Красива метафора е, че човекът е Бог в развитие, единствено човешката духовност е безсмъртна

Ако изкуственият интелект помогне за процъфтяване на нисшите ни вибрации, на чалгата и алчността, ще е поредната съдбовна грешка, казва писателят акад. Владимир Зарев

Ключови думи: Владимир Зарев, Иисус Христос, Изкуствен интелект, война, Спасител

Думите на мъдреца Ваклуш Толев, че човекът е Бог в развитие са красива метафора, каза в ексклузивно интервю за Флагман.БГ акад. Владимир Зарев. Най-известният съвременен български писател в Европа и САЩ обясни, че за да се превърне в най-висшето същество, човекът трябва не само да усъвършенства себе си, но и да добие властта да бъде непрекъснато творящ, да поражда целостта на Битието, да изгражда света и движението на живота.

Според него, ако Изкуственият интелект увеличи материалното в живота, ако ни освободи време за продължаващото опростачване, за процъфтяване на нисшите ни вибрации, на чалгата и развитието на нашата алчност, ще се превърне в поредната съдбовна грешка в човешкото съществуване.

Измежду романите му особено място заема епичната семейна сага "Битието", "Изходът", "Законът". Действието в романите се открива през 1890 г. и завършва в наши дни. Трилогията е преведена на немски език и вече има няколко издания в Австрия и Германия.

Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди "Иван Вазов" и "Елин Пелин". През 2017 г. той бе удостоен и с Държавната награда "Св. Паисий Хилендарски", а през 2019 г. получи от президента орден "Стара планина" - първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН. 

Сериалът „Дървото на живота“ е екранизация по неговия роман „Битието“.

-„Разруха“ ви превърна в може би най-известния българин в Германия и в почти цяла Европа. В „Панорама“ наскоро споделихте, че „И аз слязох“ е най-мечтаният Ви роман и разказахте за сън, след който сте добили смелост да пишете за Иисус Христос от първо лице. Може ли тогава да се каже, че идеята за тази книга се е появила свише, т.е. ви е нашепната от света на ангелите? Моля ви да разкажете съня си!

-През пролетта на миналата година бях болен и в една влажна, неприветна нощ сънувах, че трябва да напиша своята книга за Иисус Христос от Назарет. В живота почти не са ми се случвали подобни езотерични преживявания и на сутринта се събудих объркан, някак дълбоко смутен. Всъщност изведнъж осъзнах, че аз винаги съм искал да докосна тази съдбовна тема, но непрекъснато съм отлагал, защото се боях, че разказът ми неминуемо ще съдържа някои еретични моменти, че той не може, а и е безсмислено да повтори четирите канонични евангелия. А върху драматичното житие на Иисус Христос, върху неговия чутовен подвиг аз съм разсъждавал още в младостта си. Още във втората част на епичната си фамилна сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“ аз имам важно есе, в което се опитвам да разплета сложното отношение на бог Йехова към властта и защо Той предизвиква страданието на Сина си на Кръста.   

-Твърдите, че чрез жертвата на своя Син, Бог променя властовата система, като заменя насилието и подчинението с любовта, а кръстът вече не е символ на страданието, а на прошката и на закрилата. 

-В този роман аз се опитах да отговоря на три най-важни въпроса, които ме измъчваха и вдъхновяваха още от моето юношество и младостта ми. Първо... по каква тайнствена причина сказанието за Иисус е живо и продължава да вълнува хората, да стои в тяхното съзнание и в душите им повече от две хиляди години? Отговорът е привидно прост: защото Спасителят избира Страданието на Кръста пред Чудото да се спаси. Още на Тайната вечеря Иисус предрича, че някой ще го предаде, следователно още тогава Той има възможността да се скрие, да се спаси. По-късно в Гетсиманската градина, осъзнавайки своята печална съдба, изпаднал в тревожна скръб Той произнася думите: „Господи, ако е възможно нека ме отмине тази чаша...“, ала добавя: „Но нека бъде Твоята воля“. По-късно на Кръста, когато войниците наквасват  устните му с оцет и подигравателно подвикват: „Ако си Бог, освободи се и слез от кръста“, Иисус мълчи, приема посегателството над Неговата божественост, търпи изтезанието, разтърсващото, непосилно страдание, защото осъзнава дълбинния смисъл на своето съществуване и на своя ужасяващ край. В това отношение много важна е ролята на Юда. Ако беше спасил Христос, ако не го беше предал на фарисеите за тридесет сребърника, той всъщност щеше да го погуби, да изличи неговото свято учение и да го предаде на забравата. Да покрие делото му със забрава. 

Вторият въпрос, който ме измъчваше с години беше... защо Бог изпраща на Земята едновременно Бог, но и Човек? За да установи своята власт, Той би могъл да проводи на нашата планета Ангел или да изпрати само Бог, или само Човек. По каква тайнствена, носеща огромното послание на Неговия промисъл причина Той избира това чудно, почти невъзможно двуединство? 

В желанието си да постигне своята власт над Човека Бог е някак прекалено суров, понякога дори жесток. Разочарован от натрупаните без мяра грехове на хората, Той изпраща потопа и почти изличава човешкия род, сам, чрез Себе си, Той унищожава Содом и Гомор, наказва Давид за греха му да преброи народа си като избива седемдесет хиляди евреи. Мисълта ми е, че в желанието да установи властта си над Човека, Бог се отнася с хората чрез насилие, ала насилието е инструмент груб и повърхностен, то ни сродява с подчинението, но не ни дарява с обич, не ни обвързва с обичта, не поражда любов. 

И тук с някаква сладостна възхита аз предричам появата на Иисус  Христос от Назарет. Със своя чутовен подвиг на Кръста Спасителят всъщност изкупува цялата възможна вина, натрупалите се безмерно грехове, вината на хората към Бога, но и вината на Бог към Човека. На Кръста ще бъдат разпънати едновременно Човекът, но и Богът, с пронизващите клинове ще бъде прикован Човекът, но и Богът, жестокото, непосилно страдание ще претърпи Човекът, но и Богът. Разпятието сякаш е обмененото послание между Човека и Бога, взаимното осъждане, ала и взаимната им прошка. Чрез страданието на Кръста Бого-човекът ще изкупи цялата възможна взаимна вина и от тук насетне Бог ще постига властта си по неочаквано нов начин, чрез обичта ни, чрез нашата отправена към Него, но и към всеки от нас любов! Това е съвършен, неизпробван до този момент механизъм на Властта!
             
-Добре, а кой е третият най-важен въпрос?
 
-Той е защо евреите не познават в Иисус Христос своя нов месия, който те търпеливо очакват от столетия. И отговорът според мен е отново в тайния замисъл на Бог, чрез нарастващата, проникваща по целия свят вяра в Иисус Христос Бог просто заменя своя все пак малък народ с изградената във вековете Христова църква, съзнателно заменя еврейския народ с цялото човечество!   

-Човекът прощава на Бог и обратното, но защо повече от две хилядолетия след разпятието, все още властва омразата и на власт е този, който е алчен, лъжлив, крадлив и корумпиран?

 -Живеем в грозен, преувеличено материален свят, който сякаш има две основни, определящи битието ни ценности... властта и парите. Тя дава огромна свобода и възможността на човека да печели, да прави чрез нея парите. Те пък дават на човека неизразима свобода и могъща власт. Страшното е, че за да запази натрупаните всевластни пари, човек трябва непрестанното да ги умножава, а това означава непрестанно да мисли, да работи за тях... Така постепенно той се превръща в роб на своята свобода. Апостол Павел е казал: „Никой от вас нищо няма да отнесе от тази земя, защото никой от вас нищо не е донесъл на нея“. Спасението е в духовността, в човешката духовност... тя единствено е безсмъртна.

-Богословът Ваклуш Толев казваше, че човекът е Бог в развитие. Съдбата или Небесата ни поставят на пътя много премеждия, а някои твърдят, че с нашите действия модулираме бъдещето. Мистиците повтарят, че след всяка неуспешна мисия на земята човешката душа преминава през чистилище, където се готви за следващ живот, но църквата ни е категорична – прераждане няма. А може ли тогава само за един живот човек да се превърне в Бог, ако неговата майка не е Дева Мария?
 
-Убеден съм, че тези думи Толев ги е споделил като красива метафора. За да се превърне в Бог човекът трябва не само да усъвършенства себе си, но и да добие силата, ще употребя по-точната дума, трябва да добие властта да бъде непрекъснато творящ, да поражда целостта на Битието, да изгражда света и движението на живота.

-По „Панорама“ водещият Бойко Василев припомни думите ви, че антихристът е в Интернет. Тогава какво е Изкуственият интелект – неговият говорител ли? 

-Изкуственият интелект ще добие смисъл за Човека, за Човечеството, ако той ни освободи от много натоварващи, отнемащи енергията ни начинания, от грубия физически труд и ни даде време и възможности да се вмислим в себе си и да повишим своята духовност. Ако той увеличи материалното в живота, ако ни освободи време за продължаващото опростачване, за процъфтяване на нисшите ни вибрации, на чалгата и развитието на нашата алчност, той ще се превърне в поредната съдбовна грешка в човешкото съществуване.

-Вместо в ерата на любовта, живеем във време на войни. Народите в бившия СССР са като Каин и Авел, а тези, чиито предци търсеха обетованата земя и още чакат обещания им Спасител, безжалостно изтребват палестинци, сирийци. Американци и китайци пък воюват засега само с мита и под въпрос е хегемонията на долара. Почитателите на конспиративните теории пък все повече бълнуват за електронни пари и абсолютен контрол върху съзнанието. Те повтарят, че бунтарите ще гладуват. Може ли наистина животът ни да се превърне в такъв кошмар?

-Най-ужасното, най-унищожителното и глупавото, което може да се случи в човешкия живот, е войната. Въпреки своята помитаща унищожителност, въпреки безмерните жертви и страдания, войните не са решили нито един човешки проблем. Напротив... освен руини и болка те оставят същите проблеми. А що се отнася до конспиративните теории, породени от най-богатите и загубили всякаква хуманност хора, те наистина се стремят по всякакъв начин да превърнат човечеството в безлична тълпа, да постигнат и утвърдят беса на властта си над човека, над човешкия разум.

-Вярваме в чудеса и чакаме Спасителят да ни избави от това, което сами си причиняваме. Какво трябва да направят хората, за да се освободят от адската сила на пороците, които ги заробват?

-Ще се повторя, но единственият начин човек да се спаси е като се върне в духовността си, в своето истинско бъдеще, в своята мъничка вечност. И ако това се случи хората ще могат реално да се обединят срещу истеричната алчност, срещу порочните амбиции на най-богатите и овластените да ни превърнат в стадо, ще съумеят да се противопоставят на проникващото в живота ни зло.  

-Писателят Йордан Вълчев в "Две изречения за Иисус Христос" пише, че последните думи на Спасителя на кръста „Елои, елои, лама савахтани“ на езика на прабългарите означавали "Ела, ела, Боже на новия живот“ (на възкресението), а не „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“. Възможно ли е думите на Николай Колев-Мичмана, че Господ е българин, да не са само една хубава фраза?

-Освен голям писател, Йордан Вълчев беше и виден родолюбец, той виждаше навсякъде в древната история намесата на прабългарите в световните събития. Склонен съм да му вярвам, че на кръста Спасителят е произнесъл знаменитата фраза: „Ела, ела, Боже на новия живот“, защото точно гордата Му мъченическа смърт поражда „новия живот“... „смертию смерть поправ“! 

Що се отнася до пределно емоционалния и изпълнен с възторг възглас на Николай Колев – Мичмана ще добавя само, че Бог не може да е българин, американец, французин или немец, Той е Бог на всеки един от нас и на цялото човечество!