Диалектните думи, които вече трудно разбираме
Ето някои овехтели думи, които очевидно няма да са ясни "от раз“ за всеки днешен българин
Всяко време има свой речник, набор от думи, които се разбират от хората, живеещи в съответната епоха. Естествено е някои от тези думи да се използват само в даден регион, също така с времето е нормално употребата им да се разреди, после съвсем да изчезнат от разговорното пространство, да се появят нови. Новите също отначало ще са неясни за по-възрастните (попитайте някоя старица дали пести биткоини или коя версия е нейният уиндоус, отговорът явно ще е доста любопитен!), сетне и те ще овехтеят и т. н. - този процес е постоянен или, казано с по-нова дума, перманентен.
Ето някои овехтели думи, които очевидно няма да са ясни "от раз“ за всеки днешен българин.
Аргасвам – изцапвам дреха с някаква храна, която трудно се почиства и си остава "аргасана“. Най-характерното аргасване е, когато се яде суров домат и той изпръска дрехата.
Бадева – нещо, извършено на вятъра, напразно, нахалост.
Балтия – малка, лека брадва.
Бардук – стомна; бардуче – малка стомничка, обикновено с бардучето изпращали дете за вода.
Брус – точило за коса.
Вария – голям, тежък чук.
Врътòглав – шантав, объркан, лутащ се човек (ако опитаме да спазим логиката, би трябвало да е "вЪртоглав“, от "върти глава“), но в диалектните изрази логиката рядко е на първо място).
Вътък – преждата, нишките, които при тъкане на тъкачен стан чрез совалката се "втъкват“, втъкават в основата на чергата ("черга“ също е стара дума, но да се надяваме, че не е забравена, затова няма да я разясняваме).
Геджур – бъркотия, хаос, неразбория.
Геран – зидан кладенец.
Гръсти – коноп.
Гудя – слагам, поставям.
Джигав – хилав, слаб, "кожа и кости“.
Дзиври – кожени крачоли, вид гамаши.
Долап – ниша в стена, постоянно открит шкаф. Понякога се завесва с перденца.
Дуда – плод на черница; дебела жена.
Евро – болно. И такива смесвания на понятия се случват...
Зейтин – зехтин; понякога така наричат и обикновеното олио. Очевидно названието по този начин на течно масло е пренесено след Илинденското въстание от бежанци от Македония, където поради близостта на Гърция зехтинът явно е бил нещо обичайно.
Катарага – преносима висока стълба, вероятно идва от "катеря“. Замяната на "е“ с "а“ просто улеснява изговарянето.
Клепам – точа селскостопански инструмент, обикновено коса или мотика, чрез удари със специално заострено чукче за клепане.
Климия – част от каруца, която крепи канатите или ритлите. Поставя се диагонално, под ъгъл.
Мравучки – мравки.
Пещник – огнище с отделна пещ. Обикновено на определена височина от пода в помещението под него се оформя празно пространство, където се слагат дърва.
Умеятен – кадърен, способен човек. Очевидно произходът на думата е от глагола "умея“.
Синия – ниска кръгла маса за хранене, софра; около нея семейството седи на ниски столчета, обикновено трикраки. Използвала се в ежедневието, с времето гостите вече се посрещали на съвременните "високи“ маси, които постепенно стават обичайни, а синиите остават в миналото.
Хамкане, амкане – по Сирни заговезни се връзва на конец бяла халва нуга, окачва се на тавана и се върти в широки кръгове. Децата се опитват да отхапят от нея, без да я докосват с ръце, "хамкат“ я. Веселието се получава, защото процесът е доста труден и повечето дечурлига остават само с изцапани и лепнещи лица, което не пречи на всеобщия възторг
