БОТАШ води „Булгаргаз“ към фалит. ПП и кабинета на Гълъб Донев ни вкараха в капан

Като в параграф 22 се сме с този договор, който БОТАШ не може да промени лесно, защото и там си имат прокуратура и съд и шефът на компанията ще трябва да обяснява защо е разралил толкова изгодна сделка, обясни Жечо Станков

Ключови думи: Гълъб Донев, новини, ПП-ДБ, БОТАШ, Булгаргаз, новини

Държавната компания "Булгаргаз" е във фактическа несъстоятелност заради резервирания капацитет в Турция и единственият начин да се подобри състоянието е да се осигурят доставки на евтин природен газ от производител и дружеството да възвърне значителна част от загубения си пазарен дял у нас, заяви в интервю за Mediapool енергийният министър на ГЕРБ Жечо Станков.

Като в параграф 22 се сме с този договор, който БОТАШ не може да промени лесно, защото и там си имат прокуратура и съд и шефът на компанията ще трябва да обяснява защо е разралил толкова изгодна сделка, обяснява той сложността на казуса.

- Г-н Станков, разговаряхте с турския си колега Алпарслан Байрактар преди седмица в Баку за злополучното споразумение за резервирания капацитет за газови доставки в Турция, който не ползваме. Дали сте си срок до 2 май да се разгледат вариантите то да стане работещо. Какво всъщност да очакваме след тази дата?

- Важното, което свършихме в Баку, беше ясно да покажем, че за българската страна този договор създава повече трудности, отколкото възможности. Той ни дава право да доставим в Турция газ, да го продадем на БОТАШ на терминала за втечнен газ, а тя да ни го продаде на входната точка с България. Това че не ползваме капацитета означава финансова тежест за "Булгаргаз" от 177 млн. долара годишно и загуба за 2024 г. от 280 млн. лв. Без да искам да звучи политически, но докато ГЕРБ управляваше, дружеството беше стабилно с печалба между 30 и 64 млн. лв. Но това, което се случи по време на колегите от "Продължаваме промяната" е, че загубата днес надхвърля 280 млн. лв.

- Договорът с БОТАШ беше подписан при енергийния министър Росен Христов от кабинета на президента Румен Радев. Какво общо имат от "Продължаваме промяната"?

- А как се стигна реално до самия договор? Защото колегите от "Промяната", след неизпълнението от руска страна на доставките по договор и след като "Булгаргаз" имаше договорени други доставки, те ги блокираха и създадоха предпоставка да се действа панически. И служебното правителство - не знам в паника или друго, подписаха договор, който обрича "Булгаргаз" на финансов колапс?

- Какви се ходовете сега, сред като предшественикът ви Владимир Малинов обяви търгове за преотстъпване на този капацитет, но никой не прояви интерес?

- Никой не се яви на този търг, защото, ако прекарате газа през алтернативни маршрути, ще намерите цени до 3 пъти по-ниски от по този маршрут. Затова и с господин Байрактар се разбрахме да търсим вариант, в който и двете страни да са по-добре поставени в споразумението, отколкото в момента.

- Какво означава това?

- Първо трябва да обсъдим нещата на техническо ниво. Защото и предходните министри имаха мандата да преговарят, но резултатът е нулев. Като в плаващи пясъци сме.

Представете си - вие сте сключили с мен изключително изгоден договор за вас. Няма да искате да влошите позицията си. Виждайки, че съм отчаян, ще искате още повече да я подобрите, пак за моя сметка. Така че нещата не са добри. Но аз съм амбициозен човек.

Именно в тази връзка и с колегата Делян Добрев на визитата си в Щатите търсихме възможност за доставки на газ на атрактивни цени, които да могат да компенсират донякъде тази висока цена за капацитета в Турция.

- Значи вие сте емисарите, за които говори президентът, че са търсили втечнен газ в САЩ?

- Да. Защото единственият начин за решаване на проблема е да се натовари този капацитет с газ на атрактивна цена. Та в тази връзка търсим възможности, но нещата не изглеждат добре. Защото е налице и казусът с това, че сме резервирали 1.8 млрд. куб. м годишно, а физически можем да внесем 1.3 млрд. куб. м. И остатъчният половин милиард куб. м допълнително вдига таксата от сегашните вече 9.60 долара за куб. м до 15-16 долара като се пресметне цената за реалния капацитет. А при спиране на войната в Украйна и нормализиране на борсовите цени в едни момент може да стане така, че таксата за капацитета да надхвърли цената на газа. Разбирате ли в какъв нонсенс сме?

- Вариантът е да се постигне дългосрочен договор с производител за доставки в Турция на добра цена. И може би тези 500 млн. куб. м извън възможностите за внос у нас, които и без това трябва да продаваме на Турция на терминалите, да оставяме на БОТАШ да ги реализира на свои пазари?

- Търсим всички възможности. Но турската страна по никакъв начин не трябва да бъде корена за това, което се е случило назад във времето. Българската страна е тази, която е подписала неизгоден за нея договор. Защото имаме договор за 1 млрд. кубика от Азербайджан, още 1 млрд. куб. м капацитет на терминала в Александруполис и изведнъж още 1.8 млрд. куб. м приз БОТАШ. Общо 3.8 млрд. куб. м при консумация в страната от 2.8 млрд. куб. м и пазарен дял на "Булгаргаз" от 50-60% от тези общи количества.

С други думи, "Булгаргаз" има три пъти повече капацитет, отколкото въобще му трябва, а това е разход. Сега, като не поръчваме карга, поне Комисията за енергийно и водно регулиране не вкарва разхода в цената на битовите потребители. Но това не означава, че не са ощетени българските граждани, защото средствата на "Булгаргаз" изтичат, вместо да плащат данъци и средствата да отидат за нови пътища, водопроводи, канализации и така нататък.

- За да подобрим параметрите на договора, искат ли нещо от нас турците?

- В момента нямаме нещо нещо сложено на масата, затова очаквам първо на техническо ниво да се изяснят детайлите. Но всеки следващ ден поставя "Булгаргаз" във все по-лошо финансово състояние, а това е едно от дружествата, което гарантира енергийната сигурност на страната. В крайна сметка трябва да намерим вариант, защото "Булгаргаз" е във фактическа несъстоятелност, ако щете.

- Ами, в нашия форум вече имаше предложение дружеството да се обяви във фалит – няма правоприемник и страна по договора и се решава проблемът. Това вариант ли е?

- Трябва да разгледаме всички възможни решения. Но да се поставим и в техните обувки. Ако изпълнителният директор на БОТАШ промени една перфектна сделка и намали печалбата на дружеството си, нали там също си имат прокуратура, съд и всичко останало? Нали той трябва да даде обяснение?

- Колко пък да е перфектна сделка, по която ние не плащаме от девет месеца? И въобще, този дълг, който вие казахте, че е станал 250 млн. долара, как ще бъде урегулиран, ако се стигне до предоговаряне на сделката?

- Това, че ние не плащаме към момента не отменя нашето задължение и не отменя и тяхната възможност да си поискат парите. Затова се притеснявам – това тежи много с всеки изминал ден. Затова си поставихме 2 май като дата. Дали дотогава ще има някакъв конкретен резултат, ми е трудно да кажа. Зависи от техническите екипи на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" – те трябва да предложат варианти и да се намери най-оптималният вариант. Защото имаме право един път да го отворим договора, нямаме възможност да го отваряме 100 пъти.

- Може ли да се намали срокът и да не е 13 години? Това беше сред изпратените миналата година искания.

- Ако вие сте подписала договор за 13 години, който ще доведе до приходи от 2.2 млрд. милиарда, готова ли сте да го намалите 10 или на 6, или 5? Вие ще търсите 2.2 млрд.

- Ами ако няма да ги получа изобщо, а мога да оползотворя стоящия празен и неплащан капацитет, вероятно е по-разумно да търся гъвкав вариант, в който ще получа все пак някакви пари.

- Какво да ви кажа!? Просто много, много трудна ситуация. Възложил съм на юристите да гледат детайлите, но изключително съм притеснен от това нещо.

Неслучайно като председател на временната парламентарна комисия за БОТАШ в парламента попитах Росен Христов: Добре, кажи ми каква е била генералната идея - какво са искали да направят? Защото в доклада пред Министерския съвет за договора има неща, които не отговарят на истината. Но така и не можах да получи отговор: Ето, това беше идеята!

- Да се върнем на "Булгаргаз" и тежкото му финансово състояние. Бяхте казали, че ще се вземат мерки за оздравяването на дружеството, какви може да са те?

- Търсим ги. Вариант е да се осигурят доставка на газ на още по-конкурентни цени. Но виждате волатилността на пазара в момента.

- С търговци няма да стане, трябва производител.

- На борсовите пазари трудно можеш да търсиш фиксирана или гъвкава цена. Оздравяването би било възможно с търсене на по голям пазарен дял на "Булгаргаз", което би се случило с по-добра цена, за да се реализира по-голяма печалба, която да покрива загубите по договора с БОТАШ. Но дори и да успеем да върнем дружеството на годишна печалба от 63 млн. лв. от вътрешния пазар, тези 177 млн. долара пак не можем да ги наваксаме. Разбирате ли, в един параграф 22 сме.

- Преди време беше даден бюджетен заем на "Булгаргаз" от 800 млн. лв? Вариант ли е отново през бюджета или през собственика на дружеството – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), да се осигури свеж финансов ресурс? Защото в това финасово състояние не виждам иначе как е възможен договор с производител?

- Именно "Продължаваме промяната" дадоха тези 800 милиона, за да си продължим да си купуваме руския газ, който уж спряха, от посредници на поне 30% по-висока цена. Докладът на комисията "БОТАШ", показва над 7000 сделки на "Булгаргаз", с които дружеството е влязло в дисбаланс и се е наложило да продава на загуба.

При управлението на ГЕРБ "Булгаргаз" събираше от всички бъдещи клиенти заявки за следващата година и правеше същите заявки по договорите, които имаше. През 2015 г са доставени 28 млн. куб. м и толкова са продадени от дружеството. А през 2024 г. са продали едва 17 млн. МВтч. Двойно е паднал пазарният дял на "Булгаргаз", което основно се дължи на неконкурентен подход и управление през последните 2-3 години. Съвкупността от договора с БОТАШ и всичко, което направиха и колегите от ПП. И в момента едно дружество, което държеше 80-90 до 95% пазарен дял на територията на страната, изнасяше включително и търгуваше със съседни държави, е поставено на колене.

- Да се върнем на въпроса виждате ли финансовата инжекция като опция за заздравяването на "Булгаргаз"?

- Държавните помощи, знаете, се нотифицират пред Европейската комисия. А когато имаш едно доказано предприятие в затруднено положение като "Булгаргаз", нотификация на държавна помощ е почти невъзможна, освен ако ти не инжектираш средства, за да затвориш дружеството. В капан сме, дори да искаме да помогнем.

- Другият щекотлив въпрос е задължението от 1 юли тази година вече да няма квоти за производство на ток за домакинствата. И не регулаторът, а Министерски съвет да определи базова цена, която ако е под борсовата, битовите потребители да получават компенсация, а ако е над, доставчиците на ток да връщат разликата от сметката за ток във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Работите ли вече по определянето на тази базова цена, енергийният регулатор ще участва ли и принципът като при сегашната прогнозна пазарна ли ще е?

- Естествено, че ще търсим подкрепата на колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране. Проведох срещи също и с крайните снабдители, защото Националната електрическа компания губи функцията си на обществен доставчик. Това означава, че електроснабдителните дружества в определени моменти от годината ще се нуждаят от 700- 800 млн. лв., за да могат да закупят енергията от свободния пазар и да я доставят на бита, а ще си получат средствата след периодите на фактуриране и за заплащане на сметките.

Говорили сме и с ББР дали може да подпомогне процеса, но сумата е наистина огромна дори за държавната банка. Търсим решение и в предоговарянето с Еврокомисията на Плана за възстановяване и устойчивост. Може би до края на месеца ще имаме някаква ясна структурирана идея.

Но когато ГЕРБ залагаше либерализацията на пазара за бита в своя план цената за домакинствата беше 108 лв./МВтч, а средната борсова цена - 76 лв. Това щеше да доведе до 30% падане на сметките на домакинствата при либерализация по начина, който тогава предложихме.

Когато планът за възстановяване беше внесен в ЕК, пазарната цена на тока беше 495 лв. Това означава 5 пъти вдигане сметката на домакинствата. Вие бихте ли подали либерализацията си още като реформа при това положение? Най-логичното, което аз бих направил, е директно да изкарам тази реформа от плана и да кажа: Това не може да се случи. Не е правилно да се случва, защото ние трябва да пазим битовите потребители.

- Но борсовите цени днес изобщо не са такива, а в следващите месеци ще паднат още заради тока от вода и слънце.

- Да, има успокояване, но средната цена за миналата година е 200 лв. при 138 лв. цена за домакинствата. За тази година се очаква да е около 212 лв./МВтч, но ние сме подготвени за всички сценарии с ФСЕС и сме си направили сметката колко пари и при какви прогнози биха били необходими. Държавата ще се намеси, за да не се наложи домакинствата да плащат повече от това, което са плащали преди физическата либерализация.

Макар че в дългосрочен план не мисля, че е справедливо държавата да компенсира собствениците на къщи на 3, 4, 5 етажа, с басейни, сауни и т.н.

- Е, от колко време се говори, че трябва подпомагане само за енергийно бедните и уязвимите, обсъждаха се различни цени с прагове на потребление. И нищо!

- В момента енергийно бедните са защитени чрез цената и аз лично няма да допусна флуктуации на пазара на електроенергия да ударят по джоба българските домакинства.

- Въпросът е дали фондът ще има достатъчно налични средства за компенсации?

- Разиграли сме различни сценарии и фондът е ликвиден. Нямаме проблем да се поемат тези разходи, без към този момент да се налага да се въвеждат някакви други задължения към обществото или нещо друго по сметката.

- А възможно ли е базовата цена на тока за бита да е по-висока от действащата в момента определена от регулатора?

- Тук разчитаме на експертизата на КЕВР и аз се радвам, че г-н Младеновки оглави комисията. И след работата на Иван Иванов, с огромни благодарности за нея, имаме още по-голяма сигурност, че информацията, която Министерският съвет ще получи (за базовата цена - б.а.) ще бъде акуратна.

И ако приемем сегашната цена от 138 лв./МВтч за базова, това ще означава, че ако домакинство с мегаватчас потребление получи сметка от 276 лв., то ще плати 138 лв. на доставчика, а останалите 138 лв. дружеството ще си ги получи директно от ФСЕС. Схемата е проиграхме при изплащането на държавната помощ за останалите без електрозахранване по Коледа домакинства.

- А след първи януари догодина, когато вече трябва да е свободен пазарът, пак ли ще се прилага същата схема?

- Това зависи на първо място от волатилността на цените. Ааз съм на мнение, че българската държава трябва да продължи защитния механизъм дотогава, докогато не се върнем в позицията, в която, ако домакинствата 2021 година са плащали 108 лв./МВтч, а при чисто пазарни цени, щяха да плащат 76 лв.. Чак тогава да бъдат развързани цените, за да може битовият потребител да понесе позитива на по-ниските цени на борсата.

Дали АЕЦ в момента по решение на КЕВР ще предостави ток на 65 лв. в микса на цената или ще продаде на борсата за 200 лв. и част от средствата ще възстанови във ФСЕС като свръх печалба, а те ще отидат компенсиране - става въпрос за едни и същи средства.

- Тоест, таванът на цените на производителите на ток, над който ще им се изземат приходите, остава? А какво мислите за идеята на предшественика ви за намаляване на тавана на цените на ВЕИ централите?

- Заварих тази идея, но след като направихме баланса с господин Червенкондев (председателят на ФСЕС – б.а.), видяхме, че това не е необходимо, защото няма да доведе до значителен приход във фонда, а може да застраши изпълнението на целите ни за енергия от възобновяеми източници.Създаде се работна група за следващия компенсаторен механизъм за небитовите потребители при високи цени на електроенергията след изтичането в края на март на последния такъв. Ясно ли е вече какъв ще е той?

Колегите се срещат всяка седмица и говорят по варианти за автоматично задействане на такъв механизъм. Това, което аз си представям, е както като слагаме горна граница, над която компенсираме, да има долна граница, под която да се възстановяват средства от страна на нестопанските потребители във ФСЕС.

Но най-големият проблем, който поставих на еврокомисаря по енергетика Йоргенсен, че ако погледнете картата на Европа, ще видите как между Унгария, Австрия, Словакия като с нож е отрязано. И цените от Унгария, Румъния, България, Гърция са на моменти дори в пъти, не с 10-20-30 евро, по-високи в сравнение с тези в Централна и Западна Европа. А изобщо не може да става дума за сравнение със северните държави, където цената на моменти граничи с нулата на база 24-часово потребление.

Затова трябва да продължим да отстояваме пред Европа да предвиди както средства за повишаване на свързаността на регионите, което ще реши проблема, не може да се случи от днес за утре, така и да се намери вариант, по който цените да се изравнят.Тесните места по мрежата трябва да бъдат отстранени и затова с колегите от Гърция, Унгария, Румъния търсим нови връзки за евтина електроенергия.

Имаме меморандум за т.нар. Зелен коридор от Азербайджан с подводен кабел в Черно море, за който се прави предпроектни проучвания, частично излиза в България, Румъния и след това продължава към Унгария. Там съм задействал процедура пред Министерски съвет, за да може да се включим с 20 процента в предпроектното проучване, за да видим стойност и изпълнение.

Но другото, което на мен ми се стори още по-бързо като реализация - като двата коридора са абсолютно неконкурентни един друг, а паралелни за изпълнение, е отново през Азербайджан, Грузия, Турция до България и това е сключеното преди дни споразумение в Баку. Голямата част от инфраструктурата съществува и за надграждането ѝ предстои среща в София на ниво заместник-министри, в която от българска страна ще участва Ива Петрова. Ще се включат и електроенергийните системни оператори, за да се уточнят къде са тесните места по мрежата. Идеята е за постепенно надграждане на капацитета.

- Няма ли да станат прекомерни инвестициите, които трябва да се налеят в тези проекти Как ще ги осигурят държавните дружества?

- Ние не трябва да изпускаме възможността да се присъединим към всеки един от проектите, който в момента се развива. Както газови, така и електро, защото знаете, че след като се направят предпроектни проучвания, не всички стигат до финално изпълнение. Но пък хубавото е, че всички проекти, които виждам в момента на масата като зелени електрически коридори, било то сухопътен, било то подводен, като Вертикален газов коридор, ако щете като разширение на газовата връзка с Гърция, са все неща, които не заобикалят България.

Всеки един нов проект носи нови приходи на страната. Електроенергийният и газовият оператори не бяха съсипани в последните 4 години, както "Булгаргаз", така че са финансово стабилни. И аз съм сигурен, че БЕХ първоначално ще се включи в предпроектното проучване за офшорния кабел, но впоследствие мястото на компанията, ако се стигне до финално инвестиционно решение, ще се заеме от ЕСО, която да участва както в офшорни коридор, така и в този наземния, който минава през Турция. Така че аз съм убеден в това, че всеки един такъв проект, не само че няма да постави дружествата във финансово по-лошо състояние, а напротив - ще ги заздрави финансово.

- Но при Вертикалния газов коридор България е единствената, която инвестира в разширяването на връзките си с Гърция и Румъния. Нито гърци, нито румънци, нито словаци, нито молдовци, нито унгарци правят нещо, защото пазарните им тестове не са показали търговски интерес. Да не окажем с неоползотворен капацитет като този в Турция?

- Необвързващият пазарен тест у нас е показал 50 процента повишаване на капацитета, не само заради спиране на доставките на газ през Украйна, но и заради обръщане на газовия поток от юг на север. Потенциалът, извън газовите терминали в Гърция, са по-ниските мрежови такси там в сравнение с това, което имаме с БОТАШ. А и Южният газов коридор ще повиши капацитета си с близо милиард кубика.

С Вертикалния газов коридор ще имаме 50% покачване на капацитета на входна точка от Гърция от 2.3 на 3.6 млрд. куб. м, а на изходна точка с Румъния да стане 10 млрд. кубика.

- Но "Ай Си Джи Би" нищо не прави за увеличавана на капацитета на своята връзка с Гърция, как ще се натовари новият капацитет към Румъния?

- И в Баку, и сега на форума в Делфи директно подканих собствениците на дружеството да инвестират 10 млн. евро за измервателни уреди, които да вдигнат капацитета на газопровода от сегашните 3.5 млрд. куб. м на 5 млрд. годишно. Като се увеличи капацитетът, операторът ще може да свали тарифите си и така ще има интерес.

И вземем входните точки от Странджа-Малкочлар, "Ай Си Джи Би" и Кулата-Сидирокастро, вече десетте милиарда на изход с Румъния са нещо, което да можем да оптимизираме още повече с разширението на газовото хранилище. И можем не само да предоставим услугата транзитиране газа, но и да дадем шанс и за съхранение на местна територия. Мисля, че не само, че си запазваме мястото като незаобиколим фактор, а го бетонираме дългосрочно. 

Източник: Медиапул