„Топлофикация“ осъжда болна, докато била на лечение в Раднево

Автор: Илонка ИВАНОВА, снимки Добромир ДОСКАЧАРОВ


Ако Русанка и Валентина не ни бяха показали документи, на които е написана диагнозата им, никога нямаше да се сетим, че разговаряме с две болни жени. Облечени чисто и спретнато, усмихнати, сърдечни, дори с червило на устните, сложено в наша чест (вижте видеоинтервюто ни с тях). Русанка е с параноидна шизофрения, а Валентина само с шизофрения. Двете се запознали в болницата в Раднево и се сприятелили. Валентина била изписана по-рано и се прибрала в родното си село Кости. Русанка останала повече. Двете имат еднаква съдба. Като научили, че са болни, съпрузите им поискали развод. И тръгнали да си търсят щастието другаде. На Русанка даже й било взето детето и тя го вижда на няколко месеца. Сега момчето е на 15 години и в редките случаи, когато отива при него, то се отдръпва като попарено, а нея я боли...Иска да го вижда по-често. Иска да й идва на гости. Иска и бившият съпруг да се поинтересува как е, да я посети, да й помогне. Но той не идва и това я разстройва още повече.

Разстройват я и съседите. Казват ми „лудоооооооо“. Не смея да изляза на терасата и започват обидите, оплаква се тя. Деца подвикват подире й, по-кротките съседи я гледат само изпод вежди. Никой не й казва една добра дума. Никой не я пита как е. Никой не й протяга ръка за помощ, пък било тази помощ да е две филийки хляб, защото често замръква и без него.

Двете с Валя се срещат отново в Морската градина.

Русанка върви, блуждаейки по алеите, мръсна, неизкъпана, опърпана, с една голяма чанта. Лято е. Валя намира душ на плажа и къпе приятелката си. Успокоява я. Говори й. Спонтанно изпадналата жена я прегръща и я моли да отиде да живее при нея, за да се грижат една за друга.

Съдбата на Валя не е по-малко тежка. Живеех в непосилна изолация. Сякаш на гърдите ми имаше надпис – чумава, разказва тя. Дори да бях болна от чума наистина, сигурно хората щяха да са по-снизходителни. Откакто лежах в психиатрията, отношението им се промени. Възрастни жени се крият в къщите си, като ме видят да идвам по улицата. Децата хихикат, а на по-малките майките ме сочат с пръст и не им дават да се приближат до мен. Ходех в сладкарницата, закопняла за човешка дума. Ако седнех на маса, на която има някой, той тутакси скачаше, като опарен. Винаги ме оставяха сама. Никой не говореше с мен. Дори да се опитвах да се включа в някакъв разговор, се правеха, че не ме чуват. Болеше ме от самота. Идеше ми да вия от самота. Копнеех да си поговоря с който и да било човек, дори с някоя глуха баба. Но дори те страняха от мен. Страшно е това да бъдеш обграден с мълчание и да те дамгосват с мълчание. Това просто убива. По цели нощи плачех от мъка...

Търсех си непрекъснато работа в Царево. Щом видеха медицинското, веднага ми посочваха вратата. Понякога през лятото сядах на маси с туристи. Те не ми искаха медицинско и това беше единственият начин да общувам с хора като равна. Смееха се на шегите ми, канеха ме с тях на плаж. Караха ме да се чувствам човек. Интересно, ако им бях казала от какво съм болна, дали щяха да бъдат така любезни? Веднъж кандидатствах в една чужда фирма. Те не направиха никаква физиономия за медицинското, взеха ме на работа и работех рамо до рамо с другите. Чужденците не делят хората на болни и здрави. Интересува ги единствено дали се справяш с работата. За съжаление фирмата фалира и аз пак останах на улицата.

Навярно всички знаят, че ако няма пристъп на болестта, ние сме си като всички други хора. Можем да работим да живеем пълноценно, да се смеем, да се веселим, да тъгуваме. А при пристъп просто ни лекуват. Аз си пия хапчетата и скоро не съм била на специализирано лечение. Живея пълноценно на поддържаща доза. И лекарите ме уверяват, че това ще трае дълги години.

Ако не беше Валя, щях да съм пак в Раднево

намесва се Роксана. Поканих я да живее при мен. Изчисти целия апартамент, направи дома ни удобен за живеене. Пере, готви, когато има какво. Тя е много добър човек. Гледа да ми е удобно, следи кога трябва да си изпия хапчетата, защото забравям, пържи ми картофки, когато имаме и ми казва, че ще оздравея. Аз съм малко слаба и отпаднала от лекарствата, нямам сили, но тя върши всичко, дори ходи да работи, за да ми помага. Обичам я и не зная как ще се справя без нея. Мъжът ми ме остави, мама и тате починаха, на никой за нищо не съм нужна. „Напротив, на мен си ми нужна, защото сме заедно и се подкрепяме“ - усмихва й се Валя, която прави всичко възможно да оцелеят.

В Бургас тя работила в заведение, където не й поискали медицинско. Справяла се добре, но заведението затворило...Започнала да помага в църквата по празници. Подхвърляли й по някой лев, пък и храна понякога. Питала къде има болни хора да помага. Търсела вход да мете, но тази работа се оказала най-заета и с най - много кандидати. В съседните магазинчета премитала, изхвърляла кашоните, подреждала. В резултат на това получила торбичка с три килограма картофи. Е, не първо качество, но за няколко дни ще стигнат. Имаме един пакет ориз, един пакет боб, половин бутилка олио, но нямаме хляб, въздиша Валя. Тя е готова да работи каквото и да е, само да могат двете с Роксана да живеят. Отишла и в Социални грижи да помоли да я направят личен асистент, но казали, че нямат бройки. Тя и в момента е личен асистент, само че безплатно. Няма по-жестоко общество от българското, казва с болка Валя. То ни дамгосва, изхвърля ни като ненужни боклуци и никой не се интересува от нас. На нас също ни трябва работа. Ние също ядем, пием вода, обличаме се, а за това трябват пари. Няма място обаче, в което да наемат с предимство психичноблни, за да се чувстват те нужни и сами да могат да се издържат. Пък и да общуват с хора, да не са захвърлени. Та ние с Роксана, като излезем на разходка, защото не можем да стоим по цял ден в апартамента, търсим усамотена алея, където не я познават и където за малко ще избягаме от хорското презрение и подвикванията – луди. Тежко ни е. Искам да работя, но никой не ме иска...

Двете жени са живели с по 110 лева инвалидни пенсии, общо 220.

Докато „Топлофикация“ осъжда Роксана

Жената изпада в тежко състояние след смъртта на родителите си и я приемат за дълго в Раднево. В това време предприятието отчита консумация на енергия, начислява такси, върху тях - лихви. Праща й писма да си плати, но тя няма как да ги получи в Раднево. Стига се до съд и до съдия-изпълнител. Сега от Роксана искат всеки месец по 100 лева и тя покорно ги плаща. От пенсията й остават 10. Вече половин година двете живеят само с пенсията на Валя, която също е 110 лева. Пестят ток, стоят на тъмно, гледат телевизия, но и нея ще я изключат, защото не е платена...Валят сметки за вода, за входа, за ток. А ако Роксана живееше сама, щеше да се наложи да се оправя с 10 лева на месец. От това ще изпадне в криза и отново ще влезе в психиатрия, коментираха лекари, които отчитат подобрение и при нея.

„Не можем да знаем всички случаи при наличието на 30000 абонати“ - коментираха от Топлофикация въпроса как са допуснали да осъдят психичноболна жена, която дори не е била вкъщи, когато е натрупала тези сметки. „Има случаи на смърт, роднините не ни уведомяват, и партидата продължава да се води на починалия. В случая роднини трябваше да ни уведомят, че жената е болна и отсъства. Освен това тези две жени имат право на помощи от Социални грижи. Те живеят на ръба на мизерията. Задължение на социалните работници е да решат проблема с натрупаната сметка и да отпуснат помощи. Държавата тотално е абдикирала от проблемите на болните хора и винаги и за всичко се обвинява Топлофикация. А ние работим законно и си търсим дълговете законно. Не можем да знаем кой кога и от какво боледува“

Валя обаче сподели, че е ходила в Социални грижи и общината да подаде молба за личен асистент, но й отказали. Само веднъж ги е посетил социален работник и предложил Роксана да бъде пратена в дом. Защо да бъде пратена, като тя в момента е добре, аз се грижа за нея и се намира в собственото си жилище, където е спокойна и не е попаднала в месомелачката на системата, която ще я смачка? - диви се Валя.

А ние се питаме – има ли някой, който да предложи – храна, дрехи, помощ? Има ли някой, който би наел Валя почасово за каквато и да било черна работа, тя не се гнуси от нищо, за да могат двете да оцелеят? Ще се заемат ли с този случай от Социални грижи, но така, че да оставят жените да живеят нормално и да работят, а не чиновниците да си измият ръцете с пращане в Раднево или друг дом?

Те не са за дом и отлично се гледат едва друга. Повярвайте ни. Трябват им само малко пари и каква да е работа за Валя, за да издържа и двете.

Те са хора. А не кучета. Макар че с тях мнозина се отнасят като с кучета.

Впрочем не. За кучетата държавата се грижи повече...