Никога не сме били по-богати - българи с имоти в 67 държави
Най-честите сделки са в Гърция, Испания и Германия
Българите обичат тухлата. Това е ясно като бетонен фундамент – и то не от вчера. Но все по-често този фундамент се излива не в Банкя, Банско или Бяла, а в... Бодрум, Барселона или Бавария. Новите данни от Националната агенция за приходите, изготвени по запитване на Economic.bg, показват: над 100 българи са декларирали имоти в 67 държави по света само през миналата година.
И това са само тези, които официално са го вписали в годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Реалната цифра вероятно е по-висока, но попада в обхвата на т.нар. „статистическа тайна“.
Фаворитът в тази своеобразна имотна олимпиада е Гърция. Северната част на страната, особено Халкидики, се е превърнала в своеобразен „български квартал“. Всяка година по празниците магистралите натам са буквално задръстени от автомобили от всички краища на България.
„Причината е очевидна – презастрояване по нашето Черноморие“, коментира доц. д-р Драгомир Стефанов от УНСС. „Българите просто търсят по-естествена и спокойна алтернатива.“
След Гърция се нареждат Испания и Германия, където традиционно има силна българска диаспора, а също и Австрия, Италия, и – изненадващо за някои – Великобритания, въпреки ограниченията след Brexit.
Към края на април 2025 г. спестяванията на домакинствата в банките възлизат на 91.5 млрд. лв., или близо 43% от БВП. И това е само „официалната част“. Експертите подозират, че почти толкова пари са „скатани“ в брой – под дюшеци, в сейфове, в кутии за обувки.
„Населението на България никога не е било толкова богато“, казва доц. Стефанов. „Това се вижда от апетита за втори, трети, че и четвърти имот – често в чужбина.“
В допълнение - по-ниските лихви и лесният достъп до ипотечни кредити правят имотните сделки по-достъпни, дори при високи цени. А инвестицията в „нещо реално“ – стена, прозорец, тераса – е в кръвта на българина.
Сравненията между цените на имоти в София и тези в гръцките села са подвеждащи, уточнява Стефанов. Столицата не може да бъде мерена с малки крайбрежни села – както по цени, така и по пазарен интерес.
„Ако ще сравняваме село в Гърция – нека е със село в България. Или пък Синеморец, Ахтопол, Равда“, казва икономистът. Такава перспектива поставя реална база за оценка на „изгодата“ от чуждестранните покупки.
Скритите кешови резерви и съмнителният произход на част от средствата също пораждат подозрения, че пазарът на имоти – особено в периода преди влизането в еврозоната (очаквано на 1 януари 2026 г.) – ще бъде използван и като „пералня“ за неясни капитали. Очаква се до седмици Брюксел да даде оценка за готовността ни за приемане на еврото, като прогнозираната оценка е положителна.
Паралелно с износа на инвестиционен интерес, България започва да привлича чуждестранни играчи. Пенсионни и застрахователни фондове, главно от Западна Европа, все по-често купуват имоти у нас. И то не по една гарсониера – а цели сгради, етажи, комплекси. Причината? Двуцифрена възвращаемост от наеми и презастрояване.
Тенденцията е ясна: Българите се превръщат в сериозни играчи на пазара на недвижими имоти. Това е едновременно икономически феномен и културна трансформация. Днес апартаментът в Солун не е само ваканционна фантазия – той е част от дългосрочна стратегия за сигурност и доход.
