Мръсните кампанийни похвати дълго бяха запазена марка на кръговете около Борисов, сега ги използва новата власт

Липсва човечност в тази кампания, трябва да се върнем към политическия разговор, каза политическият анализатор Наталия Димитрова в интервю пред Флагман.бг

Ключови думи: Наталия Димитрова, президентски избори, Илияна Йотова, Андрей Гюров, Румен Радев

Президентската кампания още не е навлязла в същинската си фаза, но политическият тон вече е изострен, а вместо дебат за идеи публичното пространство все по-често се изпълва с взаимни обвинения, компромати и персонални атаки. Какво ще бъде истинското разделение на предстоящия вот, може ли президентският избор да се превърне в оценка за управлението на Румен Радев и „Прогресивна България“, къде ще отидат гласовете на ГЕРБ и има ли някой извън основните кандидати, способен да промени политическата картина?

По тези въпроси Флагман.бг разговаря с Наталия Димитрова - анализатор, дългогодишен политически PR експерт, преминал през не една предизборна кампания от вътрешната страна на политическия процес.

-Г-жо Димитрова, влизаме в една доста необичайна кампания. Спомняте ли си последните президентски избори да са започвали с толкова груб и кален тон?

- Честно казано, не си спомням последна президентска кампания, която да е започвала толкова грубо. В същото време тези похвати не са непознати - виждали сме ги и в предишни кампании. Спомняме си цели серии от записи, представяни като своеобразен доказателствен материал срещу политически опоненти, включително срещу „Продължаваме промяната“ за периода на участието им в предходни управления. Имало е и множество опити за очерняне и унижаване на политически противници. Дълги години подобен подход се свързваше по-скоро с определени кръгове около Борисов, но сега виждаме, че и новата власт се възползва от вече създадени мрежи и механизми. Това е неприятно, защото в крайна сметка не е полезно нито за кандидатите, нито за хората, които следят кампанията, нито за гражданите, които трябва да направят своя избор.

Регистрираха се 28 кандидатпрезидентски двойки, което само по себе си изглежда като своеобразен рекорд за тези избори. Но въпросът е какво ще чуем от тях. Това, от което всъщност се нуждаем, са отговори на много по-сериозни въпроси, свързани със сигурността на държавата, с личната сигурност и спокойствието на всеки български гражданин.

- Ще успеем ли изобщо да чуем идеи в тази кампания, или през цялото време ще слушаме обвинения, които двата основни политически лагера си разменят?

- На мен ми се иска да чуем истински послания, защото това е необходимо, за да могат гражданите да направят информиран избор. През последните години наблюдаваме много тежко разделение в обществото и сериозно изостряне на отношенията между привържениците на различни партии и политически идеи. Смятам, че това, което най-много ни липсва, за да може обществото да върви напред, особено в толкова сложна политическа ситуация и в Европа, и в света, е да намерим поне най-малкия общ знаменател. Всяко общество има нужда от някакво базово съгласие, от обща посока поне по отношение на начина, по който иска да се развива и да се справя със сложните ситуации. За мен е изключително важно да се върнем на масата на политическия разговор и политическия дебат.

Казвала съм го и в други интервюта - липсва ми човечност в тази кампания, както ми липсваше и в някои от предишните. Кампанията трябва да върне във фокуса си това, което интересува всеки избирател. Последните седмици са изключително турбулентни - имаме проблеми с горивата, натиск от цените, започна учебната година, която традиционно е сериозно финансово натоварване за семействата. Това трябва да бъде адресирано от кандидатите. Разбира се, президентската институция в България има ограничени правомощия. Президентът разполага с много по-малко възможности от правителството и парламента да влияе пряко върху тези процеси. България е парламентарна република. Но една от основните роли на президента и на самата президентска институция е да бъде обединителна. Именно в тази част от дейността на държавния глава трябва да чуем много ясно посланията на кандидатите.

- Коя според Вас ще бъде основната разделителна линия на тези избори - вътрешната политика, отношението към ЕС и НАТО, войната в Украйна, икономиката или нещо друго?

- Според мен има две основни линии, по които трябва да чуем ясни отговори. Едната, разбира се, е външната политика. Имаме кандидат за президент, който едновременно е действащ президент - Илияна Йотова. Това създава изключително интересна политическа ситуация. В парламента в същото време имаме политическа сила с пълно мнозинство, каквото отдавна не сме виждали в България. От една страна това положение на пръв поглед помага на Илияна Йотова, която е и действащ държавен глава, и кандидат за нов мандат. Тя получава подкрепата на политическата сила, която в момента управлява страната, както и лично на Румен Радев. Това би трябвало да й осигурява сериозна политическа подкрепа.

От друга страна обаче президентът трябва да бъде и коректив. А ситуацията, в която се намираме сега, изглежда като концентрация на огромна част от властта в ръцете на една политическа сила. Според мен подобна концентрация не е полезна за държавата, защото президентът трябва едновременно да бъде обединител и да изпълнява ролята си на коректив на изпълнителната власт.

От тази гледна точка другата кандидатпрезидентска двойка - Андрей Гюров и Георги Кандев - изглежда като възможност за различен център и за подобен коректив. Г-н Гюров, по време на служебното правителство, което оглавяваше, показа, че може да води сериозна политика - и външна, и вътрешна - и че може да заема позиции по важни обществени процеси. Затова ще бъде важно да чуем ясно позициите и на тези две двойки, както, разбира се, и на всички останали участници в президентската кампания.

Едната голяма тема е сигурността - защитата на критичната инфраструктура, сигурността по границите на България, ролята ни като част от Европейския съюз и НАТО. Виждате, че на последните форуми на НАТО и ЕС се обръща особено сериозно внимание на източния фланг и именно на региона, в който се намира България. Все повече се говори за укрепването на тази част от Европа. Другата голяма линия е вътрешнополитическа. В момент, в който правителството предприема определени мерки или прокарва важни решения, президентът трябва да бъде способен чрез правомощията си, включително правото на вето, да поставя въпроси, да предизвиква дебат и да връща вниманието върху решения, които според него не са достатъчно балансирани. Когато една политическа сила концентрира много власт, винаги съществува опасност да започне да взема решения, които не отчитат достатъчно останалите гледни точки. Точно тогава ролята на институционалните корективи става още по-важна.

- Може ли президентският вот да бъде възприет и като своеобразен референдум за кабинета - като вот на доверие или недоверие към управлението?

- При всички положения това ще бъде своеобразен стрес-тест на системата. Румен Радев много рано и съвсем недвусмислено подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова. Това стана още на етап, когато не знаехме името на кандидата за вицепрезидент. Вотът със сигурност ще бъде тест за това дали „Прогресивна България“ продължава да получава толкова сериозна подкрепа, след като вече няколко месеца управлява държавата. Всичко това ще се случва и в контекста на предстоящия бюджет, за който вече започва сериозен разговор.

От другата страна изборите ще бъдат много сериозен тест и за опозицията - дали тя е способна да се консолидира около онзи най-малък общ знаменател, за който говорихме. В случая това в голяма степен е геополитическата ориентация на държавата. По тази линия двойката Гюров - Кандев изглежда доста по-ясно позиционирана и категорична като алтернатива. Така че със сигурност ще видим своеобразно преброяване на тежестта на различните политически общности.

Следващият въпрос е дали двойките, които към този момент изглеждат като основни участници в състезанието, ще успеят да генерират подкрепа и извън твърдите общности и партии, които вече са застанали зад тях. Това вероятно ще бъде по-трудната задача за Гюров и Кандев, ако направим една съвсем груба математическа сметка на подкрепящите ги политически сили. И тук за мен най-интересният въпрос е какво ще се случи с избирателите на ГЕРБ. Те традиционно са позиционирани по-скоро в център-дясното пространство. Самото наименование „Граждани за европейско развитие на България“ предполага, че става дума за избиратели с проевропейско политическо мислене.

Затова повтарям - големият въпрос е какво ще направят избирателите на ГЕРБ. Не бива да пропускаме и електората на ДПС и различните формации, които се появиха след разделенията там. В смесените райони говорим за солидна маса от хора. При частта около АПС по-скоро може да се предполага подкрепа за Илияна Йотова, ако съдим по поведението им при последните избори, но към този момент няма ясно публично заявена позиция и те не са особено активни в президентския процес.

- Как виждате участието на „Възраждане“ с двойката Костадин Костадинов - Петър Волгин? Може ли тази кандидатура да разшири подкрепата им?

- Според мен част от досегашната реторика на „Възраждане“ започва да се изчерпва. Свиването на вота им е свързано и с това, че много дълго време заявяваха определени позиции и обещаваха какво ще направят, когато станат първа политическа сила или когато получат повече влияние в парламента. Нека се опитаме да изброим пет конкретни неща, които „Възраждане“ са постигнали през последните пет години. Аз лично, като човек, който е бил одоста близо до политическия процес, трудно бих могла да изброя такива.

Това, което със сигурност внесоха, е една изключително груба реторика на парламентарната трибуна, говорене, което според мен често стига до реч на омразата, и постоянно конфронтиране. Известно време това работеше, особено в началото на войната в Украйна. Тогава периодът беше много тежък, много хора изпитваха безпокойство и страх от това какво предстои, и подобна реторика намираше почва. Според мен „Възраждане“ не успяха да превърнат политическото си влияние в достатъчно конкретни решения и политики, които след това да покажат на своите избиратели като резултат. Затова не смятам, че кандидатурата на Костадинов и Волгин сама по себе си ще промени това. Мисля също, че дългото изчакване преди обявяването на кандидатурата вероятно беше опит да се концентрира внимание и прожекторът отново да бъде насочен към тях. На този етап не изглежда това да е постигнало някакъв особено силен ефект.

Ще бъде интересен дебатът в този сектор на политическата палитра, защото там има доста играчи. Много от тях имат агресивно политическо поведение, кресливи са, ако мога да използвам тази малко по-груба дума, и са много активни в публичното пространство.Очаквам да чуя какво ще предложат като реални политики, но на този етап не вярвам да направят някакъв голям пробив.

- На тези избори виждаме и немалко колоритни кандидатури, част от които демонстрират доста необичайно публично поведение. Способен ли е някой от тези кандидати да разбърка картите?

- При 28 регистрирани двойки и толкова кратка кампания ще ни бъде трудно дори да запомним имената на част от кандидатите. И го казвам без никаква ирония, като човек, който професионално се занимава с политически процеси. Наистина не мога да си обясня този толкова голям интерес към президентските избори точно сега. Не си спомням да сме имали толкова много кандидати. Една немалка част от тях изглеждат доста необичайно, макар че винаги сме имали кандидати на ръба на политическия шарж. Виждали сме това и когато Луна беше кандидат за президент. Такива кандидатури не са нещо напълно ново и при някои от тях мотивите трудно могат да бъдат разчетени от чисто политическа гледна точка. Но има и хора с напълно сериозна човешка и професионална биография, които просто нямат политическа биография. И точно при тях също не разбирам напълно мотивите. Вероятно, ако имаме възможност да ги чуем повече по време на кампанията, ще стане интересно и ще можем да разберем защо са решили да участват.

На този етап обаче не виждам сред тези кандидатури някой, който да има потенциал да направи голям пробив. За мен по-интересно ще бъде как ще се развие кандидатурата на Иван Христанов - и като потенциал, и най-вече като послания. Той беше част от служебното правителство на Андрей Гюров и двамата работеха заедно. Христанов беше един от по-разпознаваемите министри и имаше сериозна популярност, включително в социалните мрежи.Той започна кампанията си активно. Виждаме билбордове, виждаме го в медиите. За мен ще бъде интересно какви послания ще развие и в каква посока ще се движи неговата кандидатура.Не очаквам някакъв драматичен пробив. По-интересното за мен е какво ще се случи, ако изборите стигнат до балотаж - накъде ще се насочат хората, които на първия тур са подкрепили Христанов и останалите кандидати извън двете основни ядра. Именно вторият тур може да покаже много ясно къде реално се намират различните групи избиратели и какви са техните политически приоритети.