и Иран! Ударен е и щаб на специални части

Израел знае как да мотивира своите помощници – под формата на пачки с пари или предложения за постоянно пребиваване зад граница, не само за иранците, които подпомагат операциите им, но и за членовете на техните семейства. В това отношение самата Ислямска Република Иран се е превърнала в своя най-голям противник. Тя е толкова мразена от собствения народ, който е най-голямата ѝ жертва, че той вече възприема смъртния враг на властта (Израел) за свой приятел и спасител.

Еврейската държава и преди е атакувала аятоласите – с точкови атентати срещу учени, участващи в ядрената програма на Иран. Миналата година двете страни си размениха и показни дроново-ракетни атаки. Но те не прераснаха в кървавия конфликт, който се разиграва в момента. По всичко изглежда, че първата истинска война между Израел и Иран няма да приключи просто така – с някакви прегевори, с примирие или с мирен договор. Евреите този път са си поставили за цел не да сплашват, не да накарат някой да води с тях преговори, нито да обещава, че няма да произвежда ядрено оръжие. Целта им е пълна смяна на режима.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху дори не го скри в обръщението си към иранците, което направи на 13 юни на английски език: „Ислямският режим, който ви потиска почти 50 години, заплашва да унищожи нашата страна, Държавата Израел. Целта на сегашната операция е да осуети ядрената и балистична ракетна заплаха на ислямски режим срещу нас. Докато постигаме целта си, ние също така разчистваме и пътя за вас, за да достигнете своята свобода“.

Колкото и неочаквано за мнозина да беше началото на тази поредна война в света, за нейната подготовка подсказваха всички действия на Израел в последните близо две години. Той първо разчисти терена наоколо - потисна мощта на двете терористични организации, създадени от Иран – палестинската „Хамас“ и ливанската „Хизбула“. Едва, когато бе сигурен, че те вече са достатъчно обезглавени, за да не могат да го нападнат в гръб, атакува основния враг. Ако целият свят се смее на Русия, която трета година превзема Киев за „три дни“, то няма основания за съмнение, че на Израел ще му се получи да събори аятолласите.

Освен по-горе описаните причини, поради които властта в Иран е слаба, в полза на евреите е и турбулентната обстановка в света. В други периоди Израел би бил подложен на огромен натиск от важни държави да спре войната без да е постигнал целите си. Сега това няма да се случи. Всеизвестните 80-90-годишни старци либерал-глобалисти от Давос, които са ултралевичари и имат слабост към ислямски режими и мюсюлмани като цяло, загубиха властта в САЩ. Това доведе до сериозно отслабване на другия им център, където са поставили свои послушници на власт – Европейския съюз. Самият либерал-глобалистки строй се пука по шевовете. Виждаме го в най-различни проявления, дори и в масовите митинги срещу еврото в България. Макар и сериозно подпомагани задкулисно от самата българска власт, този отпор срещу либерал-глобалистката валута не би бил възможен само допреди няколко години.

Израел чудесно се възползва от тази пролука от възможности, която се отваря на границата на рухването на досегашния властващ строй. Всеки път, когато една система в света се заменя с друга, се получават и странични ефекти, които на пръв поглед нямат много общо с основното събитие. Така беше в края на Студената война, когато с рухването на комунизма изчезнаха още куп неща, изглеждащи вечни: апартейда в ЮАР, Баската сепаратистка организация ЕТА, северноирландските терористи ИРА, „Червените бригади“ в Италия, комунистическата „Фракция Червена армия“ в Германия, военните диктатури в Южна Америка...

Историческата логика диктува, че същото ще се случва и сега. Някои „странични ефекти“ от потъването на либерал-глобалисткия строй са вече видни. ООН изчезна от дневния ред. Тази организация е големият отсъстващ в новинарския поток на сегашната израелско-иранска война. Към небитието се е запътил и Международният наказателен съд, едно от любимите отрочета на либерал-глобалистите. Издадената от него заповед за арест на Бенямин Нетаняху изглежда комична на фона на посещенията му в различни държави, където никой дори и не помисля да я изпълни.

Либерал-глобализмът имаше почти хитлеристки амбиции към света. Затова рухването му вероятно ще е също толкова осезаемо, както бе и краят на Студената война. От него можем да направим логичното заключение, че колкото една държава е била по-дълбоко вплетена в досегашния властващ строй, толкова по-силна трансформация я очаква. Можем само да се надяваме България, която либерал-глобалистите оставиха без армия и икономика, да успее да оцелее във все по-несигурния свят на границата между отиващия си стар ред и този, който дори още не се задава, нито някой има представа какъв точно ще бъде.

Още от автора:

Разузнавателен доклад: „Мюсюлмански братя“ са превзели Франция

В ЮАР пак прокарват апартейд, този път черен

Кризата на либерал-глобализма прониза и „Евровизия“