Войната в Иран има потенциал да доведе до световна криза

Погледите отново се приковават в Ормузкия проток, една от главните нефтени магистрали на света.

Ключови думи: Иран, САЩ, Израел, Доналд Тръмп, Бенямин Нетаняху, Корпус на стражите на ислямската революция, корпус на гвардейците на ислямската революция

Конфликтът в Иран, който тлее от 28 февруари, може да се обобщи с четири неща: неизбежен е; тепърва ще ескалира; България няма как да се измъкне от участие в него; има всички възможности да предизвика голяма криза в света. Преди месец, в самото начало на Световното първенство по футбол, когато почти всички очакваха скорошна сделка между Вашингтон и Техеран, „Флагман“ предвиди, че това е илюзия.  

Разцеплението в иранската върхушка, заиграването на иранските тайни служби (наричат се Корпус на стражите на Ислямската революция (КСИР) и притежават и своя армия) на страната на най-войнствената част от елита, нежеланието на Техеран да отстъпи по въпроса за ядреното оръжие превръщаха всяка възможност за споразумение в химера. Днес, след края на Мондиала, фактите потвърждават прогнозата: сделка не просто не се очертава, върви се към пълномащабна война. 

Основната причина е, че никой не иска мир. САЩ и Израел отдавна се готвеха за война. Това бе видно още в края на миналата година, когато все повече американски военни се дислоцираха в региона в очакване на заповед за действие. Предполагаше се, че Америка ще нападне около лятото. Избухналите масови протести в Иран в първите дни на декември завариха Вашингтон и Тел Авив леко неподготвени. Те бяха подценила иранския народ, защото не го включваха в сметките си като важен фактор срещу ислямисткия режим.

Огромните демонстрации, скандиращи името на наследния принц Мохамед-Реза Пахлави, кръстен на баща си, някогашния шах на Иран, принудиха двете столици да се разбързат, за да използват момента на недоволството. В много съкратени срокове САЩ започнаха да придвижват оръжия, муниции, тежка техника, самолетоносачи и подводници към базите си в Персийския залив. За Израел това бе рядка възможност да се използва факта, че на власт в Америка е един от близките съюзници на еврейската държава. Малка пролука от време, в която да се види сметката на режима на аятолласите. Само така би могло да се прекъснат всякакви финансови и военни доставки към създадените от Иран терористични организации и режими в региона: „Хизбула“, Хамас“ и хусите в Йемен, които денонощно тероризират жителите на Израел. 

От друга страна – Иран за нищо на света не би се разделил с въпросните проксита и с идеята да създаде ядрена бомба, която би му служила като щит при собствените външни попълзновения и срещу всякакви чужди посегателства. В това отношение най-ярък за ислямистите в Техеран е примерът на Северна Корея. Режимът на фамилия Ким оцелява в не особено приятелския към него свят благодарение основно на ядрената бомба. Освен това Иран не вижда себе си като поредната страна, преклонила глава пред САЩ чрез някакви си сделки. Той се смята за регионална сила, която изнася към света ислямски революции, и би искал всички да го възприемат в такава светлина. Възможно ли е при това положение да се постигне сделка? Не!

Дали Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху наистина са вярвали, че като форсират войната от въздуха, ще получат и подкрепа на иранския народ на терен, не е много ясно. Факт е обаче, че в един момент американският президент даде заден ход и си направи вид, че искрено се стреми към мир. Ескалацията беше временно забавена с началото на Световното първенство по футбол. Бойните действия се възобновиха непосредствено около края му. Започната неочаквано и без пряк повод от страна на Иран, войната в началото поставяше САЩ в ролята на агресор в очите на част от световното мнение. 

За г-н Тръмп, който постоянно изтъква колко много световни войни е прекратил, а и искрено се надява на Нобелова награда за мир, бе неприемливо да го възприемат като такъв. Трябваше му известно време, в което театрално да се симулират мирни преговори, на които Иран да бъде подхлъзнат, за да даде сам повод за война. Точно това се и случи. 

Вторият и трети ешелон ислямисти, които се добраха случайно до властта (след точковите убийства на основните лидери на Иран още през февруари-март), не можаха да си поделят управлението и се разцепиха на два лагера. От едната страна застанаха хората от обкръжението на новия диктатор Моджтаба Хаменеи, за който не е ясно дали е жив или мъртъв, понеже не се е появявал пред публика от месеци. Това е на практика иранското духовенство. От другата се озова т. нар. цивилно ръководство. Тук са основно политиците на изборни длъжности, с уговорката, че в Иран изборите са фарс тъй като на тях се допускат само верни на ислямската диктатура лица. Във втория лагер са например Мохамед-Багер Галибаф, говорител (председател) на парламента, и президентът Масуд Пезешкиан. 

Най-главната структура в Иран, въпросният КСИР, зае страната на първия лагер. В неговите ръце са и иранските медии. От много време по тях могат да се чуят всякакви закани, дори със смърт, срещу Пезешкиан-Галибаф и привържениците им. Подобна „революционна“ ситуация, в която върхушката се е хванала за гушите, там не е имало от 1979 година, когато ислямистите завзеха властта.

17 юли 2026 г. Иран бомбардира американска военна база в Йордания. Един американски войник бе убит, двама са ранени.

Но пък всичко това дава възможност на Доналд Тръмп вече да аргументира действията си по-убедително: „Искахме сделка, те не пожелаха да се откажат от ядреното оръжие. Зъл ислямистки режим не може да притежава оръжие за масово унищожение. Затова трябва да ги накажем“ Подобен наратив върши работа за световното обществено мнение. Имаме класическа политическа маневра. 

От няколко дни САЩ засилиха бомбардировките по Иран. Той започна да изстрелва ракети към близките монархии, където има американски бази. Това все още не е пълноценна война, но дните до избухването ѝ се броят на пръсти. Според последни данни, в Иран подготвят сценарий за нахлуване в Кувейт с цел пленяване на колкото се може повече американски войници. Самият Кувейт вече обвини Иран, че е атакувал цивилната инфраструктура – електроцентрали, водни съоръжения и нефтени обекти.

В България темата също става актуална, защото и САЩ, и управляващите в София, дадоха да се разбере, че страната няма как да остане извън предстоящата голяма война. Американците поискаха летище „Безмер“ за логистична база за самолетите-цистерни. Министър-председателят Румен Радев е принуден да действа театрално. Той няма как да откаже на Вашингтон, най-малкото, защото е американски възпитаник, но и по простата причина, че България не разполага с никакви лостове за маневриране. Пред публиката го играе резервиран към използването на българска територия за нападения в Близкия изток. Затова вкарва решението за гласуване в парламента. Там депутатите му ще го подкрепят твърдо. Геополитиката не търпи сантименти.

Първото действие на конфликта от февруари-март ни подсказва до какви последици би могло да доведе голяма война в Иран. Тогава цените на нефта полетяха до небесата и това даде леко отражение и върху стоките в магазините. Този път обаче може да се направи обосновано предположение, че светът е изправен пред ценови шок. Нарушаването в доставките на нефт неминуемо ще се отрази и върху всичко останало по веригата, чак до базовата кошница в супермаркета.

Бъдещата голяма война в Иран обаче има и втори план, който големите медии, до една гравитиращи около либерал-глобалисткото политбюро в Давос, умишлено оставят встрани. Сериозен икономически колапс би имал непредвидими последици за някои европейски страни (най-вече в Западна Европа), които структурите, създадени от всеизвестните давоски милиардери (НПО-та и подчинени правителства), съвсем съзнателно пълнят с пришълци от Азия и Африка, за да изпълняват повелите на либерал-глобалистката идеология. Тези хора до голяма степен живеят от помощи и в жилища, издържани от обикновените данъкоплатци. Кризата би опразнила всякакви фондове. Как ще реагират тези милиони хора, чужди на европейските ценности, ако останат без редовно получаваните в момента продоволствия, е интересен въпрос.

Доналд Тръмп и републиканската върхушка в САЩ неведнъж са повтаряли, че тяхна важна задача е да освободят Европа от давоските елити, за да я върнат към изконните ѝ християнски ценности. Това бе вписано и в Стратегията за национална сигурност, публикувана във Вашингтон на 4 декември 2025 година. Г-н Тръмп неведнъж е повтарял в профила си в „Трут соушъл“ кодовите думи „бях избран точно навреме“. Той, разбира се, никога не си е помислял да нападне Западна Европа, за да прогони политиците, спуснати там от 80-90-годишните давоски бизнесмени. Достатъчно му е да предизвика мащабна криза, която би свършила тази работа и без война.