Благоприличието празна дума ли е за палатите на съдиите в Приморско?

Автор: Петя ВЛАДИМИРОВА, Дневник


Скандалът, който се разрази преди две години около придобитите в Приморско терени от "крайно нуждаещи се" роднини на съдии на високи позиции, приключи тази седмица окончателно с пълната реабилитация на магистратите. Петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди отмяната на наказанията, които Висшият съдебен съвет (ВСС) наложи на съдиите от ВАС Николай Урумов, Андрей Икономов и Панайот Генков.
Те бяха дисциплинарно наказани от ВСС с намаление на заплатите за две години с 25 процента за уронване престижа на съдебната власт. Преди това ВАС възстанови на длъжностите им председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и дъщерята на Урумов – съдия Деница Урумова, които бяха уволнени от ВСС заради случая "Приморско".
Случаят нашумя, защото съдиите Урумов, Икономов и Генков не са случайни магистрати, а

оглавяват ключови отделения във ВАС

Затова и именно съдебната власт се оказа в окото на бурята, въпреки че терени при същите облекчени условия бяха получили и десетки други граждани.

Но не само затова. Струва си да припомним, че ВСС надали щеше да се занимае със скандала, ако не беше  острото писмо на  Съюза на съдиите в България. Да, същият!  Ненавистният на вътрешния министър Цветанов Съюз на съдиите, на чийто председател Мирослава Тодорова силовият вицпремиер беше обявил персонална война и я води месеци наред, а ВСС жертвоготовно я наказа  с доста солидно намаление на заплатата, пропускайки да наложи същите наказания за същите нарушения, допуснати обаче от обичани  от властта магистрати. (Интересно дали сега ВАС ще намери  аргументи да я  оневини, както ги намери  за съдиите-бащи на крайно нуждаещите се деца.) . 

И двете инстанции на ВАС приемат за основен аргумент факта, че ВСС не е конкретизирал с кои свои действия съдиите са уронили престижа на съдебната власт. (Уронването на престижа на съдебната власт е основанието за дисциплинарно наказание, включително и за уволнение.)

(Кратка скоба: Вярно е, че някои решения на ВСС са така написани, че просто плачат да бъдат свалени от ВАС, но това е друга тема. ВСС, ако искаше да управлява, кадрува и наказва принципно, а не съобразено и развращаващо системата, щеше да промени практиката си, а ако се налага - да поиска и законови промени, но да започне най-сетне да мотивира актовете си, вместо да ни поднасят с ВАС театър за наивници.)

Чета и препрочитам решението на Петчленния състав на ВАС за потвърдената отмяна на наказанията на тримата висши съдии и правя усилия да схвана логиката: "Съблюдаването на обществените ценности и морално–етични норми на поведение е дълг на всеки гражданин. Отклонението от тези норми е основание за негативна морална оценка в общочовешки план. Налагането на дисциплинарна санкция обаче не може да се основава на такава оценка, а изисква конкретни нарушения на установени правила на поведение, и то допуснати в служебното качество на лицето, т. е. като магистрат."

Логиката на това съждение обаче ме води към парадоксалния извод, че поведението на един човек може да бъде морално укоримо в общочовешки план, но ако този човек е и магистрат, ще са необходими "повече условия" - "конкретни нарушения на определени правила на поведение, и то допуснати в служебното качество на лицето, т.е. като магистрат"! Поздравления!

Отварям Етичния кодекс на българските магистрати, въз основа на който ВСС определя дисциплинарните наказания, и там в раздел І се четат с главни букви 7-те принципа на поведение , сред които

"почтеност и благоприличие" се нареждат до "независимост и безпристрастност".

 Нещо повече – кодексът е формулирал осем правила за поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие. Цитирам дословно: "Благоприличието е въздържане от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта на магистрата в професията и обществото".

"И обществото"! Само това е достатъчно да срине измъчената логика на увъртяната оправдателна конструкция на петчленния състав на ВАС, цитирана по-горе.

Защото – и това неведнъж е подчертавано и от Европейската асоциация на съдиите, не е достатъчно магистратът да се смята (или ВАС да го определи) за почтен и благоприличен. Той трябва да изглежда такъв в очите на обществото, то трябва да го възприема за почтен и благоприличен!

В конкретния случай обществото въобще не вярва, че висшите съдии не са знаели, че техните дъщери и майки са придобивали терени в Приморско като крайно нуждаещи се.

В конкретния случай обществото въобще не вярва, че случайно един от тримата висши съдии е продал придобитите от дъщеря му терени точно на онзи бизнесмен, чиито фирми са имали дела в отделението, което съдията е оглавявал.

В конкретния случай обществото не само не вярва – нито на ВСС, нито на ВАС, но приема решенията им като потвърждение на старата цинична максима, че гарван гарвану око не вади.

Тъй че съдебната власт да не се чуди защо престижът й неспасяемо се срива надолу.