Защо, как и кога САЩ ще унищожат Европейския съюз

САЩ и ЕС: Единият е излишен.

Ключови думи: САЩ, Гренландия, ЕС, Доналд Тръмп, Китай

За разлика от първия мандат на Доналд Тръмп, който бе едновременно катастрофа, но и полезен опит, вторият вече даде достатъчно заявки, че е много по-ефективен и
решителен. Между 2017 и 2020 г. той не успя, а до известна степен не му и позволиха, да прочисти дори държавния апарат от всички онези, които спъваха още в зародиш всяко негово начинание. Този път не просто чистката у дома бе извършена светкавично, но г-н Тръмп вече гледа навън, за да „почиства“ и там. Неговата характерна откровеност не оставя съмнение къде са насочени главните му усилия.

Той не крие, че не се интересува от зелена сделка, а от нефт, много нефт, който лично да разпределя. Затова най-големият резервоар на петрол в света Венецуела бе набързо подчинена. Следващата му цел е Европа. На 4 декември бе публикувана Стратегията за национална сигурност на САЩ. Извън огромното пространство, заделено там за Западното полукълбо, в документа съвсем ясно е посочен основният идеологически враг на Америка: Европейският съюз. Според текста, тази организация е по-главен ситуационен противник дори от Китай, който си остава крайното предизвикателство пред САЩ.

„Нашите елити неправилно прецениха готовността на Америка да носи завинаги световни тежести, в които американският народ не виждаше връзка с националния интерес. [...] Те заложиха изключително погрешно и разрушително на глобализма и така наречената „свободна търговия“, които унищожиха средната класа и индустриалната база, от която зависи американското икономическо и военно превъзходство. Те позволиха на съюзниците и партньорите да прехвърлят разходите за отбрана върху американския народ, а понякога и да ни въвлекат в конфликти. Те обвързаха американската политика с мрежа от международни институции, някои от които са водени от откровени антиамериканци, а също от глобализъм, чиято цел е да разруши суверенитета на отделните държави“ – това пише още в увода на Стратегията.

По-нататък следва пасаж, в който ясно е посочено, че целта на САЩ е „да подкрепим нашите съюзници в опазването на свободата и сигурността на Европа, като същевременно възстановим цивилизационното самочувствие и западната идентичност на Стария континент“. Авторите на Стратегията заявяват, че за САЩ „основната политическа единица в света е и ще остане националната държава“. В тази връзка те отбелязват, че „ерата на масовата миграция приключи“. В следващите редове примката около Европейския съюз се затяга още повече: „Кого една държава допуска през своите граници – в какво количество и откъде – неизбежно определя бъдещето на тази нация. [...] През цялата история суверенните държави са забранявали неконтролираната миграция и са предоставяли гражданство твърде рядко, и то на чужденци, които е трябвало да отговарят на строги критерии.

[...] В определени страни масовата миграция е натоварила вътрешните ресурси, увеличила е насилието и другите престъпления, отслабила е социалното сближаване, изкривила е пазарите на труда и е подкопала национална сигурност. [...] Континентална Европа губи дела си в световния БВП – от 25% през 1990 г. до 14% днес – отчасти поради национални и транснационални регулации, които подкопават креативността и трудолюбието. Но този икономически упадък е засенчен от реалната и по-сурова перспектива за цивилизационно заличаване. По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейностите на Европейския съюз и други транснационални организации, които разрушават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, спада на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие. Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или дори по-малко.

Поради това далеч не е очевидно дали някои европейски държави ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници. [...] Искаме Европа да остане европейска, да си възвърне цивилизационното самочувствие и да се откаже от неуспешната си политика на регулаторното задушаване. [...] Не само че не можем да си позволим да отписваме Европа – това би било саморазрушително за целите на тази Стратегия. Американската дипломация трябва да продължи да отстоява истинската демокрация и свобода на изразяване и то безкомпромисно. [...] Нашата цел трябва да бъде да помогнем на Европа да коригира сегашната си траектория. [...] Държим да работим със съюзени страни, които искат да възстановят предишното си величие.

Но в дългосрочен план е повече от вероятно, че най-късно до няколко десетилетия някои членове на НАТО ще станат в мнозинството си неевропейски. Поради това е открит въпросът дали те ще гледат на мястото си в света или на съюза си със Съединените щати по същия начин, както онези, които някога са подписали устава на НАТО. Нашата политика за Европа следва да даде приоритет на: възстановяване на условията за стабилност в Европа; даване на възможност на Европа да стъпи на собствените си крака и да функционира като група от обединени суверенни държави; култивиране на съпротива срещу настоящата траектория на Европа в рамките на европейските нации“.

Тези толкова откровени пасажи буквално крещят, че целта на САЩ е Европейският съюз да бъде приключен. Последните изречения съобщават, че Америка ще се погрижи за това. Целият текст на Стратегията пък внушава, че всичко трябва да се случи много бързо, защото за Вашингтон няма време, тъй като му предстои да се заеме с крайната си цел: Китай. Тоест, имаме ясно обозначен враг; изпълнител, комуто е отредено да го унищожи; и ориентировъчен срок за изпълнение. Остава да разсъждаваме как ще бъде постигнато това и защо логиката сочи, че България ще има важна роля в предстоящите събития.

След като загубиха властта в САЩ, единствената инфраструктура на либерал-глобалистите днес остава Брюксел и управляваните от там подчинили се държави. Ако не смятаме командния идеологически център в Давос, където редовно се събират всеизвестните 80-90-годишни застаряващи милиардери, за да проконтролират спуснатите от тях политици из цяла Европа, именно Брюксел е последният център, който все още провежда идеологията на този строй. Тя стъпва върху две основни носещи конструкции: мултикултурализъм и политика на идентичностите. Първата има за цел да омеша етническия състав в Европа в пихтиеста маса, подходяща да доведе до обезсмисляне и последващо закриване на националните държави. Втората помага на този процес, като разбива отвътре монолитните етнически общества на малки групички по полов, сексуален и всякакъв друг признак, за да се отнемат съпротивителните сили на отделните народи.

Европейският съюз не винаги е бил подвластен на либерал-глобализма. Той е превзет от Давос в края на 80-е години на миналия век, когато начело в някои западноевропейски държави вече се забелязват фигури, минали през икономическите структури, притежавани от милиардерите от Давос. Процесът е официализиран през 1993 година с Договора от Маастрихт, който премахва от дотогавашното име Европейска икономическа общност думата „икономическа“. Това е важен сигнал, че е решено да се върви от свободна организация към централизирана структура. В крайна сметка през 2009 година Договорът от Лисабон окончателно преименува Европейската общност на още по-тясното Европейски съюз, което вече не оставя никакво съмнение, че окончателната цел е единна европейска държава.

Ироничното тук е, че в повечето държави членки никога не е провеждан дебат дали техните населения искат точно това, нито дали са съгласни с пътя, по който целта ще се постига. Никой никога не е питал и българите дали, след като исторически скоро са се отърсили от една тиранична идеология – комунизма, искат да живеят в мега държава с друга подобна – либерал-глобализма. Но и самите населения изглежда не са чувствали подобна необходимост, защото до голяма степен те приеха с ентусиазъм новия строй. Защото в Давос се бяха погрижили да го украсят лъскаво и бляскаво в обещания за „Европа без граници“, „един континент – един дом“, „свободата да се събудиш в една държава, а да обядваш в друга“, „Европа на възможностите“, „учи, работи и мечтай навсякъде“, „твоята класна стая е целият континент“, „общо бъдеще, в което природата и технологиите си подават ръка“, „най-успешният мирен проект в историята на човечеството“

Всеизвестните 80-90-годишни милиардери се бяха постарали никъде сред тези постулати, повтаряни всекидневно, точно както кухите лозунги на комунизма, да не се забелязват нито милиони мигранти, нито 72 пола, нито мечтите на старците за единна държава с общо диктаторско правителство начело. През 2020 г. давоските идеолози трябва да са били толкова сигурни, че чрез ковид ще успеят да постигнат крайната си цел, щом позволиха на Клаус Шваб, когото бяха извели пред прожекторите като лице на групата им, да разкрие публично в книга тайните им планове. Тя се нарича „Великото зануляване“ и бе издадена в съавторството на Шваб и Тиери Малре от „Форум пъблишинг“. Въпреки огромното количество непеота, финансирани от Давос, томчето никога не бе пуснато в България.

„Кога ще можем да се върнем към нормалния си живот. Казано накратко – никога. Животът никога няма да се върне към начупеното състояние на нормалността, което доминираше до кризата“, реди там Шваб. Признавайки, че при някои хора това „велико зануляване“ може да предизвика носталгия и опити да се възвърне нормалността от миналото, Шваб настоява: „Това няма да се случи, защото вече няма да има как да се случи!“

Ето и как разкрива присъдата, която заедно с останалите милиардери са издали на отделните страни: „Неспособността на правителствата на националните държави да се преборят с дълбоко вкоренените заболявания на обществата и икономиките ще улесни риска, както това се е случвало през цялата история на човечеството, рецидивът на заболяването да повлече след себе си огромни сътресения, конфликти и революции. Наш дълг е да хванем бика за рогата. Пандемията ни дава този шанс. Това е малка пролука от възможности, размишления и решения, чрез които да разрушим нашия стар свят. Ако демокрацията и глобализацията се разширяват, няма да остане място за националните държави. Всичко ще се решава от независима група от експерти, неотчитащи се на никого, и не само в медицината, зад които трябва да стоят със социална отговорност глобалните корпорации“.

Единна световна държава, начело с диктаторско правителство, което не се отчита пред никого; въведена медицинска диктатура; хора, стиснати в менгемето на корпорациите... Ковид не постигна нищо от това. Народите не се вдигнаха на кървави метежи срещу безкрайните задължителни ваксинации, за да могат насред касапницата милиардерите да излязат с харта за закриване на държавите, която послушните им правителства и виделите се в безизходица населения да приемат. Ето го обяснението защо на 24 февруари 2022 г., буквално в деня, в който Русия нахлу в Украйна, ковид изведнъж спря да е страшен, а медиите от кръга около Давос (това са повечето частни телевизии и издания на континента), които повтаряха денонощно „ваксинация или смърт“, зарязаха тази тема и рязко насочиха поглед към Украйна в очакване световната касапница да тръгне от там.

Човек трябва да е бил сляп и глух, за да не се усъмни, че китайското заболяване и руското нахлуване са елементи от един и същи таен план за взривяване на целия свят и потапянето му в кръв. Владимир Путин и Клаус Шваб никога не са крили приятелските си отношения. Двамата редовно си гостуваха един на друг по форумите, които всеки от тях организираше. За четирите години убийства в Украйна г-н Шваб нито веднъж не изрази дори съжаление за войната, камо ли да отправи укор към този, който я започна.

Разкривайки прибързано чрез „Великото зануляване“ всички тайни планове на своите възрастни събратя в Давос — след като те не се осъществиха — г-н Шваб изведнъж се превърна в токсичен за тях. Неговият образ се подмяташе като карикатура из социалните мрежи, което нанасяше сериозни имиджови вреди на кръжеца от шушукащи в швейцарски курорт. Те трябваше да се отърват от него. През юни 2024 г. на американския вестник „Да Уолстрийт джърнъл“ бе подхвърлена анонимка, че 86-годишният Шваб е допускал сексуален тормоз, дискриминация и пренебрежително отношение към жени, а бременните сред тях насила е уволнявал от работа.

Веднага след статията срещу него започна вътрешно разследване. То не установи нарушения, а и никой не е очаквал това, но помогна Клаус Шваб постепенно да бъде отстранен от политбюрото на либерал-глобализма. През април 2025 г. Той бе принуден да подаде оставка от борда на директорите на Световния икономически форум в Давос, който иначе — поне по документи — уж бе създал сам през 1971 г. като своя частна фирма. Кръжецът от Давос се освободи от знаковата си фигура в името на крайната цел, която остана непроменена.

Как може да изглежда унищожаването на ЕС, за да бъде то достатъчно ефективно и безалтернативно? Най-ефективният начин да се разбере това е ако се поставим в кожата на добър политтехнолог от малките отдели в Държавния департамент на САЩ, който е получил задача да обмисли съответна стратегия за действие. Атаката срещу Брюксел не може да е директна – това би било твърде грубо и би обединило континента срещу Америка. Вместо това логиката диктува, че САЩ ще действат едновременно от няколко фронта, комбинирайки видими и невидими удари, за да разкъсат тъканта на либерал-глобалисткия съюз отвътре и отвън. Това е класическа хибридна стратегия: отвличане на вниманието с един ясен за всички проблем, докато подмолните сили работят в сенките на другия.

Първата операция е очаквана и предсказуема, вероятно ще дойде от север – Дания и Гренландия. Г-н Тръмп още от първия си мандат не криеше интереса към този огромен остров, богат на минерали, стратегическо местоположение и потенциал за контрол над Арктика. След бързия успех във Венецуела той изглежда решен да премине от реторика към действие. Гренландия е автономна територия на Дания, но и ключов елемент в европейската солидарност. Макар островът някога да проведе референдум и да напусна тогавашната Европейска икономическа общност, днешният ЕС продължава да го смята за неразривна тъкан от своята цялост.

Откъсването му от Дания ще разсея Брюксел към този далечен проблем, ще го принуди да реагира на криза, която е извън континенталните му граници. Това ще тества солидарността между държавите. Колцина от тях ще са готови да помогнат ефективно на Копенхаген или на Нуук (столицата на Гренландия, която почти никой не е чувал)? Франция и Германия, водещите либерал-глобалистки сили в ЕС, ще изпратят ли свои войници да се бият срещу САЩ? Дали отдалеченият датски проблем ще развълнува сериозно Португалия и Испания? Не е нужно човек да е учил политология, за да стигне и сам до лесните отговори.

Никой няма да е готов да рискува собственото си добруване, да разклати обществата си, и без друго наелектризирани от масовата миграция, за нещо, което ще му изглежда като „датски проблем“. Разколът ще се появи много бързо, а ЕС ще се окаже парализиран и загубил доверие. Докато този видим удар отвлича вниманието, вторият – невидимият – по логичен път трябва да дойде от най-неочаквано място. Коя част от Европа г-н Тръмп винаги е възприемал по-положително и гледа към нея с надежда? Това е т. нар. Нова Европа, бившите комунистически страни.

За Вашингтон те са естествени съюзници, защото провиждат в днешния либерал-глобализъм поредната тоталитарна идеология, водеща континента към катастрофа – подобна на съветския модел, който ги е задушавал десетилетия. САЩ биха ги използвали, за да ударят смъртоносно Брюксел, но не биха ги подставили по начин да станат уязвими.

Именно тук България може да се окаже ключов играч, защото по случайност се намира в период, който всеки политически технолог не би пропуснал да използва. Страната е задължена да унищожи националната си валута, за да въвежда чужда, срещу която огромната част от населението е против. Този момент сам по себе си изглежда интегриран в усилията на САЩ против Брюксел. А и „Флагман“ вече описа достатъчно подробно вероятния сценарий на предстоящите събития.

Имаме очакване за многостранен удар – забележим от Гренландия, невидим откъм Източна Европа. Той трябва да се случи бързо, вероятно в рамките на следващите седмици. Поне това внушава Стратегията за национална сигурност на САЩ, а и общата реторика, идваща откъм администрацията на Доналд Тръмп. Познавайки маниера му на действие, американският президент не би позволил документа да види бял свят, ако едновременно с него не е бил разработен и конкретен план за действие.

Според Стратегията предстоящите събития са не само геополитическа необходимост, но те трябва да доведат и до пълна идеологическа победа. В текста на документа достатъчно ясно е посочено, че Америка не се нуждае от разплут съюз, включващ всяка запетая в Европа. Тя иска малка, но ефективна коалиция от самостоятелни държави, които да са ѝ полезни по пътя към крайната цел: Китай. ЕС, за създаването на чийто предшественик, Европейската икономическа общност, преди 69 години САЩ бяха вдъхновител, вече се е превърнал в пречка, която трябва да се премахне.