Пролетно надиграване на учители в Айтос

Ключови думи: айтос, учители, хоро

Стотици айтозлии подкрепиха инициативата на СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – Айтос за пролетно надиграване на учителската общност -„Заедно на хорото”. В Деня на Европа, айтоските педагози заложиха на българската идентичност, на традицията и духовната връзка с националната ни култура.

„Основната ни идея е преживявайки много положителни емоции да се почувстваме, и да бъдем част от една общност. Общност, в която всички работим заедно. Това най – естествено би станало чрез нашата, българската култура и танц.“, мотивира идеята на Вапцаровци за Първото пролетно надиграване “Заедно на хорото”, директорът Ирина Вътева.

Училището даде началото на нова традиция за Айтос. За първи път на сцената на площад “Свобода” се надиграваха не професионални танцьори, не танцови клубове, а любители хоротропци от педагогическите колективи на училищата и детските градини в Община Айтос. „Важно е да насърчаваме младото поколение да цени единството и сплотеността. Нека бъдем единни и сплотени не само в трудни времена, но и в ежедневието. Защото само с взаимна подкрепа можем да изградим силно общество. Нашата сила е в единството - когато сме заедно, можем всичко!“, заяви още директорът на СУ „Никола Й. Вапцаров“. 

Публиката беше нетърпелива да усети ритмите и да види своите учители във фолклорния ритуал на обединение, който всеки българин носи в сърцето си. И преди хоротропците да се качат на сцената, водещата Гюлсюм Али по невероятен начин „въведе“ айтозлии в магията, която предстоеше да се случи. „Обичаме този момент в хорото, когато то става едно цяло.

Едно голямо, припкащо и тропащо, толкова българско хоро, в което няма аз и ти, той и тя. Хорото е кръг, то е общност, която сплотява и сближава нас - българите! Преодолява различия, разчупва граници, събужда духа, докосва струните на душата и разпалва огъня на българщината в сърцата ни!“ С талант, Гюлсюм успя да добави към емоцията и възторга от танците на учителите, своите прекрасни песни с фолклорни мотиви.

Айтоските педагози успяха да обърнат ролите. Те бяха на сцената, а учениците им – зрители. Чрез личния си пример показаха на младото поколение, че със сплотеност може да се постигне много. 

Надиграването нямаше конкурсен характер. Всеки колектив имаше възможността да се изяви с индивидуално участие. В паузите между индивидуалните изпълнения, всички участници танцуваха едновременно Еленино хоро, Ръченица, Дайчево хоро, Ширто, Самоковско хоро. Докато накрая, площадът едва побра възторзите и ритмите на едно голямо хоро, на което, до учителите се наредиха много деца и граждани.