Графична база в Бургас трябва да има, това е изкуство, което заслужава да бъде видяно от повече хора

В последните години сякаш обществото забрави за графиката, но то е като с музиката - ако един човек е слушал цял живот само чалга без други жанрове, той ще продължи да слуша само чалга, каза бургаският художникът Георги Динев

Ключови думи: георги динев, художник, графична база, бургас, интервю, графика, изобразително изкуство

- Г-н Динев, кога спря да се ползва активно графичната база в Бургас?

- Самата графика, като техника, загуби популярност през годините. Но когато почина Георги Велков, всичко спря в Графичната база. Това е много специфичен занаят, който не се учи за 3 дни, не се учи и за месеци, а отнема години. Той беше човек с много голям опит, беше дошъл от друга печатарница и после започна да работи в Графичната база. Велков беше „съучастник” при изработването на всяка литография.

- Вие, като човек, който дълги години е бил в Графичната база и дългогодишен председател на Дружеството на бургаските художници - в какво състояние е сградата към момента?

Знаете ли историята на тази грохнала сграда от времето на цар Борис III и кого ще приюти утре?

- След редица наводнения има много влага. Под самата сграда има вода. По какъв начин е реконструирана, когато е превърната в Графична база, не знам. Но винаги е било влажно. По време на социализма повече сякаш не обръщахме внимание на всичко това - създавахме си сами уют и възможност да се работи. Но имаше един момент, когато ремонтираха Морската градина в този район. В този район сложиха високи бордюри на алеите и това се оказа много пагубно за Графичната база, защото водата започна да тече по алеите като река. Пред сградата нямаше бордюри и всичко се изливаше вътре. Освен това, при всеки дъжд покривът течеше, наводняваха се стаите. Мажехме, боядисвахме, поддържахме базата и продължаваше да работи.

- Вие запознат ли сте с проекта за реконструкция?

- Истината е, че не съм, тъй като инициативата вече я пое Националната художествена академия, с което аз лично не съм много съгласен, но тук говорим за споразумения между Академията и Дружеството на художниците. Общината също има своето отношение към цялата ситуация.

Димитър Николов показа проекта за ремонт на Графичната база в Морската градина на Бургас (СНИМКИ)

- Нуждае ли се Бургас от Графична база?

- Абсолютно! Няма никакъв спор по темата. В България останаха много малко такива и по време на моето председателство на Дружеството на бургаските художници имаше един момент, където се направиха опити тази сграда да бъде отнета от нас. Земята да се вземе и да се направи на нещо друго. След това имаше идея да се вземе цялото пространство зад базата и да се построи хотел, наливаха нафта в дърветата, за да могат да ги изсекат и да вдигнат хотела. Тогава обаче спасихме Графичната база - създаде се брожение, писа се, говори се и в крайна сметка остана. Но апетити винаги има и винаги ще има. Мога с гордост да кажа, че това е един от моите приноси към изкуството на Бургас.

- Има ли нещо специфично в тази сграда и в нейното ползване през годините?

- Камъните вътре са много специфични. Те са закупувани от художниците, от Дружестовото, графичната преса е собственост на Дружестовото и тя ще бъде завещана на НХА. По мое време направихме някои шкафове вътре, които са ни вършили работа. Имаше една реконструкция през годините, но след това пак се наводни и така.

- А какво отличава графиката от останалите течения на изобразителното изкуство?

- Това е графична техника, в която може да се използва изключително много цвят. Това е т.нар. „висок печат”. Ще ви разкажа малко повече. Имаме камък с по-особен варовиков състав, който се дълбае само в определени реки в Европа - най-вече в Германия. Върху него се рисува, обработва се. Там, където се рисува с т.нар. литографски туш или молив, то попива, тъй като има мазнина. След това мастилото хваща само там, където е имало рисунка. За да се стигне до това, е нужен добър печатар. Ние му казвахме ундрукер. В света продължават да съществуват такива графични бази, които са с много по-големи камъни, за които е нужна по-голяма преса - повечето са електрически, докато нашата беше ръчна. Тази техника прави хубава връзка между живописта и графиката, защото можеха да се изработват много красиви творби с много повече цвят. Когато човек гледа отдалеч една такава графика, може да си помисли, че е акварел, темпера, живопис. В този смисъл графиката е страхотна техника.

С близо 700 000 лв. търсят кой да ремонтира за филиала на НХА-Бургас Графичната база край плажа

- Какви известни художници и творци са идвали през годините в Графичната база в Бургас?

Тук са идвали страхотни творци. Владимир Гаджович имаше напечатани творби при нас. Много български художници са идвали също. Да не говорим и за Стоян Цанев, който тук правеше литографиите си и участваше после със своите произведения на своите изложби в Япония. Атанас Яранов, Милко Божков - много са. Но тогава имаше печатар.

- Има ли интерес към това изкуство от страна на младите?

- Интерес има, ако се показва изкуството. А в момента то нито има как да се покаже, нито как да се изработи и няма как хората да го припознаят за нещо свое. В изкуството, както в музиката, има възпитателен процес - трябва нещо да се покаже, за да могат хората да го харесат. Когато един човек никога не е слушал класика или рок музика, а само чалга - той ще слуша само чалга. Така е и с тази графична техника.

- НХА сега поема контролът върху Графичната база. Има ли преподаватели, които да могат да предадат това знание на младото поколение?

- Преподаватели има много. Другия човек, който бих казал, че знае повече от мен, е Димо Колибаров. Той е наясно с тази техника много. Бургаският художник Георги Петков също е много способен. Въпросът е, че макар да има хора, които се занимават с това изкуство, те продължават да нямат печатар - някой, който всеотдайно да се наеме с тази нелека задача, в която печалба няма. Единственият вариант е тук да започнат да идват по-сериозни автори, които да подаряват произведенията си.

- Имало ли е изложба на графика през годините?

- Правили сме и не е трудно. Имаме огромен фонд в Галерията и в Дружеството на бургаските художници. Това са графични листи, които има специфичен начин да се експонират. По принцип графиката се съхранява на сухо място, трябва да е сложена хоризонотално. Като всяко нещо си има специфика.