И на общинско ниво пазарът на труда забавя ход

Ключови думи: Бизнес ЮГ, БсТПП, пазар на труда

През 2023 г. пост-ковид експанзията на пазара на труда се забавя в повечето части на страната. Над 2/3 от общините така и не успяха да възстановят заетостта от годините преди пандемията – от една страна поради негативните демографски процеси, от друга поради хроничната вече неспособност на сектори като туризма да намерят нови кадри, въпреки високото търсене. Някои райони, най-отчетливо индустриалните, успяват да създават нова заетост.

Най-голям е броят на наетите по трудово и служебно правоотношение в столицата – 782 хиляди души, следвана от Пловдив със 144 хиляди души и Варна със 126 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, спрямо 82 година по-рано а тези с под 2000 – 133, или малко под  половината от всички. Очаквано предвид голямото им население, всички общини в челните двадесет са областни центрове.

Относителният дял на наетите е белег за активността и динамичността на местните пазари на труда. Отнесен към населението на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), най-голям е делът на наетите в малки индустриални общини –  Сопот (93%), Девня (92%), Челопеч (91%), като  високите дялове отразяват обстоятелството, че те привличат много работна сила от съседни общини. Челната петица се допълва от енергийния център Раднево (75%) и столицата (71%). В цели 102 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както относително ниска икономическа активност и слаби местни пазари на труда, така и влиянието на близки силни икономически центрове.

Тъй като възстановяването на пазара на труда от ефекта на Ковид-кризата изглежда приключило, поне във водещите общински икономики, си струва да сравним и наетите с броя им през 2019 г. – рекордна за пазара на труда на много места. В 180 общини има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-2,5 хиляди работещи), Несебър (-2,4 хиляди работещи), Петрич (-2,2 хиляди работещи), Хасково и Бургас (по -2 хиляди работещи). По всичко личи, че спадовете са свързани най-вече с неспособността на туристическия бранш да възстанови заетостта си до предкризисните нива. При много от по-малките и застарели общини тях причините за свиването на броя на наетите са най-вече демографски, в резултат на бързото намаление на населението в трудоспособна възраст и високата смъртност през пандемията.

Значителен брой общини са увеличили броя на поддържаните  работни места, като през 2023 г. в сравнението с 2019 г. на първо място излиза Столична община, с 14 хиляди допълнителни наети лица. С по-сериозна експанзия са и няколко малки индустриални общини  – Раковски, Родопи, Марица, Божурище – които добавят между 1,5 и 2 хиляди допълнителни работни места. Налице са няколко клъстера от общини с ръст на броя на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в кризата бяха по-слаби, а търсенето на труд далеч надминава предлагането, което означава че тенденцията към разширяване на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика

Източник: Инфобизнес