Лютеницата загуби битката за буркана: Ето коя зимнина българите правят най-често

Ключови думи: зимнина, лютеница, компоти, туршия, домашна зимнина, Тренд, буркани, кисело зеле, домашни продукти, българска кухня, зимнина България, традиции, пазар Краснодар

Лютеницата може да е един от най-разпознаваемите символи на българската домашна кухня, но когато дойде време за пълнене на бурканите, тя остава едва на трето място. Пред нея са компотите и туршиите. Това показва национално проучване на „Тренд“, проведено през 2020 г., което продължава да дава една от най-подробните картини за отношението на българите към домашната зимнина. Според него 55% от пълнолетните българи сами приготвят продукти за студените месеци, а 43% не го правят.

Сред хората, които затварят буркани, абсолютният първенец е компотът - 48% посочват именно него сред зимнината, която приготвят. Туршиите са непосредствено след тях с 46%. Едва тогава идва групата на лютеницата, кьопоолуто, айвара и лютиката с 30%, а киселото зеле е посочено от 28%.

Така един от големите митове на българската кухня получава любопитен статистически обрат. Лютеницата е продуктът, който най-често свързваме със семейното печене на чушки, огромната тава и дългото бъркане край огъня, но в реалния домашен килер компотът се оказва по-масов.

Самото проучване на „Тренд“ е проведено между 29 август и 5 септември 2020 г. по поръчка на в. „24 часа“ чрез интервюта лице в лице с 1008 души на възраст над 18 години. Затова тези числа не трябва да бъдат представяни като нова статистика за 2026 г. Те по-скоро показват колко дълбоко е била вкоренена традицията непосредствено преди настоящото десетилетие и дават база за сравнение с променящия се начин на живот.

Флагман.бг публикува още през 2020 г. резултатите от същото изследване, според което повече от половината българи продължават сами да приготвят зимнина. Данните показват и отчетлива разлика между столицата и останалата част на страната. В София само 33% от анкетираните заявяват, че затварят буркани за зимата.

Разликата става още по-видима при домашното производство като цяло. 81% от живеещите в селата посочват, че участват в отглеждането или приготвянето на домашни продукти. Важно уточнение е, че този процент не се отнася само до зимнината и не включва автоматично всички малки градове, както понякога се цитира.

Възрастта също има значение. С увеличаването ѝ расте делът на хората, които участват в отглеждането на продукция и приготвянето на храна у дома. За по-възрастните поколения бурканите са част от годишния ритъм - реколта, печене, варене, стерилизиране и подреждане в мазето. За по-младите градски семейства подобна дейност по-често се превръща в събитие за свободния ден, връщане към семейна рецепта или търсене на вкус, който не намират в магазина.

Причините българите да държат на домашната храна също са показателни. В проучването 83% от анкетираните заявяват, че смятат домашно приготвените продукти за по-качествени от тези в магазина. 81% ги предпочитат, защото знаят какво съдържат, а 76% ги свързват с вкуса от детството. За близо две трети има и чисто финансов мотив - според тях домашното приготвяне излиза по-евтино.

Тъкмо последният аргумент днес става все по-спорен. Цените на качествените зеленчуци, захарта, бурканите, капачките и енергията променят сметката, особено когато продуктите не идват от собствена градина. Флагман.бг показа още през есента на 2024 г., че на бургаския пазар „Краснодар“ домашната туршия вече може да излезе солено за семейния бюджет. Това превръща зимнината от задължителен начин за запасяване в избор, при който вкусът и доверието в продуктите често са по-силен мотив от икономията.

Въпреки това бурканът далеч не е изчезнал от българския дом. Всяка есен пазарите отново се пълнят с камби, зеле, моркови, домати и чушки, а търсенето показва, че традицията продължава да има своето място. През октомври 2024 г. производители и търговци на пазара „Краснодар“ отново отчетоха активно търсене на продукти за компоти, туршии и кисело зеле.

Променя се по-скоро отношението към зимнината. За поколенията, израснали през социализма и 90-те години, пълният килер е бил форма на сигурност и съществена помощ за семейния бюджет. В големия град днес той все повече носи друго значение - домашен вкус, семейна рецепта, контрол върху продуктите и усещане за традиция.

И ако някой очаква лютеницата безапелационно да е начело на тази традиция, цифрите предлагат малка изненада. Българинът може да я нарича кралицата на зимната трапеза, но когато стигне до броя на затворените буркани, компотът и туршията я оставят на третото място.